Венец от трева (Част II: Разривът)

— За да създам правен прецедент.

— Адвокати! — махна презрително Катул. — Всички сте един дол дренки. Един ден ще създадете правен прецедент и върху девствеността на весталките.

— Мисля, че вече сме го правили! — засмя се Цезар Страбон.

— Е — стана да си ходи Скавър, — отивам да видя Гай Марий и да поработя върху речта си. — Той погледна към Катул. — Кога тръгваш за Капуа?

— Утре.

— Недей, Квинт Лутаций, най-приятелски те моля! Остани още осем дни да чуеш речта ми! Нищо чудно да се окаже най-важната в цялата ми кариера.

— Звучи доста примамливо — омекна Катул, който се бе върнал специално от Капуа, за да види с очите си как брат му Луций Цезар вдига данъчното бреме от плещите на Троя. — Може ли да знам каква е темата?

— О, естествено. Темата е как най-бързо да се подготвим за война с цар Митридат в Азия — обяви заглавието на подготвяното произведение Скавър.

Тримата Цезари го зяпнаха в недоумение.

— Виждам, че никой не вярва. Но и това ще дойде, господа, имате думата ми, че и тази война няма да подмине! — обърна се, без да се сбогува Скавър, и се отправи по Кливус Аргентариус.

Завари Юлия в компанията на снаха й Аврелия. Двете му се сториха толкова красиви и толкова неподправено римски в държанието си, че му хрумна странната идея да им целуне ръцете — нещо, което малко дами биха очаквали от страна на един Скавър.

— Да не би да ти е зле, Марк Емилий? — попита Юлия и погледна съучастнически Аврелия.

— Доста съм уморен, Юлия, но и умората е неспособна да затвори очите ми пред красотата — поднесе й своите комплименти той и кимна с глава към вратата на таблиния. — Как се чувства великият човек днес?

— Благодарение на Аврелия днес е в необичайно добро настроение — отговори му съпругата на великия човек.

— Нима?

— Доведе му компания.

— Кой?

— Малкия Цезар, моя син — отговори Аврелия.

— И едно момче може да бъде компания на великите мъже?

Юлия се засмя и го поведе към вратата на кабинета.

— Предполагам, че щом няма и единайсет години, трябва да го наричаме момче. Но във всяко останало отношение, Марк Емилий, малкият Цезар е възрастен поне колкото теб. През последните дни състоянието на Гай Марий видимо се подобрява. Но скуката го обезсърчава. Парализата не му позволява да ходи, а да лежи го вбесява. — Тя отвори вратата и викна на Марий: — Марк Емилий е дошъл да те види.

Марий беше излегнат на кушетката под прозореца, гледащ към перистила. Лявата му половина беше излегната върху купчина възглавници, така че да може да движи дясната си ръка. В краката му, на отделен стол, седеше синът на Аврелия — или поне така предположи Скавър, понеже за пръв път виждаше момчето.

„Същински Цезар“ — помисли си той, след като току-що се беше разделил с трима от фамилията. Висок, рус, красив. Но момчето, което бързо скочи от стола да го посрещне, беше наследило много и от майка си Аврелия.

— Принцепс Сенатус, това е Гай Юлий — представи племенника си Юлия.

— Седни, момче — рече Скавър и се наведе, за да стисне дясната ръка на Марий. — Оправяш ли се вече, Гай Марий?

— Бавно, но се оправям — едва отговори Марий, който още изпитваше затруднения с говора. — Както виждаш, жените ми намериха куче — пазач. Да не би да избягам.

— По-скоро домашен любимец — възрази му той и седна на стола, който малкият Цезар услужливо му донесе, преди да се върне на мястото си. — И какви са задълженията ти, млади човече?

— Още не знам — отговори му момчето без никакви признаци на смущение. — Майка ми ме доведе едва днес.

— Мисля, че жените са решили да намерят кой да ми чете книжки — предположи Марий. — Ти на какво мнение си, млади Цезаре?

— По-скоро бих разговарял с човек като Гай Марий, отколкото да му чета. Чичо Марий не пише книги, за което дълбоко съжалявам. Бих искал да науча всичко за германите.

— Научил се е да задава добри въпроси — похвали го Марий и запухтя, докато се опитваше да се намести по-удобно.

Момчето пъргаво скочи от стола си, пъхна ръка под дясната мишница на болния и му помогна да се обърне. Дори за миг не се замисли как точно да подхване чичо си, а от лекотата, с която му помогна, пролича, че е доста силен за годините си.

— Така е по-добре! — пое си тежко въздух Марий и се обърна към Скавър. — С приятна компания няма начин да не се оправя скоро.

Гостът остана цял час, и то не толкова заради болния Марий, колкото от любопитство да опознае повече малкия Цезар. Момчето не държеше да се изтъква, но отговаряше на зададените му въпроси точно и със самочувствие като възрастен. Когато възрастните започнаха да обсъждат нахлуването на Митридат във Витиния и Кападокия, събеседникът им съвсем млъкна и целият се превърна в слух.

— За десетгодишно момче ти си доста начетен, млади Цезаре — похвали го на свой ред Скавър на сбогуване. — Дали случайно не познаваш един младеж на име Марк Тулий Цицерон?

— Само съм чувал за него, Принцепс Сенатус. Казват, че щял да бъде най-добрият адвокат в историята на Рим.

— Я бъде, я не бъде — стигна до вратата Скавър. — Сега Марк Цицерон е зает с военна служба. Ще дойда пак да те видя след два-три дни, Гай Марий. Понеже не можеш да ме изслушаш в Сената, ще ти пратя пълно копие на речта си — на теб и на малкия Цезар.

Той се запъти към къщата си на Палатина и изпадна в мрачни размисли. Положението на Марий го тревожеше повече, отколкото искаше сам да признае. Вече бяха минали почти шест месеца, а великият човек бе стигнал само до кушетката в таблиния. Може би присъствието на момчето щеше да го подтикне към по-бързо оздравяване. И все пак Скавър започваше да се съмнява дали някога старият му приятел и враг едновременно ще събере достатъчно сили да се появи в Сената.

Дългото изкачване по Весталските стълби му се стори доста уморително; когато излезе на Кливус Викторие, трябваше да си почине известно време, преди да продължи нагоре към дома си. Зает с мисълта за недоверието, което щеше да срещне у назначените отци по отношение на малоазиатските проблеми, той потропа на вратата и за свое учудване бе посрещнат вместо от вратаря от жена си.

„Колко е прекрасна! — помисли си Скавър, докато се вглеждаше с наслада в лицето й. Някогашните недоразумения бяха изгладени и тя отново се бе превърнала в господарката на сърцето му. — Благодаря ти, Квинт Цецилий!“ — за сетен път си спомни той за някогашния си скъп приятел Метел Нумидик Прасето. Именно Метел Нумидик му бе дал ръката на племенницата си Цецилия Метела Далматика.

Протегна ръка да я погали по бузата, сетне склони глава на гърдите й и потърка страна о младата й кожа. Очите му се затвориха от само себе си и той сладко въздъхна.

— Марк Емилий? — опита се да го върне на земята Цецилия, щом усети цялата му тежест върху себе си. — Марк Емилий!

Мигом го прегърна с две ръце и запищя. От всички страни дотичаха слуги, които поеха вдървеното тяло на съпруга й.

— Какво му е? Какво му е? — питаше като обезумяла Цецилия Далматика.

Най-накрая икономът се надигна от кушетката, където бяха положили Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, и й отговори:

— Мъртъв е, домина. Марк Емилий е мъртъв.

Почти по същото време, когато из Рим се носеше вестта за смъртта на Скавър Принцепс Сенатус, се