Венец от трева (Част II: Разривът)

армейските лекари?

— Предполагам, че просто не са виждали достатъчно счупени глави.

— Е, да, няма къде да ги видят. — Скавър дружески хвана Сула под ръка. — Каня те у дома, Луций Корнелий. Ще пийнем малко вино, а ти ще ми разкажеш всичко. Мислех, че си още в Кампания, при Луций Юлий.

Колкото и да не му се искаше да издава нежеланието си, той се отдръпна от Принцепс Сенатус.

— Предпочитам първо да се отбия вкъщи, Марк Емилий. Горещо е, а аз съм още с бронята си.

Скавър въздъхна.

— Крайно време е и двамата да забравим какво се е случило преди толкова много години. Жена ми е вече по-зряла, по-улегнала, а и децата отнемат много от вниманието й.

— Щом така си рекъл, да вървим.

Тя ги чакаше в атрия, нетърпелива като всяка римска съпруга да узнае какво се е случило с Гай Марий и дали ще се оправи. На двайсет и осем години, вместо да се изхаби от времето, прекарано в майчинство, тя се бе разхубавила още повече и като зрял плод събираше погледите на мъжете край себе си. Дори сивите й като облачно небе очи не можеха да изтрият усещането за притегляне у околните.

На Сула обаче не му убягна, че колкото и мило да се държеше със съпругата си Скавър, колкото и да я галеше със старческата си усмивка, тя не преставаше да се страхува от него и да остава глуха за радостта му, че я вижда.

— Добре дошъл, Луций Корнелий — посрещна тя хладно госта.

— Добре заварил, Цецилия Далматика — отвърна й също тъй хладно той.

— В кабинета ти съм оставила напитки, мъжо — обърна се тя към Скавър с монотонния си глас. — Ще умре ли Гай Марий?

Отговори й Сула, който вече можеше да си позволи дори да се усмихне на домакинята си; срещата им във всеки случай се различаваше от тази на вечерята у Гай Марий.

— Няма, Цецилия Далматика. Гай Марий още не ни е казал последно сбогом. Можеш да ми вярваш, че тепърва ще слушаме за него.

Цецилия просто въздъхна с облекчение.

— Е, тогава ви оставям.

Двамата мъже изчакаха в атрия, докато тя се изгуби из къщата, след което Скавър поведе посетителя си към таблиния.

— Искаш ли да поемеш командването на север вместо Марий? — започна разговора Скавър, докато наливаше виното в чашите.

— Съмнявам се Сенатът да ми позволи, Принцепс Сенатус.

— В това и аз се съмнявам. Питам те дали изобщо искаш.

— Не. Ако се изключи краткото ми приключение заедно с Гай Марий, в тази война бях зает изключително в Кампания. Ако зависеше от мен, бих продължил да воювам на юг. А и Луций Юлий ме чака да се върна при него — добави той. Много добре знаеше какво смята да прави след новите консулски избори, но засега криеше намеренията си от всички.

— Войниците, които доведоха Марий, от твоите легиони ли са?

— Да. Останалите петнайсет кохорти изпратих директно в Кампания. Тези тук ще поведа сам още утре.

— Как ми се иска да се кандидатираш за консул! От десет години насам не сме имали толкова жалки съперници за управлението!

— Решил съм твърдо да се явя заедно с Квинт Помпей Руф на изборите догодина.

— И аз така чух. Жалко.

— И да искам, не мога да спечеля тази година, Марк Емилий.

— Би могъл… Ако получиш пълната ми подкрепа.

Сула се усмихна горчиво.

— Предложението ти идва твърде късно. А освен това имам твърде много работа в Кампания — кога ще се върна, за да се представя официално пред списъците? Дори да бъда избран, ще трябва да тегля жребий с колегата си и току-виж ме пратили на север против желанията ми. С Квинт Помпей в един отбор ще правя каквото си поискам. Ако сега се отметна от уговорката си с него, ще изгубя много. Вече съм дал ръката на дъщеря си на сина му.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да оттегля предложението си. Прав си. На Рим му предстои да преживее още една година с бездарни управници. Но винаги е било добре за нас, когато консулите са обвързани с роднински връзки. Хармонията по върховете неизбежно се е отразявала и на низините. От друга страна, Квинт Помпей дори не би помислил да съперничи с теб; за него ще бъде чест да следва указанията на човек като Луций Корнелий Сула.

— И аз така мисля, Принцепс Сенатус. Тазгодишните избори са единственото време, когато Луций Юлий ще може да мине и без услугите ми. Самият той смята да прекрати за известно време военните действия и да се върне в Рим. Затова смятам още този декември да омъжа дъщеря си за Помпеевия син, нищо че още не е навършила осемнайсет. Тя чака този момент с огромно нетърпение — излъга Сула. Много добре знаеше, че момичето още не се е примирило с готвената й участ, но пък и Фортуна нямаше да му помогне.

Два часа по-късно, когато се прибра у дома си, подозренията му относно поведението на Корнелия се усилиха още повече. Елия го посрещна с вестта, че дъщеря му се е опитала да избяга от къщи.

— За щастие робинята й толкова се уплашила, че веднага дойде да ми съобщи — добави тъжно Елия. Тя обичаше с цялото си сърце доведената си дъщеря и често си бе повтаряла колко би се радвала, ако момичето се обвърже с младежа, когото обича — малкия Марий.

— И какво ли е смятала да прави самотна из бойните полета на Италия? — подхвърли пренебрежително Сула.

— Не знам, Луций Корнелий. Не мисля, че и тя е имала особени планове. Просто женският й инстинкт е проговорил и тя го е послушала.

— Тогава не ни остава нищо друго, освен да я омъжим колкото се може по-скоро за младия Квинт Помпей — отсъди мрачно той. — Ще говоря с нея.

— Къде? В кабинета ти?

— Да, Елия, в кабинета ми.

Макар да знаеше, че мъжът й не я обича, че мрази слабостта й да защитава Корнелия, Елия си позволи да му напомни:

— Моля те, Луций Корнелий, не бъди прекалено суров с момичето!

Но Сула оставаше глух за подобни молби.

Корнелия Сула беше доведена в таблиния едва ли не под затворнически надзор, заобиколена от двамина яки роби.

— Свободни сте — обърна се господарят им към тях и впи смразяващия си поглед в лицето на малката бунтовница. Корнелия бе наследила изящните черти на майка си, забележителния тен на баща си, но очите й принадлежаха единствено на самата нея — широки и яркосини.

— Какво ще кажеш за свое оправдание, момиче?

— Този път съм готова всичко да изтърпя, родителю мой. Можеш да ме биеш до смърт, не се страхувам! Защото съм решила, че няма да се омъжа за Квинт Помпей, и нито ти, нито който и да било друг може да ме накара да отстъпя от решението си!

— Ако трябва, ще те вържа и ще те влача по улиците, момичето ми, но ще те омъжа за Квинт Помпей — отвърна баща й с онзи привидно спокоен глас, който предвещаваше големите домашни бури.

Независимо че умееше да плаче и да повтаря номерата на майка си, Корнелия приличаше много повече на Сула, отколкото на Юлила. Тя застана здраво на крака, сякаш очакваше върху лицето й да се стовари тежката ръка на баща й, и в очите й засвяткаха искри.

— Няма да се омъжа за Квинт Помпей!

— Кълна се в боговете, Корнелия, ще се омъжиш и още как!

— Няма!