Венец от трева (Част III: Омразата)

представители на конническото съсловие, или поне с онези, които лично уважаваше и смяташе за способни люде. Разговарял бе и с много от сенаторите, останали по една или друга причина в Рим (като например с градския претор Марк Юний Брут), или с хора като Луций Декумий, виден член на четвъртата имуществена класа, пазител на кръчмата на кръстопътя.

Време беше да се изправи пред Сената и да се разбере, че докато той, Луций Корнелий Сула, е на власт, няма да позволи на никого безнаказано да го предизвиква.

— Принцепс Сенатус, назначени отци, аз не съм оратор — започна той, застанал абсолютно неподвижно до куриатния си стол на подиума за магистратите, — затова ще ви лиша от удоволствието да слушате изтънчени речи. Това, за което ще ви говоря сега, а и всеки друг път, ще бъдат само голи факти, придружени с най-общо изложение на мерките, които смятам да предприема като управник. Вие можете да обсъждате тези мои, предложения, ако намерите това за необходимо, но нека отсега ви напомня, че войната още не е приключила окончателно и че ще бъде много жалко, ако пилеем ценното си време за излишни празнословия. Никой няма да ми позволи да остана по-дълго от абсолютно необходимото в Рим. Затова бъдете отсега предупредени, че ще се отнасям изключително строго към всички членове на августейшата ни институция, които използват дадените им от закона пълномощия, за да ми пречат на работата заради личните си интереси и хорската суета. Рим е в тежко положение и не може да си позволи лукса някакви псевдополитици като Луций Марций Филип да разиграват същите театрални сцени както приживе на Марк Ливий Друз… Надявам се да си си отворил добре ушите, Луций Марций!

— Толкова съм си ги отворил, Луций Корнелий, че чак усещам как плющят на течението — отвърна му спокойно Филип.

Ако Филип имаше насреща си друг човек, може би щеше да получи някоя остра реплика в отговор на плоската си шега. Сула обаче разчиташе единствено на убийствения си поглед. Светлите му ириси започнаха да обикалят редовете сенатори, сякаш търсеха у всекиго премълчани грехове. Новият консул искаше с мълчанието си да убеди всички присъстващи, че Сенатът вече не е място за безсмислена духовитост. Под тежестта на ледения му поглед смехът на колегите му внезапно секна и слушателите му се приведоха напред, очаквайки с нетърпение продължението на речта му.

— Предполагам, сред нас няма хора, които да не разбират тежкото финансово положение на Рим; не само на държавния бюджет, но и на огромния дял от съгражданите ни. Градските квестори вече имаха случай да ме уведомят за печалното състояния на хазната. Тя е практически опразнена. В същото време квесторите на хазната ми представиха сметките за колосалните дългове, които Рим има да изплаща на различни частни и юридически лица в Италийска Галия. Въпросната сума вече надхвърля три хиляди сребърни таланта и постоянно се увеличава по две основни причини: първата е, че Рим е принуден и занапред да купува оръжие и други стоки от въпросните частни и юридически лица; втората е, че докато не започнем с изплащането на дълговете си, остават и лихвите, а напоследък се оказва, че не можем да платим и тях. Излиза, че римската хазна има да плаща лихви върху неплатените лихви. Заради всичко това стопанската дейност в самия град е почти замряла. Онези, които са направили грешката да заемат твърде много пари, сега не могат нито да си ги върнат, нито да получат дължимите лихви, нито дори лихвите върху лихвите. Още по-зле естествено са длъжниците, които от ден на ден затъват във все по-непоносими борчове.

Очите на Сула замислено се спряха върху лицето на Помпей Страбон, който заемаше един от столовете в близост до Марий. Кривогледият Помпей беше забил поглед върху носа си и сякаш не слушаше с особен интерес словото на консула. Ако Сула го наблюдаваше толкова продължително, то бе, за да внуши у останалите сенатори, че нещата нямаше да са толкова зле, ако предишните управници бяха отделили известно време и на вътрешните дела на държавата, вместо да се пилеят по далечни походи. След като градският претор бе заклан от тълпата, а Катон Консул — убит от войниците си, именно Помпей Страбон трябваше да се погрижи за разсипаните финанси на страната.

— Ето защо предлагам на назначените отци да гласуват сенатски консулт до трибутните комиции с настояване да се приеме следният лекс Корнелия: всички финансови длъжници за последните години, независимо дали притежават римско гражданство или не, са задължени да плащат единствено първоначалната лихва, сиреч лихвата върху получения заем, според уговорката, сключена със заемодателя при даването на заема. Да се забрани изискването на лихва върху лихвите, както и вторично да се увеличава договорената лихва от страна на заемодателя.

Тук и там се дочу недоволно мърморене, естествено от страна на тези, които бяха давали заеми, но неопределената заплаха, която тегнеше около тайнствената личност на Сула, караше дори и най- засегнатите от предложението му да замълчат. Той заслужаваше да бъде слушан. Във всичките си думи и дела се проявяваше като истински римлянин. Притежаваше едновременно огромната енергия на застаряващия Гай Марий и стила на покойния Марк Емилий Скавър. Никой, дори Луций Касий, не можеше да си представи как Луций Корнелий Сула ще позволи да се разправят с него по начина, по който се бяха разправили Авъл Семпроний Азелион. Да посегнеш на живота на човек като консула, бе все едно да посегнеш на своя.

— В една гражданска война никой не печели — продължи Сула. — Войната, която скоро ще приключим, е тъкмо гражданска. Мое лично мнение е, че никой италиец не може да стане истински римлянин. Но понеже сам съм се родил римлянин, принуден съм да се съобразявам с приетите закони, включително и с този за раздаването на римско гражданство сред всички жители на Италия. Войната не донесе плячка на римските легиони, никой от победените народи не може да заплати на Рим обезщетение, с което да възстановим загубите си. Ако мога да се изразя по-образно, с цялото си сегашно богатство Италия едва ли би могла дори да покрие храма на Сатурн със сребро.

— Едепол! — възкликна Филип, все едно някой го слушаше. — Това може ли изобщо да се нарече реч?

— Таце! — сгълча го Марий.

— Хазната на всички италийски народи, взети заедно, е не по-малко празна от нашата — продължи Сула, без да обръща внимание на краткото пререкание от първия ред. — Новите граждани, които тепърва ще се появят в преброителните ни списъци, ще бъдат не по-малко разорени от нас, римляните, ще са обременени с не по-малко дългове от нас. За да се преодолее това положение, трябва отсега да се вземат извънредни мерки. Първото, което би ни дошло на ума, е пълното опрощаване на вътрешните дългове. Но това е просто немислимо. От друга страна, и длъжниците трябва да си поемат глътка въздух, иначе ще бъдат напълно задушени. С други думи, единственото приемливо и справедливо за двете страни решение е дълговете да се облекчат дотолкова, доколкото да не се заплаши положението на самите заемодатели. Тъкмо с тази цел желая да прокарам своя лекс Корнелия.

— Ами римският дълг към Италийска Галия? — обади се Марий. — лекс Корнелия ще се отнася ли и до него?

— Абсолютно, Гай Марий — отвърна му с усмивка Сула. — Всички знаем, че Италийска Галия е богата страна. Войната на полуострова така и не я засегна, напротив, от продажбата на оръжие за двете страни фаловете в провинцията забогатяха. Ето защо не виждам причина тамошните предприемачи да бъдат сериозно засегнати от премахването на вторичната лихва. Благодарение на Гней Помпей Страбон цяла Циспаданска Галия е върната под римска власт, а големите градски центрове на север от Пад получиха без изключение латински права. Мисля, че е редно занапред Италийска Галия да бъде разглеждана като член от римско — латинската общност с всички произтичащи от това права и задължения.

— Предполагам, че когато в Галия научат за лекс Корнелия, вече никой няма да се тупа по гърдите, че е клиент на Помпей Страбон — подшушна народният трибун Сулпиций на колегата си Антистий.

И все пак щом законопроектът бе подложен на гласуване, Сенатът единодушно го одобри.

— Законът, който току-що прокара Луций Корнелий, е добър — взе изненадващо думата Марк Юний Брут. — Според мен обаче не отива достатъчно далеч. Какво ще стане със случаите, когато прибягването до съда е неизбежно, а някоя от двете страни се окаже неспособна да заплати спонзиото пред градския претор? Макар че съдилищата, разглеждащи банкрутите, са затворени, все още има много случаи, по които градският претор е упълномощен да се изкаже, без се прибягва до усложненията на публичен съд. В подобни случаи е прието спорната сума да му бъде давана за съхранение. Според действащите закони обаче, в случай, че ответникът няма възможност да осигури