покровителя си Сула.
„Надявам се всичко да свърши до пролетта, не за друго, а заради изключително щастливото обстоятелство, за което ще ти разкажа по-долу. Най-напред искам да те помоля за една услуга. Ако успея да привърша с обсадата до пролетта, може ли да се прибера у дома? Твърде дълго се застоях далеч от родината, Луций Корнелий, и вече изгарям от носталгия по Рим… Както и по теб самия. Брат ми Варон Лукул има и годините, и нужния опит, за да се кандидатира за едил, а на мен ми се прииска да бъдем двамата заедно едили. Това е единствената служба, която може да се заема от двама братя едновременно, без да се създават отрицателни настроения. Помисли само какви игри ще организираме! Огромно удоволствие ще доставиш и на двама ни. Аз съм на трийсет и осем, брат ми — на трийсет и шест, скоро ще навършим годините за претор, а дори не сме били едили. Хора с нашето име трябва да минат преди едилската възраст. Моля те, дай ни възможност да получим длъжността, а след това ми помогни да стана претор. Разбира се, ако смяташ, че молбата ми е неоправдана, ще проявя разбиране.
Терм се готви за сериозна дейност из Римска Азия. Мисля, че заради това ми връчи командването на обсадните действия: да съм по-далече от него. Но не мога да кажа нищо лошо за него. Местните жители го харесват, защото намира търпение да изслушва безкрайните им жалби и обяснения, защо не са в състояние да си изплатят данъка; аз пък го харесвам още повече, защото след като ги изслуша, пак намира начин да си прибере дължимото.
Двата легиона, с които разполагам, са все смели войници. Мурена вече ги е използвал в Кападокия и Понт, преди това са служили в армията на Фимбрия. Свикнали са да разсъждават, което ме дразни, а и нямам достатъчно време да ги отуча от вредните навици. Разбира се, те са недоволни най-вече заради указа, с който ти ги наказа за участието им в убийството на Флак, като им забрани да се връщат в Италия до края на живота си. Постоянно ми пращат делегации, които настояват забраната да бъде вдигната. Нищо няма да постигнат, по-скоро обратното — вече знаят, че ако ме предизвикат, ще бъда безпощаден. Те са римски войници и ще изпълняват всяка заповед. Вече ставам доста строг с всички войници или офицери, които си въобразяват, че имат право да ми държат сметка. Но на този въпрос ще се спра по-нататък.
Имам чувството, че жителите на Митилена вече са започнали да губят кураж, и предполагам, че с идването на пролетта ще мога да предприема щурм срещу града и съпротивата едва ли ще бъде голяма. Ще разполагам с няколко обсадни кули, които ще свършат добра работа. Ако успея да превзема града преди лятото, цяла Римска Азия ще се усмири.
Това, заради което съм толкова убеден в успеха, е превъзходната флотилия, която ми осигури — няма да повярваш — Никомед! През квинктил Терм пратил твоя племенник Гай Юлий Цезар да вземе кораби от Никомед. Беше ми писал по този повод, но нито той, нито аз очаквахме корабите да се появят преди март или дори април идната година. Но доколкото разбирам, Терм имал смелостта да се изсмее на младия Цезар заради самочувствието му. Той приел това като предизвикателство и поискал точна дата, на която да достави корабите. Сам настоявал всичко да стане възможно най-бързо. Терм му поръчал до ноемврийските календи да изнамери четиридесет кораба, половината от които да са тежки бойни съдове. С тази заповед смятал да го постави на мястото му.
Цезар се яви в лагера ми точно на ноемврийските календи. Беше довел със себе си забележителна ескадра — такава, каквато никой римлянин не си е представял, че Никомедовци биха рискували. Сред корабите има дори два шестпалубни, за които единствените ни разходи са храната и заплатата на екипажите! Когато погледнах сметките, не можах да повярвам на очите си — Витиния наистина ще спечели нещо и за себе си, но далеч по-малко от обикновено. Което морално ме задължава да върна корабите на Никомед веднага след превземането на Митилена, и да изплатя всичко. Разбира се, надявам се да покрия разходите с очакваната плячка, но ако случайно градът се окаже по-беден, отколкото си мисля, дали има възможност да ни отпуснат от хазната средства.
Нека добавя, че младият Цезар се държа крайно арогантно, докато ми предаваше командването на ескадрата. Наложи се да го поставя на мястото му. Разбира се, ако Никомед се е оказал склонен да се раздели с такива скъпоценни кораби, за това има едно-единствено обяснение — че спа с младия красавец. Това му заявих и на Цезар, за да не знае много. Той ми се нахвърли като кобра и ми заяви, че не му се налагало да прибягва до курвенски номера, за да получи каквото и да е… В деня, в който щял да постъпи така, щял да се хвърли върху меча си. Оттогава доста се чудя как да го усмиря — задача, която досега не ми е създавала трудности с други. Най-накрая реших, че другите трибуни могат да са ми от полза. Ти навярно си ги спомняш — предполагам, виждал си ги в Рим, преди да бъдат назначени на служба в Азия: Габиний, двамата Лентули, Октавий, Месала Руф, Бибул и сина на Филип.
Доколкото разбирам, Бибул се е опитал да се наложи над Цезар, но за награда бил качен на един долап. От идването на Цезар трибуните са разделени на два лагера: Габиний, Октавий и малкият Филип са на страната на Цезар, Месала Руф поддържа неутралитет, а двамата Лентули и Бибул са в открита вражда с новобранеца. Младите винаги създават напрежение по време на обсада, понеже им е скучно, а пък и трудно може да се очаква от тях да свършат нещо полезно. Дори и аз едва се справям. Но Цезар създава повече неприятности, отколкото мога да приема. Мразя да се занимавам с толкова нискостоящи офицери, но на няколко пъти се оказах длъжен да се намеся. Цезар е изключение, срещу което всеки главнокомандващ би трябвало да вземе мерки. Красив, самонадеян, сигурен в непогрешимостта си. Трябва да му се признае, че има забележителен интелект.
Трябва да призная, че Цезар е съвестен офицер. Никога не бяга от работа. Освен това имам чувството, че всеки легионер вече лично се познава с него… и като че ли всички го харесват. Цезар е готов да поеме всякаква отговорност. Легатите ми започнаха дори да го отбягват, защото беше стигнал дотам, че изпълнявал заповеди само ако началникът се съгласи с неговото предложение как да се изпълни задачата. За нещастие неговите предложения винаги се оказват по-добри! Такъв като него е премислил всичко, преди да е дал и първата си заповед на подчинени. Омръзна ми да гледам легатите си изчервени от срам. Досега единственият начин, по който успявам да засегна безграничното му самочувствие, са намеците на каква цена се е съгласил Никомед да му отстъпи флотилията. И мога да кажа, че това дава резултати, защото Цезар побеснява. Но дали ще стори това, което очаквам него — да ме нападне, за да ми даде повод за военен съд? Не! Твърде умен е и твърде добре се владее. Естествено не мога да го понасям. А ти? Как иначе, след като има наглостта да ми заяви в очите как предците ми не стрували и праха под подметките на неговите?
Толкова за трибуните, би трябвало да измисля нещо да ти пиша и за по-висшия състав. Но се страхувам, че легатите ми не са сторили нищо, заслужаващо внимание.
Чувам, че си се заловил да жениш хората и че си намерил на Помпей Касапина съпруга от доста по- знатно потекло от неговото. Ако намериш време, няма да е зле да намериш жена и за мен. Откакто навърших трийсет, не съм се прибирал в Рим, вече наближавам възраст за претор, а още дори не съм се оженил, как ли ще се сдобия с наследник… Работата е там, че винаги съм предпочитал хубавото вино, хубавата храна и хубавата компания, а в такава хубава компания не се намират жени, достойни за съпруги на един Лициний Лукул. Освен това предпочитам младичките, а кой ще ми предложи ръката на тринайсетгодишната си дъщеря? Ако се сетиш за някоя, пиши ми. Брат ми твърдо отказва да играе ролята на сватовник, затова разбираш колко се радвам, задето ти си се заловил с подобни дела.
Обичам те и ми е мъчно за теб, скъпи Луций Корнелий.“
Към края на март Марк Минуций Терм лично пристигна от Пергам и даде одобрението си за щурма срещу крепостта. Когато научи за ескадрата на Цезар, Терм за малко да се просълзи от смях: какво толкова забавно намираше в случая, Лукул така и не разбра. Вече му беше дотегнало да слуша жалбите на целия офицерски състав от поведението на младия трибун.
В армията, разбира се, действаше старото и изпитано правило: ако човек създава твърде много главоболия на началниците си, те го слагат на най-опасното място в сражението и се отървават веднъж завинаги от него. И докато измисляше плана за превземането на Митилена, той разсъждаваше и как да се възползва от това армейско правило. Налагаше се Цезар да умре. Лукул щеше да е този, който да реши съдбата му: Терм си запазваше ролята на наблюдател и му предоставяше пълна свобода да ръководи операцията.
