Венец от трева (Част III: Омразата)

синове. Докато моята Лициния продължава да стои бездетна; и то не е, защото не сме се старали, имаш думата ми! Вече се замисляме дали да не поискаме някой от племенниците й за осиновяване.

Изведнъж Мамерк сбърчи вежди, сякаш беше осенен от идея.

— Знаеш ли какво ти предлагам. Защо ти не направиш като Луций Корнелий! Веднага се развеждаш с Лициния, задето не ти е родила дете, и се оженваш за братовчедка си Далматика.

— Не, Мамерк, няма да стане — поклати главата Прасчо. — Твърде съм привързан към жена си, за да я оставя.

— Тогава трябва да се замислим сериозно за предложението на Луций Корнелий?

— О, да, разбира се. Луций Корнелий може и да не е богат, но у него има нещо изключително важно в днешни времена: той се е родил велик човек. Братовчедка ми Далматика вече имаше случай да споделя леглото на един велик човек, редно е да я представим на друг. Луций Корнелий тепърва започва своето издигане в обществото, Мамерк. Всъщност не знам откъде ми е дошла подобна идея, след като един консул няма какво практически повече да гони. Но той ще продължи напред! Сигурен съм, че ще го стори. Той не е нито Марий, нито Скавър, ала съм сигурен, че ще успее да затъмни славата и на двамата.

При тези думи на домакина си Мамерк на свой ред стана да си ходи.

— Щом е така, най-добре веднага да навестим Далматика. Редно е да чуем и нея какво ще каже по въпроса. Във всеки случай сватбата не може да се състои точно утре.

— Защо не? Вече би трябвало отдавна да е излязла от траура си!

— Нищо подобно. Колкото и да ти изглежда странно, траурът й приключва тъкмо днес — осведоми го Мамерк. — Ето защо ще бъде твърде подозрително да се омъжи още на другия ден. След няколко седмици ще е най-добре.

— Не, сватбата трябва да стане утре на всяка цена — възрази му горещо Метел. — Ти още не си опознал Луций Корнелий така, както го познавам аз. Досега не се е родил човекът, който повече от него да заслужава уважението ми, но на Луций Корнелий не може да се противоречи, Мамерк! Ако решим, че бракът между двамата с Далматика е възможен, то трябва да го сключим, когато той иска.

— Чак сега се сещам нещо, Квинт Цецилий. Последния път, когато се видях с Далматика — преди двайсетина дни, — тя сама попита за Луций Корнелий. Разбираш ли, за цялото това време тя не е питала за друг; дори за теб, нейния най-близък роднина.

— Е, когато беше на деветнайсет, братовчедка ми със сигурност беше влюбена в него. Нищо не пречи любовта й да не я е напуснала и досега. Жените имат по-различно мислене от нас; за тях подобна сляпа преданост има огромно значение — рече Прасчо като човек, който е опознал всички тайни на живота.

Когато двамата неочаквани гости потропаха на вратата на Марк Емилий Скавър и се срещнаха с младата му вдовица Цецилия Метел Далматика, братовчед й със собствените си очи се убеди в правотата на Мамерк. Далматика беше не просто свенлива, тя се беше превърнала в същинска малка мишка. И все пак доста привлекателна, при това любезна и благодушна. Понеже беше твърде зает с други неща, Метел дори не се замисли как ли би се чувствал сам, ако на седемнайсет му предложеха за съпруга шейсетгодишна старица. Жените винаги правеха това, което искаха мъжете, пък и един шейсетгодишен мъж винаги има много повече за даване, отколкото жена, прехвърлила четиридесет и петте. Обзет от подобни размишления, Прасчо се вживя в ролята на патерфамилиас и взе думата да обясни целта на посещението:

— Далматика, днес двамата с Мамерк Емилий приехме от твое име официално предложение за брак. И двамата силно ти препоръчваме да се довериш на избора ни, макар че, разбира се, ти си в положение сама да определяш кое е добро за теб и кое — не. — Метел Пий нарочно говореше с такива патетични фрази. — Не забравяй, че покойният ти съпруг беше принцепс сенатус, че ти е оставил две деца, за които трябва да се грижиш. Затова сме на мнение, че отправеното ти предложение е най-доброто, за което можем сами да помислим.

— И кой е мъжът, отправил ми своето предложение, Квинт Цецилий? — попита тихичко Далматика.

— Консулът Луций Корнелий Сула.

Изведнъж лицето на вдовицата засия от щастие; потъмнелите й сиви очи ненадейно заблестяха като истинско сребро. Без дори да се усети какво прави, Далматика вдигна ръце над скута си и радостно ги плесна.

— Приемам! — рече задъхано тя, да не би двамата й попечители изведнъж да се откажат от намеренията си.

Те пък само мигаха и се чудеха какво да кажат. И двамата седяха готвили повече време да я убеждават и сега не знаеха как да продължат.

— Той държи да се ожените утре — рече най-накрая Мамерк.

— О, ако иска, може и още днес!

А сега какво да кажат?

Мамерк все пак се опита да представи нещата в по-сериозна светлина:

— Ти си много богата жена, Далматика, а ние още сме нямали случай да обсъдим с Луций Корнелий финансовите въпроси, най-вече полагащата ти се зестра. Мисля, че доколкото гледа на нещата, богатството ти не е от първостепенно значение. За Луций Корнелий е достатъчно да знае, че жена му не е бедна, пък какво точно представлява състоянието й не е толкова важно. Това, което ни съобщи той, бе, че се е развел с предишната си жена, защото не може да има дете от нея. Предпочитал обаче да не се обвързва с младо момиче, а с благоразумна жена, доказала способностите си на майка… Така де, по възможност жена, която вече има деца.

Подобно сухо изложение на фактите накара блясъкът в очите на Далматика донякъде да угасне, но тя побърза да кимне в разбиране, макар и да не каза нищо.

Оттам нататък Мамерк затъна в безбрежните блата на семейните финанси.

— Разбира се, повече не би могла да живееш в дома на предишния си съпруг. Къщата става автоматически собственост на малкия ти син, а с грижите по поддържането й се заемам аз като изпълнител на завещанието. Предлагам сама да се обърнеш към семейството, в чиято компания живееш. За нас ще бъде чудесно, ако те се съгласят да обитават къщата до пълнолетието на сина ти, който да поеме стопанисването на бащините имоти. Онези роби, които не искаш да те последват в новия ти дом, могат и занапред да останат в домакинството на живеещите тук. Къщата на Луций Корнелий обаче е доста по- скромна от тази на Марк Емилий и не бих се учудил, ако ти заприлича на килия.

— По-скоро тази тук ми прилича на килия — рече Далматика с известна ирония.

— Едно ново начало би означавало и нов дом — взе отново думата Метел Пий, за да помогне на Мамерк. — Ако Луций Корнелий даде съгласието си, можем веднага да намерим друга къща с подобни размери. В крайна сметка и двамата с него заемате високо място в римското общество. По принцип твоята зестра представлява сумата, която ти завеща навремето покойният ти баща, чичо ми Далматик. Ти можеш да се разпореждаш и със значителното наследство, което ти е отредил Марк Емилий, макар то да не може да се счита за зестра. Все пак в името на твоя личен интерес двамата с Мамерк Емилий ще се погрижим всичко твое да си остане твое. Не мисля, че ще бъде разумно да оставяш Луций Корнелий да се разпорежда с парите ти.

— Както желаете — вдигна рамене Далматика.

— Тогава не ни остава нищо друго, освен да попитаме Луций Корнелий съгласен ли е с нашите изисквания. Ако всичко е наред, можем да насрочим сватбената церемония за утре в шест часа след изгрев-слънце, на това място. Докато не ви намерим по-подходящо жилище, ще се преместиш в дома на Луций Корнелий — довърши с условностите Мамерк.

И понеже Луций Корнелий се съгласи с всички поставени от двамата попечители условия, без дори да промени изцяло безразличното си изражение, двамата с Цецилия Метела Далматика сключиха брак точно в шестия час на другия ден. Обредът бе извършен от самия Метел Пий, Мамерк играеше ролята на свидетел. Всички излишни усложнения бяха спестени; кратката церемония — Сула нямаше да допусне втори път грешката да сключи конфареацио — скоро приключи и двамата младоженци се запътиха към къщата на съпруга, придружени от двете деца на Далматика, Метел Пий, Мамерк и тримата