Венец от трева (Част II: Разривът)

независимо от огромния брой свещени забрани, преследващи го навсякъде. Единствен сред събратята си римски управници фламен Диалис не можеше да носи тога; вместо това ходеше облечен в тежко вълнено наметало на два ката — тъй наречената лена, което представляваше широк кръг с дупка за главата. На главата си жрецът носеше тесен шлем от слонова кост, украсен със символите на Юпитер и завършващ в горната си част с диск корава вълна, промушен с шип от слонова кост. От всички сенатори единствено Мерула ходеше брадат — не за друго, а за да си спести мъчението да го бръснат с костен или бронзов бръснач; на фламен Диалис му беше строго забранено да се докосва, до какъвто и да е предмет от желязо, затова брадата му висеше до гърдите, а косата — до средата на гърба. Именно поради тази забрана не можеше да участва и във война. Лишен от правото да изпълни воинския си дълг към родината, той компенсираше, като упорито търкаше стола в Сената и слушаше събратята си.

Мерула въздъхна.

— Е, Марк Емилий, колкото и да държим на патрицианската си принадлежност, мисля, че е крайно време да се съгласим с очевидното: аристократичната ни кръв дотам е изтъняла с вековете, че вече сме неспособни да дадем живот на герои.

— Пълни глупости! — сряза го Скавър. — Гай Марий е просто едно недоразумение!

— Къде щяхме да сме без него сега?

— Щяхме да сме в Рим и да бъдем истински римляни.

— Нима не те радва победата му?

— Радва ме естествено! Но просто ми се искаше отдолу на писмото да стоеше не името на Гай Марий, а това на Луций Корнелий Сула!

— Знам, че Луций Корнелий си вършеше добре работата на градски претор, но никога не съм чувал да се мери с Марий на бойното поле — отбеляза Мерула.

— А и как ли ще можеш да го чуеш, преди самият Марий да се е отказал от пълководството? Луций Корнелий Сула е воювал рамо до рамо с Марий още от… още от Югуртинската война. И винаги е имал голям принос за победите му. Но каквото и да стори Луций Корнелий, славата отива винаги за Гай Марий.

— Не си особено коректен, Марк Емилий! Гай Марий лично споменава Луций Сула в писмото си! Аз поне не виждам в какво можем да го укорим. Дори трябва да отбележа, че не ми е приятно да се отнасяме осъдително към човека, който отговори на молитвите ми.

— Човека, който отговори на молитвите ти? Какво искаш да кажеш, фламен Диалис? Имаш странен начин на изразяване.

— Боговете никога не отговарят пряко на молитвите ни, Принцепс Сенатус. Ако нещо не им се нрави, те ни предупреждават с някой природен феномен или бедствие. Ако ли пък искат да ни помогнат, правят го винаги чрез посредничеството на хората.

— Това и аз го знам не по-зле от теб! — Скавър не желаеше да слуша хвалебствия за Марий. — Винаги съм обичал Гай Марий не по-малко, отколкото съм го мразил. И все пак не виждам защо ти ще ми се сърдиш, задето предпочитам писмото да е било подписано от друг?

Точно в този момент в залата на Сената, където, освен Скавър и Мерула не бе останал никой друг, влезе един от писарите.

— Принцепс Сенатус, току-що се получи спешно съобщение от страна на Луций Корнелий Сула.

Мерула се засмя лукаво.

— Ето, че боговете най-сетне отговориха и на твоите молитви! Луций Сула също се е научил да подписва писма!

Скавър го стрелна с убийствен поглед, пое свитъка и бързо го разгъна. За негово огромно учудване целият ред бе зает с някакви си два реда текст, внимателно изписан с огромни, ясно четливи букви, които Сула предвидливо бе разделил на думи посредством точки. Явно не искаше да се стига до недоразумения. В писмото пишеше следното:

„ГАЙ.МАРИЙ.ПОЛУЧИ.МОЗЪЧЕН.УДАР.АРМИЯТА.НАСОЧЕНА.КЪМ.РЕАТЕ.ВРЪЩАМ.СЕ.ВЕДНАГА.В.РИМ.ДА.ДОНЕ СА.МАРИЙ.СУЛА.“

Неспособен да си отвори устата от изживяния шок, Скавър Принцепс Сенатус просто предаде свитъка на Мерула и се отпусна на един от свободните столове.

— Едепол! — възкликна Мерула и седна до него. — О, до края ли ще трябва да ни преследват нещастията в тази война? Мислиш ли, че Гай Марий е мъртъв? Какво иска да каже Луций Сула, че го носел в Рим?

— Сигурно иска да каже, че е още жив, но че е неспособен да командва и армията му го е разбрала — обясни Скавър. След което пое въздух и гръмогласно извика писаря обратно: — Нека дойдат фанфарите. Да се разтръби из цял Рим, че Гай Марий е получил удар и се връща в Рим, придружен от Луций Корнелий Сула.

Писарят го зяпна в удивление и хукна да изпълнява нареждането.

— Смяташ ли, че това е най-мъдрото решение, Марк Емилий? — запита го недоверчиво Мерула.

— Единствено Великият бог знае, фламен Диалис. Нямам никаква представа кое е мъдро и кое — не. Това, което знам, е, че ако бяха свикал най-напред Сената да обсъдим новината, останалите щяха да я потулят. А това е немислимо — заяви твърдо Скавър и стана от мястото си. — Ще дойдеш ли с мен? Трябва да съобщя на Юлия, преди да е чула от глашатаите на рострата.

И така, когато петте кохорти кортеж около носилката на Гай Марий влязоха в града през Колинската порта, копията им бяха опасани с кипарисови клонки, мечовете и ножовете — обърнати нагоре. Шествието минаваше през един от римските пазари, където дърветата бяха окичени с гирлянди от цветя, а пътят — задръстен от мълчаливи люде, дошли едновременно да честват празник и да присъстват на погребение. Същата тишина съпровождаше Марий по целия му път до Форум Романум, където отново го посрещнаха есенни цветя и смълчани зрители. Цветята бяха, за да ознаменуват великата победа на Гай Марий; мълчанието — за да се отбележи още по-тежкото поражение, което му бе нанесла болестта.

Когато покритата носилка се показа зад войниците, сред тълпата се понесе неспокоен шепот:

— Трябва да е жив! Трябва да е жив!

Сула и петте кохорти се спряха едва в долната част на Форума, под самата ростра, докато Гай Марий бе отнесен нагоре по Кливус Аргентариус към дома му от северната страна на Капитолия. Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус лично се качи на рострата, за да се обърне към насъбралото се множество.

— Третият основател на Рим е все още жив, квирити! — прогърмя гласът му над площада. — Както винаги той успя да обърне цяла една война в полза на Рим и Рим няма как да изрази своята благодарност пред заслугите му. Молете се за здравето му, поднесете жертви на боговете и все пак не забравяйте, че може да му е писано скоро да ни напусне. Положението му е много сериозно. Но благодарение на него, квирити, нашето собствено положение е много по-добро, отколкото беше преди броени дни.

Никой не посрещна думите му с радост, никой и не заплака от мъка. Плачовете щяха да бъдат запазени за самото погребение — за тогава, когато и последната надежда щеше да е отлетяла. Скавър слезе от трибуната сред всеобщо мълчание и народът се разпръсна по площада.

— Няма да умре — посрещна го Сула, видимо изтощен.

Възрастният човек пренебрежително махна с ръка.

— Дори не го допускам. Още не е станал седми път консул, не може да си позволи да умре.

— Повтаряш точните му думи.

— Какво, нима може да говори?!

— Трудно. Мисълта му е съвсем ясна, просто му е трудно да говори. Лекарят на армията обяснява това с факта, че парализата е засегнала лявата му половина; ако ударът бил от дясната, Марий щял да бъде загубен. Нямам представа откъде му идват подобни заключения. Самият той не може да ми обясни. Така се знаело от опит: ако на ранения била засегната дясната половина на главата, завинаги изгубвал дар слово. Ако увреждането било отляво, говорът се запазвал.

— Колко странно! Дали в целия град ще се намери и един шарлатанин, който да знае колкото