Венец от трева (Част II: Разривът)

заеме. Убеден съм, че до края на тази година Никомед ще се появи по римските улици, изгърбен под тежестта на витинската хазна.

И сякаш това нещастие не беше достатъчно, на кападокийския престол също се настани поредната понтийска марионетка. Отново рамо до рамо, Митридат и Тигран влязоха за втори път в Евсевия Мазака и качиха на трона още един син на Митридат; по традиция се нарича Ариарат, но не мисля, че е същият онзи Ариарат, с когото Гай Марий се е срещал. Досегашният Ариобарзан обаче се оказа не по-малко пъргав от Никомед и също се спаси от преследвачите си. Няма да мине много време след идването на Никомед и ще трябва да го посрещате и него. Уви, без толкова много багаж, колкото колегата му!

Луций Корнелий, все повече се убеждавам, че в самата римска провинция назряват смутове. Мнозина са онези, които лесно няма да забравят безобразията на публиканите. Мнозина са тези, които не искат и да чуят за Рим. В определени среди открито се издига името на цар Митридат. Много се страхувам, че ако — или може би ще е по-точно да кажа «щом» — понтиецът посегне на нашите владения, тук ще го посрещнат с разтворени обятия.

Знам, че това не е твоя грижа, Луций Корнелий. По принцип на Скавър се пада задачата да се грижи за външната политика. Но той ми пише, че не се чувствал вече много добре.

Предполагам, че сега цялото ти внимание е насочено към войната в Кампания. Напълно съм съгласен с теб, че в нея е настъпил решителен обрат. Бедните италийци! Дали ще получат гражданство или не, не знам, но със сигурност поколение след поколение римляни ще им искат възмездие.

Ще се радвам да науча какво е станало с дъщеря ти. Убеден съм, че Амор скоро ще я прибере в обятията си.“

Вместо да обяснява на жена си каква хитрина е намислил Публий Рутилий Руф, Сула просто отряза онази част от писмото, в която се описваше заговорът срещу Корнелия Сула, и я препрати на Елия в Рим, заръчвайки й да спазва стриктно указанията; стига естествено да разбере за какво изобщо става дума.

То не се оказа трудно за оправната Елия. Когато Сула се завърна в Рим заедно с Луций Цезар, той завари в дома си отдавна забравената семейна хармония, както и една ведра и усмихната дъщеря, очакваща с нетърпение да бъде омъжена.

— Всичко стана точно както Публий Рутилий го беше описал в писмото си — рече щастливо жена му. — Когато се срещна с Корнелия, малкият Марий се държа отвратително. Бедното момиче! Беше тръгнало за къщата на Гай Марий изпълнено с любов и надежда, навярно си е представяло, че любимият й ще облегне глава на скута й или ще заплаче на рамото й. Вместо това той беснееше, задето кадетската комисия на Сената му е наредила да остане в щаба на досегашната си армия. По всяка вероятност заместник на Гай Марий ще бъде някой от новоизбраните консули, а малкият ги мрази и двамата. Предполагам, че си е правил някакви сметки да бъде прикачен към теб, но комисията твърде хладно му е отказала.

— Толкова по-добре за самия него, защото ако наистина бе дошъл при мен, приемът щеше да е още по-хладен — закани се мрачно Сула.

— Това, което го е ядосало най-много, не е бъдещият му началник, а самият факт, че никой не го иска при себе си. Колкото и да оправдава неуспеха си с непопулярността на баща си в Сената, малкия Марий добре си дава сметка, че отрицателното отношение на хората се дължи най-вече на самия него. — Елия буквално сияеше от радост, докато изливаше злобата си върху главата на Марийчо. — Не му се щеше Корнелия нито да му съчувства, нито да го гледа с някогашното възхищение. Ако се вярва на дъщеря ти, държал се е не само резервирано, но дори невъзпитано.

— И тогава тя реши да се омъжи за Квинт Помпей.

— Не веднага, Луций Корнелий! Първо й оставих два дни да се наплаче. След това подхвърлих уж между другото, че щом като засега баща й се бил отказал от брачния съюз с Помпеите, нямало нищо лошо да ме придружи на вечеря у тях. Просто ей така, да види какво представлява младежът. Всеки на нейно място би бил любопитен.

Сула се усмихваше в предчувствие какво е станало.

— И какво стана?

— Двамата се харесаха от пръв поглед. На вечерята стояха един срещу друг и през цялото време не млъкнаха, сякаш се познават от детството си. — Толкова беше щастлива Елия в този момент, че от вълнение хвана ръката на мъжа си и я стисна. — Много мъдро постъпи, като премълча пред Квинт Помпей за нежеланието на дъщеря си. Цялото семейство я посрещна като скъп гост, а момичето се понрави на всички.

Той издърпа ръката си.

— Насрочихте ли деня на сватбата?

Лицето на жена му видимо помръкна.

— Веднага щом минат изборите. — В погледа й се прочете дълбоко таената мъка. — Скъпи Луций Корнелий, защо не ме харесваш? Толкова се старая!

Съпругът й я изгледа мрачно и като се отдръпна към вратата, изтърси:

— Да бъда съвсем честен, Елия, не за друго, а просто защото си ми скучна.

И излезе. Елия остана известно време неподвижна и навярно се чудеше дали да плаче, или да се радва; Сула не беше казал, че ще се развежда с нея. По-добре малкото щастийце, отколкото съвсем никакво.

Скоро след завръщането на Луций Цезар и Сула в Рим се разнесе новината, че Езерния се е предала на самнитите. Градът бил изнемощял от глад, по улиците не останали нито кучета и котки, нито коне и магарета, нито кози и овци — всичко отишло да запълни изпразнените търбуси на защитниците. Най-накрая Марк Клавдий Марцел се видял принуден лично да отвори портите на Езерния, след което безследно изчезнал. Никой, освен самнитите не можеше да каже каква е съдбата му.

— Убили са го — дори не му трябваше да гадае на Луций Цезар.

— Навярно имаш право — съгласи се Сула.

Разбира се, Луций Цезар нямаше намерение да се връща на бойното поле. Консулският му мандат наближаваше към своя край, а той държеше през пролетта да бъде избран за цензор; да се връща отново в Кампания, за да служи като легат в щаба на новия консул, му се виждаше напълно безсмислено.

За пръв път от няколко години в колегията на народните трибуни се забелязваха няколко обещаващи имена едновременно, навярно защото цял Рим говореше за предвиждания закон за разпространението на римското гражданство. И да искаше, Луций Цезар не можеше повече да крие намеренията си от общественото мнение. Трибуните се очертаваха негови привърженици, понеже мислеха либерално и не подкрепяха кървавите мерки срещу италийците. Председател на колегията стана Луций Калпурний Пизон Фруги; последното му име идваше, за да го разграничи от другия клон на Калпурний Пизоните — Цезонините, към които принадлежеше зетят на Публий Рутилий Руф. Пизон Фруги се знаеше като по-скоро консервативен човек, дарен с енергия и решителност; от самото начало на мандата си той обяви пред плебейското събрание, че възнамерява енергично да противостои на двамата най-радикални трибуни в колегията — Гай Папирий Карбон и Марк Плавций Силван, — ако им хрумне да излязат извън рамките на Цезаровия законопроект и дарят римското гражданство на народите, въвлечени в Италийската война. Това, че се бе въздържал да отхвърли самия закон, се дължеше на дългите и убедителни напътствия, които бе получил от страна на Скавър и други уважавани личности в Сената. По този начин за пръв път от началото на войната събитията на Форума приковаха обществения интерес; освен военни действия задаващата се година обещаваше и политически препирни.

Далеч по-потискаща бе атмосферата по времето на изборите в центуриатните комиции — особено когато се гласуваше за консули. Двамата главни претенденти бяха спечелили състезанието още два месеца по-рано и сега победата им трябваше само да бъде ратифицирана. Това, че първи консул стана Гней Помпей Страбон, а Луций Порций Катон Лициниан остана втори, се дължеше не на друго, а на триумфа, който Страбон ознаменува броени дни преди изборите.

— Тези триумфи са си жив срам — сподели Скавър Принцепс Сенатус пред Луций Корнелий Сула. — Първо Луций Юлий, сега Гней Помпей, това минава всяка мярка! Започвам да се чувствам много стар.

Сула го изгледа внимателно и си рече, че Скавър, освен че се чувства стар, изглежда така. Това беше