Венец от трева (Част II: Разривът)

нападнал Цербер и искаше да го разкъса с трите си глави.

Едва след като всички лекари в армията се изредиха да видят болния, а самият Марий бе обърнат във възможно най-удобното за него положение, Сула свика на съвещание офицерите, насъбрали се в тревога пред палатката, където разплаканият Марий Младши не допускаше никого да влезе.

Съвещанието се проведе на лагерния форум, та да могат войниците да се убедят, че нещо се върши; новината за удара на Марий се бе разнесла като мълния от палатка на палатка и много големи мъже се бяха присъединили към сълзите на младия Марий.

— Командването поемем отсега нататък аз — съобщи на присъстващите Сула.

Никой дори не понечи да му възрази.

— Връщаме се веднага в Лациум, преди Силон и Мутил да са научили за катастрофата.

Едва сега един от младшите легати, Марк Цецилий Корнут, посмя да се обади:

— Това е смехотворно! Намираме се на някакви си двайсет-трийсет километра от Алба Фуценция, а изведнъж се обръщаме на другата страна и си заминаваме!

Сула прехапа устни и като разпери ръка по посока на стълпилите се по-далеч разплакани войници, заяви:

— Виж ги, глупако! Ти би ли навлязъл наистина на чужда земя с тези войници? Не виждаш ли, че смелостта ги е напуснала! Трябва да ги съберем и внимателно да ги отведем в родината, преди да са полудели от страх. А когато ги върнем на сигурно място, Корнуте, ще им потърсим нов пълководец, който да си спечели поне една десета от любовта им към Гай Марий!

Корнут отвори уста с намерението да възрази, но нищо не му дойде наум и той вдигна безпомощно рамене.

— Друг има ли да каже нещо? — попита Сула.

Изглежда, нямаше.

— Добре тогава. Вдигайте веднага лагера. Вече съм пратил вест до легионите си в другия край на лозята. Ще ни чакат долу на пътя.

— Ами какво ще правим с Гай Марий? — попита плахо един от щаба, принадлежащ към фамилията на Лициниите. — Може да умре, ако го помръднем.

Сула чак го вкамени от ужас с дивашкия си смях.

— Кой, Гай Марий? Ти него и с брадва да го удариш по главата, пак не можеш да го убиеш, момче! — Като видя все пак реакцията на околните, той се опита да възвърне спокойствието си и да добави: — Няма от какво да се плашите, господа, само преди два часа Гай Марий лично ми се зарече, че още не се е предал. И аз му повярвах напълно! Затова го взимаме със себе си. Мисля, ще се намерят достатъчно доброволци да го носят на рамене.

— Всички ли се връщаме в Рим? — попита също тъй плахо, както предния път Лициний.

Едва сега, когато сам се бе окопитил, Сула си даде сметка колко са наплашени не само войниците, но и офицерите. И все пак те си оставаха римски благородници, които искат да знаят всичко, за да са наясно как най-добре да реагират според положението си. Сула трябваше да ги гали като мънички котенца, които умират от страх, но не искат да си го признаят.

— Не, не отиваме всички в Рим — отвърна му рязко той. — Когато стигнем Карсеоли, ти, Марк Цецилий Корнут, ще поемеш командването на армията и ще я разположиш на лагер край Реате. Аз самият ще взема пет кохорти като почетна стража и ще съпроводя Гай Марий и сина му до Рим.

— Много добре, Луций Корнелий, щом така желаеш, предполагам, че така и ще трябва да стане — отвърна му Корнут.

Едва ли някога щеше да забрави хищния поглед, който впери в него Сула; сякаш хиляди мравки се бяха покатерили изведнъж по гърба му.

— Никак не грешиш, Марк Цецилий, като мислиш, че всичко ще стане точно както аз го желая. А ако нещо не е тъй, както аз го желая, то на теб не ти остава нищо друго, освен да си пожелаеш никога да не си се раждал! Ясен ли съм? Добре! А сега действай!

6

Когато в Рим научиха, че при Ацера Мутил е бил разгромен от Луций Цезар, настроението значително се повдигна. Сенатът издаде обръщение към народа, според което носенето на траурно облекло от гражданите повече не било необходимо. Когато обаче се разбра за последвалото поражение на консула в пролома на Мелфа и грубите сметки показаха, че римляните са загубили кажи-речи същия брой войници, колкото самнитите предния път, никой в Сената не си отвори устата за ново обръщение, връщащо общонационалния траур. Това само щеше да подчертае значението на изгубената битка.

— Би било напълно безполезно — разпери безпомощно ръце Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус пред малцината си колеги — сенатори, които бяха благоволили да обсъдят настъпилото положение. Долната му устна потрепна, но Скавър бързо я прехапа. — Това, с което трябва да се примирим, е един много по- сериозен факт — може да загубим войната.

Филип не присъстваше, затова и нямаше кой да повдигне спор по въпроса. Квинт Варий също се занимаваше с по-сериозни дела, а именно да съди в държавна измяна дребните риби в Сената; откакто Антоний Оратор и Скавър го бяха направили на смях пред съдебните заседатели, участта на останалите заподозрени стана още по-злочеста.

Лишен от каквато и да е опозиция от страна на оределите си колеги, Скавър не сметна за нужно да продължи с изказването си и тежко се отпусна на стола си. „Вече съм твърде стар — рече си за сетен път той. — Как така Гай Марий, с когото сме връстници, се справя с няколко противникови армии едновременно, а аз една реч не мога да изнеса.“

Отговорът на въпроса му дойде в края на секстилис, когато специален пратеник от Марий съобщи пред Сената за тежкия разгром на Херий Азиний при Карсеоли, за смъртта на същия Херий Азиний и за гибелта на още седем хиляди маруцински войници. Уви, градът бе дотам обезкуражен, че никой не отдаде особено значение на новината; вместо това граждани и сенатори зачакаха с нарастваща тревога кога друг пратеник ще им съобщи за неизбежното поражение. Като потвърждение на опасенията им съвсем скоро пристигна и вторият вестоносец. Беше приет веднага в Сената, където се събраха едва неколцина назначени отци да изслушат с ледени изражения трагичните новини. От всички сенатори с консуларен ранг присъстваше единствено Скавър.

„Гай Марий има голямото удоволствие да уведоми римския Сенат и народ за унищожителния разгром, който войските му нанесоха в този същия ден на Квинт Попедий Силон и цялата му армия от марси. Петнайсет хиляди вражи войници лежат убити по бойното поле, още пет хиляди са заловени в плен.

Гай Марий държи лично да изтъкне неоценимите заслуги за крайната победа на Луций Корнелий Сула и се извинява, задето не дава подробен доклад за събитията. Нека римският Сенат и народ го очакват след благополучното отърваване на Алба Фуценция от вражата обсада. Да живее Рим!“

При първото прочитане на посланието така и никой не искаше да повярва на ушите си. По изтънелите редици на облечените в бяло сенатори премина нещо като сподавена въздишка, но никой не се осмели да даде израз на радостта си. С треперещ глас Скавър повторно изчете писмото и едва тогава в Курията се надигнаха радостните възгласи, предали се светкавично из улиците на вечния град. За по-малко от час не остана човек в Рим, който да не е научил за победата. Гай Марий бе успял! Гай Марий бе обърнал колелото на съдбата! Гай Марий, Гай Марий, отново Гай Марий!

— Ей го пак герой на деня — оплака се Скавър пред фламен Диалис, Луций Корнелий Мерула, който от началото на войната не бе пропуснал нито едно заседание на Сената,