цял живот заради мен! А ако има нещо на света, което истински да желая, то е милото ми момиче да си уреди щастлив живот. — Елия се изправи на кушетката и заяви: — Ще отида в Кума, при баба ти.
— При баба ми? О, не, тя е ужасна!
— Глупости говориш! Миналото лято бях три месеца при нея и мога да ти кажа, че си прекарахме чудесно. Тя ми пише често напоследък, най-вече защото се чувства самотна. На шейсет и седем години, Корнелия, всеки се страхува да не се окаже напълно изоставен. Няма нищо по-страшно от това, когато си отидеш от този свят, в дома ти да живеят само робите. Докато беше жив, Секст Юлий я посещаваше съвсем рядко, но смъртта му силно я покруси. Не знам в последните няколко години изобщо да са се виждали с Гай Юлий, пък и Марция не се разбира нито с Аврелия, нито с Клавдия. Нито с внуците си, както забелязвам.
— Тъкмо това имам предвид, мамо. Тя е толкова закостеняла, че каквото и да сториш, не можеш да й угодиш. Познавам я! Нали тя се грижеше за нас, преди да се появиш ти.
— Може и така да е, но двете с нея се разбираме чудесно. Винаги сме се разбирали. Бяхме приятелки много преди да се омъжа за баща ти. Нали тя ме препоръча на Луций Корнелий за съпруга. Следователно най-малкото има задължения към мен. Ако отида да живея при нея, поне ще има кой да се нуждае от мен. Ще си имам занимания, при това полезни някому, и дори няма да й се чувствам излишно задължена. Мисля, че щом се отърся от преживяния шок, в компанията на Марция ще се чувствам по-добре, отколкото където и да било другаде. — Личеше си, че Елия говори напълно убедено.
Това решение на въпроса можеше да бъде посрещнато единствено с признателност от страна на Помпей Руф и семейството му. Макар че никой в къщата не би отказал подслон на изоставената Елия за постоянно, когато се разбра, че един ден ще си замине, всички я наобиколиха с искрено внимание.
— Не мога да го разбера този Луций Корнелий! — говореше на другия ден Помпей Руф на гостенката си. — Когато се видяхме днес, се опитах да повдигна въпроса за развода ви, най-малкото да му обясня, че съм ти предложил да живееш у нас. А той… Да можеше да си представиш как само ме изгледа! Направо ме побиха тръпки! Истина ти казвам, почувствах се ужасно. Мислех си, че го познавам. Най-лошото е, че заради положението си, а и заради ползотворната ни съвместна работа съм длъжен да се правя, че всичко е наред, че нищо между нас не се е променило. Обещахме на гласоподавателите, че ще бъдем задружен екип, не мога сега да се отметна от съюза си с него и да се превърна в негов враг.
— Разбира се, че не можеш — подкрепи го веднага Елия. — Квинт Помпей, знаеш, че нито за миг не съм и помисляла да те настройвам срещу Луций Корнелий! Отношенията между двама съпрузи трябва да занимават единствено тях, затова е най-добре околните да не си блъскат главите за неща, които няма как да разберат. Това, че сме се разделили без явна причина, е само наш проблем. За всичко си има причини, за един развод те са винаги уважителни. Кой знае? Може пък Луций Корнелий наистина да иска деца. Единственият му син умря, той няма наследник. А пък и никога не е бил богат, за да го съдя за откраднатата зестра. Сигурна съм, че ще си наредя добре бъдещето. Ако само можеш да пратиш някого да занесе писмото ми до Кума и да изчака отговора на Марция, скоро ще знаем какво точно ми предстои.
Квинт Помпей обаче продължаваше да гледа в краката си. От неудобство лицето му бе станало по- червено от косите му.
— Луций Корнелий вече ми прати дрехите и личните ти вещи. Много съжалявам за случилото се, Елия.
— Е, това поне са добри новини! — опитваше се да изглежда спокойна Елия. — Започвах да се тревожа да не е хвърлил всичко на боклука.
— Цял Рим говори само за това.
Елия вдигна вежди.
— За кое по-точно?
— За развода. За жестокостта, проявена към теб. Никой не може да приеме станалото с равнодушие. — Квинт Помпей се покашля. — Да не ти правя излишни комплименти, но ти си една от най-уважаваните римски дами. Навсякъде обсъждат случая в подробности, вече е обществена тайна пълното ти разорение. Днес на Форума Луций Корнелий бе публично освиркан.
— О, бедният Луций Корнелий! — съжали чудовището Елия. — Представям си какво му е било.
— И да му е било неприятно, с нищо не го е показал. Казват, че отминал, все едно нищо не се било случило. Защо, Елия? Защо? — И поклати тъжно глава. — След толкова години, прекарани заедно, просто не мога да си го обясня! Ако наистина държи да има втори син, защо не се разведе с теб веднага след смъртта на малкия Сула? Та това беше преди цели три години.
Отговорът на Помпеевия въпрос дойде до ушите на Елия още преди да е получила отговора на Марция. Възрастната матрона естествено на драго сърце я канеше в дома си.
Новината беше донесена от Помпей Руф-син, който беше толкова развълнуван и възмутен, че едва си поемаше дъх.
— Какво има? — попита Елия, като се убеди, че Корнелия не смее да каже нищо.
— Луций… Корнелий! Оженил се е… за вдовицата на Скавър!
Корнелия Сула не изглеждаше ни най-малко изненадана.
— Така поне може да ти върне зестрата, мамо — рече тя и присви устни в неприкрит яд. — Тя е богата като Крез.
Младият Помпей Руф помоли за чаша вода, отпи на жадни глътки и продължи, този път по- свързано.
— Всичко е приключило тази сутрин. Досега никой не е знаел, с изключение на Квинт Метел Пий и Мамерк Лепид Ливиан. Предполагам, че поне тях е бил длъжен да уведоми за решението си! Квинт Цецилий е неин първи братовчед, а Мамерк Емилий е изпълнител по завещанието на Марк Емилий и играеше ролята на неин попечител.
— Как й беше името? — изведнъж се сепна Елия. — Не мога да си го спомня.
— Цедилия Метела Далматика. За по-кратко й викали само Далматика. Говори се, че преди години — скоро след смъртта на Сатурнин — тя до такава степен си била изгубила ума по Луций Корнелий, че станала за смях пред цял Рим. Буквално била направила на глупак Марк Емилий. Тогава Луций Корнелий не щял и да я погледне. За да я накаже, съпругът й я затвори в къщата си и оттогава с години никой не я бил виждал.
— О, да, добре си спомням случая — каза Елия. — Всичко това ми е известно, само името й ми се беше изплъзнало от паметта. Не че някога сме говорили за нея с Луций Корнелий. Това, което си спомням, бе, не докато Марк Емилий не я затвори завинаги в дома си, нямах право да излизам никъде, докато Луций Корнелий си стои вкъщи. Полагаше изключителни грижи Марк Емилий да не го заподозре в нищо непочтено спрямо жена му. — Въздъхна. — Но и това се оказаха напразни мъки. Марк Емилий така и не позволи да го изберат за претор.
— Е, горката няма да познае бял ден с баща ми — отсъди мрачно Корнелия Сула. — Не знам досега да е направил някоя жена щастлива.
— Не говори такива неща, Корнелия!
— О, мамо, крайно време е да се примириш, че съм пораснала! Вече сама гледам дете! И познавам баща си много по-добре от теб, защото никога не съм го обичала така, както го обичаше ти! Все пак аз съм плът от неговата плът и само при тази мисъл ме побиват тръпки. Баща ми е чудовище. А жените само го подтикват да го доказва. Родната ми майка се самоуби и колкото и да ме убеждават, никога няма да повярвам, че причината не е била в баща ми.
— Това е въпрос, на който никога няма да намериш отговора, Корнелия, затова по-добре не мисли за него — посъветва я с гробовен тон Квинт Помпей.
Елия изведнъж се сети за нещо.
— Колко странно! Ако някой ме беше попитал за кого смятам, че ще се ожени Луций Корнелий, веднага бих отвърнала: за Аврелия!
Корнелия кимна в съгласие.
— И аз бих казал същото. Двамата толкова си допадат. Козината различна, нравът — един и същ. — Тя вдигна рамене и злобно добави: — Това е то, същински вълци са и двамата.
