Венец от трева (Част III: Омразата)

роби, с които невестата не бе пожелала да се раздели.

Когато Сула грабна новата си жена да я пренесе през прага на дома си, Далматика потръпна в неприятно усещане. Лекотата, с която мъжът й изпълняваше за трети път добре заучения жест, не я зарадва никак. Мамерк и Метел Пий бяха поканени да изпият по чаша вино, но си тръгнаха толкова бързо, че новият иконом Хризогон, който развеждаше децата и възпитателя им из къщата и ги запознаваше с новото им жилище, дори не успя да ги изпрати, както повеляваше учтивостта. Другите двама роби стояха в единия край на перистила и се чувстваха като изгубени деца в чуждия дом.

Младоженците бяха оставени съвсем сами в атрия.

— Е, жено — рече без всякакви церемонии Сула, — случи ти се пак да се омъжиш за стар мъж. Писано ти било и два пъти да бъдеш вдовица.

Далматика изгледа Сула с недоумение, без да знае какво да му отговори.

— Ти не си стар, Луций Корнелий!

— Нали, само на петдесет и две… Когато жена ти още няма трийсет, това си е чиста проба старост.

— В сравнение с Марк Емилий ти си същински младеж!

Сула отметна глава и бурно се засмя.

— Има само едно място, където подобна забележка може да се провери — рече той и грабна повторно Далматика на ръце. — Днес няма да вечеряш, жено! Време е за лягане.

— Но децата! Нова къща…

— Вчера, след като се разведох с Елия, си купих и нов иконом. Много оправен тип. Казва се Хризогон и е мазен грък от най-гнусната порода. Достатъчно е да разберат, че господарят им ще ги разпъне на кръст за всеки пропуск, и можеш да разчиташ на тях. — Сула присви устни. — За децата ти ще се грижат добре. Хризогон ще има дълго време да ми се подмазва.

Още щом положи новата си съпруга на брачното легло, Сула доби ясна представа в какво са се изразявали съпружеските й отношения с покойния Скавър. Щом той я пусна, Далматика скочи като ужилена и бръкна в сандъка с дрехи, който робите бяха оставили преди малко в спалнята, и извади прилежно сгънатата си нощница. Докато я гледаше и не можеше да повярва на очите си, Далматика му обърна гръб, отпусна горния край на кремавата си, вълнена роба и след като я захвана здраво под мишница, успя да провре глава през дупката на нощницата и без да показва нищо от прелестите си — да се преоблече. Досега беше облечена като за през деня, вече беше готова за нощта. Във всеки случай той не можа да зърне нищо от тялото й!

— Я сваляй проклетата дрипа! — не издържа и се обади зад гърба й.

Далматика се обърна към него и усети как дъхът й секва.

Сула беше чисто гол и бялата му кожа чак грееше на светлината на маслените лампи. Гърдите и коремът му се криеха под гъсти косми, оцветени със същото русо — червеникаво като косата му. Там, където възрастта трябваше да го е наказала с шкембенце, коремът му бе плосък и стегнат като на младеж, а гърдите му, вместо да увиснат, се пъчеха със здравите си мускули.

Навремето Скавър прекарваше цели часове да бърника под дрехата на жена си, да я щипе по гърдите и да прокарва пръсти между краката й, преди пенисът му най-сетне да се приготви за работа. Неговият си оставаше и досега единственият мъжки полов орган, с който Далматика бе влизала в контакт; но който така и никога не беше виждала. Скавър си оставаше старомоден римлянин и се опитваше да ограничава до крайност сексуалната си свобода в леглото. Така поне се държеше със законната си съпруга, за да я учи и нея на скромност и да не й дава повод за взискателност; това, че в обятията на други се държеше много по-разкрепостено, на Далматика не й беше съдено някога да разбере.

Докато изведнъж младата жена се запознава със Сула, патриций до мозъка на костите си, държащ не по-малко от покойния Скавър на добрите аристократични обноски, но въпреки това готов да се покаже, както го е майка родила, и да размаха гордия си, твърд и голям член, все едно иска да замести бронзовата статуетка на Приап в кабинета на Скавър. Далматика беше достатъчно добре запозната с физиологическите различия у мъжа и жената, защото за целта във всеки римски дом стояха изложени подходящи произведения на изкуството. Голи мъже с щръкнали гениталии можеха да се забележат по задължителните статуи на Хермес, по свещниците и краката на мебелите, дори по фреските по стените. Но като че ли досега чудесата от картините нямаха никаква връзка с половия живот в семейството. Далматика трябваше да споделя леглото си със съпруг, който никога не смееше да й се покаже и който въпреки зачеването на две деца едва ли би могъл да се съревновава с качествата на легендарния Приап, надничащ от кажи-речи всеки ъгъл в просторната къща.

Когато преди толкова много години Далматика за пръв път бе видяла Луций Корнелий Сула, той буквално я беше зашеметил. Дотогава не й се беше случвало да срещне друг мъж, толкова красив, толкова здрав и силен и в същото време… толкова женствен. Това, което тя беше изпитала в онзи миг, а и по-късно, докато го преследваше с недоизказаното си обяснение в любов и му слагаше прът в колелата, не беше свързано точно с плътта; тогава Далматика вече беше омъжена жена, бе имала случай да се докосне до чуждата плът и я беше смятала за най-маловажната и най-малко привлекателната подробност в нечии любовни отношения. Увлечението й към Сула си оставаше все още платоническо; за нея любимият беше повече от въздух или пясък, отколкото от плът и кръв. Далматика се бе научила да броди като призрак из улиците на Рим, да се крие по входове и зад колони и да поглъща отдалеч красотата на своя Луций Корнелий. В мечтите си тя усещаше много повече горещите му целувки, отколкото коравия му член, затова и копнежът по него можеше спокойно да мине за романтично занимание. Това, което Далматика искаше от Сула, бе да се признае за неин пленник, да я моли за милост, да й служи предано, прегърнал краката й и изливащ любовта си в потоци от горестни сълзи.

Най-накрая Далматика се беше сблъскала със съпруга си Скавър, който промени живота й. Единствена остана непокътната моминската й любов.

— Ти се превърна в посмешище за цял Рим, Цецилия Метела Далматика — беше й говорил в онзи паметен ден Скавър с глас, студен и безизразен. — Но което е много по-лошо, успя да направиш и мен на посмешище. В целия град няма човек, който да не ми се подиграва, на мен, първия сред римляните. Крайно време е това да спре. Ти си позволи да мечтаеш, да въздишаш и да се излагаш по най-жалък начин заради човек, който при това не ти е дал и най-малкия повод да вярваш в споделеността на безсмислените си чувства; заради човек, който нехае за теб и глупавото ти ухажване и когото аз се видях принуден незаслужено да накажа, за да защитя собствената си чест и достойнство. Ако не беше ти да се изправиш така безразсъдно между нас, този човек сега щеше да заема полагащото му се място на римски претор. Така че няма да преувелича, ако ти кажа, че благодарение на женската си глупост и слепота ти провали два живота — на законния си съпруг и на напълно непознат човек, който с нищо и за нищо не ти е виновен. Това, че не наричам и самия себе си невинен, се дължи на слабостта ми да толерирам толкова дълго време жената, позоряща името и семейството ми. Надявах се обаче ти сама да прогледнеш с моите очи и да забележиш в каква ужасна каша се забъркваш; това беше единственият начин да докажеш пред римското общество, че ненапразно си наследница на една от големите фамилии в града и ненапразно си се омъжила за принцепс сенатус. Уви, времето доказа, че ти си оставаш една безмозъчна глупачка, а единственият начин да се оправя човек с безмозъчните глупачки е да им попречи веднъж завинаги да показват глупостта си пред околните. От днес нататък ти няма да напускаш дома ми по абсолютно никакъв повод и причина. Дори на сватби и погребения няма да присъстваш, какво ли остава за посещения у приятелки или ходене на пазар. Не само това, но няма да позволя и ти да приемаш гостенки в къщата ми. Вече съм се убедил, че за нищо не мога да ти имам доверие. Нека ти кажа накрая, че на раменете си носиш една празна тиква и че човек с моето достойнство и обществен авторитет трябва да си скубе косите от яд, задето те е взел за съпруга. Сега си върви в стаята.

Разбира се, колкото и да наричаше жена си недостойна за един принцепс сенатус, Скавър не се отказваше от услугите й в леглото. Времето обаче си казваше думата и той все по-рядко търсеше тялото на жена си в тъмното. Когато Далматика роди син, мъжът й престана да я вини за всичко, което не вървеше в семейството, но най-вероятно от страх Скавър така и не й върна отнетата свобода. Затова на бедната и изоставена съпруга не й оставаше друго, освен в безкрайните часове на скука и самота да мечтае още по- горещо за изчезналия Сула, да си повтаря, че още го обича; и то с все същата девическа душа, която