В действителност Сула получи чаканата от Рутилий Руф вест в края на ноември. Самият той още се намираше в Кампания, където бдеше над здравето на консула Луций Цезар. Междувременно подлизурковците в Сената бяха удостоили консула с правото на триумф за победата си над Мутил при Ацера. Това, че самнитите се бяха върнали кажи-речи заедно с римляните под стените на Ацера и че враждебните действия се бяха подновили със същата сила, беше подробност, която назначените отци предпочетоха да не взимат под внимание. При приемането на решението за триумфа Сенатът се позова на факта, че след битката при Ацера Луций Цезар бил обявен на бойното поле за император от войниците си. Когато Помпей Страбон научи за триумфа, протежетата му вдигнаха такава врява, че Сенатът трябваше да му гласува и на него триумф. „Докъде още можем да паднем? — питаше се през цялото време Сула. — Един римлянин никога не е можел да чества триумф за победа над италийци.“
Колкото и да го удостояваха с почести, Луций Цезар не беше човекът, който би им обърнал внимание. Когато Сула го попита как смята да организира триумфалното си шествие, той просто го изгледа изненадано и отбеляза, че щом нямало плячка, нямало и нужда от особена организация.
— Ще преведа войските си през улиците на Рим — това е всичко.
Зимата най-после бе сковала действията на двете враждуващи страни, а Ацера продължаваше да не обръща внимание на двете армии, разположили се на лагер в съседство. Докато Луций Цезар хвърляше всички сили да прокара мечтания законопроект, Сула отиде в Капуа, където Катул Цезар и Метел Пий се бяха заели с тежката задача по реорганизацията на оределите след авантюрата в пролома на Мелфа римски легиони. Именно в Капуа го настигна писмото на Рутилий Руф.
„Скъпи Луций Корнелий, защо се получава все така — бащите никога да не знаят как да постъпят с родните си дъщери? И на мен ми иде да се отдам на отчаяние! Не ме разбирай, че съм имал някога проблеми с моята дъщеря. Когато я омъжих за Луций Калпурний Пизон, тя не можеше да си намери място от радост. Несъмнено причина за това е не особено привлекателната й външност, която и скромната зестра не бе способна да заличи; дъщеря ми сигурно се е тревожила, че баща й няма да й намери съпруг изобщо. Дори да бях довел у дома си онова непоносимо създание, сина на още по-непоносимия Секст Перквициен, тя пак би му се хвърлила на врата. Така или иначе, когато й представих Луций Пизон, тя го посрещна като дар от боговете и оттогава не се е уморила да ми благодари. Бракът на двамата се оказа толкова сполучлив, че доколкото чуват ушите ми, сегашното младо поколение смятало да постъпи по същия начин: когато й дойдело времето, дъщерята на сина ми щяла да отиде за сина на дъщеря ми. Да, да, знам какво казваше старият Цезар, но връзката между двамата братовчеди ще е първата в целия род, няма защо да се тревожим за децата, които ще се родят.
Решението на твоя проблем, Луций Корнелий, в действителност е много лесен. Единственото, което ти трябва, е съучастничеството на Елия, сякаш самата тя е замислила всичко без твоето знание. Та нека Елия започне да пуска пред момичето намеци, че си променил мнението си за сватбата и си търсел вече другаде. Нека изброи и няколко имена, във всеки случай на младежи, които Корнелия дори не би искала да погледне в лице. Ха, например Секст Перквициен, надали ще й се хареса особено.
Тежкото състояние на Гай Марий — да ми бъде простено, че предавам приятеля си — е голям късмет за теб самия, защото според римските обичаи малкият Марий и да иска, не може да встъпи в брак, докато баща му е на легло. Което е много важно за плана, на Корнелия Сула трябва да й се остави случай да поговори насаме с любимия си, но само след като е изслушала имената на другите кандидати. Нека се убеди сама, че има много по-лоши възможности от Квинт Помпей. Най-добре е Елия и момичето да навестят болния Гай Марий и Юлия по време, когато синът им със сигурност е в къщата; двамата все ще успеят да се усамотят за известно време. Във всеки случай трябва отрано да предупредиш Юлия за намеренията си!
Та така. Малкият Марий е едно много разглезено и самовлюбено момче. Ако щеш ми вярвай, Луций Корнелий, такива като него и да искат, не могат да стоплят сърцата на девойките. Нека дъщеря ти сама разбере що за човек е възлюбеният й. В момента него го вълнуват според мен само две неща — дали баща му ще го бъде и кой ще е тоя римски пълководец, дето ще го изтърпи като кадет в армията си. Все пак Марийчо не е глупав и знае, че който и да бъде новият му началник, ще го стяга десет пъти по-строго, отколкото го е правил баща му. Но има началници и началници, не всички ще посегнат на човек като него. От писмото на Скавър научавам, че никой не ще младежа при себе си, сиреч никой няма да го покани лично в щаба си; следователно въпросът ще се реши от съвета на контуберналите. Скромните ми източници на информация говорят, че малкият Марий много обичал вино и жени, не е ясно кое по-напред от другото. Още една причина да не се възторгне особено от срещата си с Корнелия Сула — скъп спомен от детството, за който е таял мили чувства на петнайсет или шестнайсет години, без дори да съзнава, че му създава повече неприятности, отколкото радости. Не мисля, че в момента младежът е твърде различен от онова, което е представлявал преди две-три години. Работата е там, че докато той сам е променил мнението за себе си, Корнелия ще го намери все същия. Повярвай ми, Луций Корнелий, Марий ще допусне грешка сред грешка на срещата си с нея, а тя сама ще го предизвика да извърши още.
Щом детето се срещне с малкия Марий, ти ще помолиш Елия да засили намеците си, че баща и е започнал да търси нови приятелства и че Помпей Руф може да остане на заден план. Вместо с него си се замислил дали да не влезеш в комбина с някой могъщ конник.
А сега ще ти издам една безценна тайна по въпроса за жените, Луций Корнелий. Една жена може да си е казала веднъж завинаги, че не ще този или онзи свой ухажор, и въпреки това, подочуе ли се, че ухажорът сам оттегля предложението си по една или друга причина, но в никакъв случай заради нейния отказ, то същата тази жена изведнъж зарязва всичко останало и се опитва да се свърже с неверния си кандидат. Ще й се да види какво се е било хванало на въдицата и, преди да се е откачило и отплувало завинаги по течението. В крайна сметка дъщеря ти дори не е видяла рибката, която й се предлага! Пак Елия ще трябва да измисли някоя много сериозна причина Корнелия Сула да ви придружи на вечеря у Квинт Помпей Руф: че бащата се е върнал в отпуск, че майката е болна, знам ли и аз какво. Дали Корнелия Сула не би могла да преглътне поне за няколко часа отвращението и да похапне в присъствието на ненавижданата риба? Гарантирам ти, Луций Корнелий, тя няма да откаже. А понеже аз самият знам точно за каква риба става дума, убеден съм, че лесно ще промени мнението си. Момчето е точно неин тип. Във всичко Корнелия ще знае много повече от него и лесно ще се наложи в семейството. Изкушението е неустоимо! В някои отношения дъщеря ти е пълно подобие на баща си.“
Сула остави писмото на писалището и се опита да помисли. Главата му буквално се въртеше. Просто? Как можеше Публий Рутилий да нарече „прост“ подобен план, на който не му се вижда нито началото, нито краят. Та една военна маневра на полето беше сто пъти по-проста от подобен заговор! И все пак нищо нямаше да загуби, ако опита. Дали това или друго, все нещо трябваше да се направи. Затова, леко облекчен от приятелския съвет, Сула се зае да чете останалата част от писмото, нетърпелив да узнае какво ново му съобщава Рутилий Руф.
„В това малко ъгълче от големия свят, в което живея, нещата вървят от ден на ден все по-лошо и по- лошо. Предполагам, не е сега времето, когато в Рим ще проявяват какъвто и да било интерес към събитията в Римска Азия, но също така предполагам, че в службите на римския Сенат в получен един доклад, който Принцепс Сенатус вече би трябвало да е прочел. Също така би трябвало да е прочел писмото, което му пратих по същия куриер, както и твоето.
На престола на Витиния седна поредното понтийско протеже. Точно така. В момента, в който реши, че Рим окончателно му е обърнал гръб, цар Митридат нахлу във Витиния! За пред хората нашественикът беше Сократ, по-малкият брат на Никомед III, заради което и до ден-днешен Витиния продължава да се води суверенно царство с нов владетел вместо стария. Има известно противоречие в словосъчетанието «цар Сократ», не мислиш ли? Можеш ли да си представиш атинянина Сократ с царска корона на главата? Тъй или иначе, в цяла Римска Азия едва ли се намира човек, който да смята Витиния за действително свободна. Като се изключи името й, Витиния е изцяло подвластна на Митридат Понтийски. Представям си дори как Митридат фучи и беснее по адрес на новия цар Сократ! Защото той благородно остави цар Никомед да изчезне, преди да са го пипнали. Колкото и да беше напълнял с годините, Никомед се оказа доста бърз при бягството си през Хелеспонта; в Смирна се говори, че прогоненият цар вече е тръгнал за Рим, за да се оплаче пред римския Сенат и народ за отнетия му престол; в крайна сметка тъкмо римляните му бяха позволили да го
