Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

домашна котка.

И все пак добре се беше справил. Когато Помпей се появи в Рим заедно с жена си, той се настани както обикновено в семейната къща в Карина. Варон го посрещна с новината, че Сула ще се радва да го види и дори ще му отдели достатъчно време да си побъбрят. Така поне се изразяваше Сула; но човек винаги трябваше да си има едно наум. „Бъбренето“ с него можеше да се окаже по-опасно от ходене по въже над нагорещена жар.

Затова пък колко самонадеян и безгрижен е младежът Помпей! Хукна презглава да се среща с диктатора.

— И как върви съпружеският живот? — попита го едва ли не от вратата Сула.

Помпей буквално сияеше от щастие.

— Прекрасен! Каква жена само си ми намерил, Луций Корнелий! Красива, образована, мила. Вече чака дете. Още в края на тази година ще роди първия ни син.

— Син? Откъде си толкова сигурен, че ще е момче, Велики?

— Убеден съм.

Старецът се подсмихна.

— Е, нали и ти си от любимците на Фортуна, предполагам, че наистина ще е син. Гней Младши… Касапина, Малкия Касапин, Съвсем Малкия Касапин.

— Добре звучи! — отвърна му Помпей, без изобщо да се засяга.

— Изобщо в рода създавате истинска традиция.

— Точно така си е! Три поколения!

Той се облегна на стола, видимо доволен. Но след малко, както забеляза Сула, нещо в големите му сини очи се промени. Сула търпеливо го изчака да намери точните думи.

— Луций Корнелий…

— Да.

— Законът, който прокара — онзи, според който Сенатът можел да потърси пълководец извън редиците си, ако такъв не можел да се намери сред сенаторите…

— Имаш предвид закона за специалното поръчение?

— Именно.

— Какво те интересува?

— Дали би могъл да се отнася и до мен?

— Би могло.

— Но само ако никой от сенаторите не пожелае да поеме командването?

— Законът не казва точно това, Велики. Там пише: ако сред тези, които пожелаят, не се намери способен и опитен човек.

— А кой решава кой е опитен и способен?

— Сенатът.

Отново настъпи мълчание. Накрая Помпей добави:

— Би било добре, ако си имах клиенти в Сената.

— Винаги е добре да имаш клиенти, Велики, пък и не само там.

— Кои ще бъдат консули догодина? — попита младежът.

— Катул ще е единият. Но още не съм решил дали да го сложа на първо или на второ място. Преди година избора се налагаше от само себе си. Но сега не съм толкова убеден.

— Катул е същият като Метел Пий — човек без въображение.

— Може би. Но за съжаление не притежава неговия опит.

— Мислиш ли, че Метел Пий може да победи Серторий?

— Едва ли ще успее — усмихна се Сула. — Но това не е причина да подценяваш Прасчо. Може да му е нужно известно време, но стори ли го, способен е да стигне далеч.

— Ами! Той си е една стара баба! — изказа се пренебрежително Помпей.

— Аз познавам доста стари баби, които ги бива за много неща, Велики.

Но младежът попита:

— Кой ще е другият консул?

— Лепид.

— Лепид! — изненада се той.

— Да не би да не одобряваш?

— Не съм казал, че не одобрявам, Луций Корнелий. Сега, като се замисля, дори ми изглежда правилно решението ти! Но просто не мислех, че си склонен да разсъждаваш така. Лепид не е от най- раболепните.

— Такова ли ти е мнението за мен? Че давам път само на онези, които са пълзели в краката ми?

Което си беше истина, Помпей от нищо не се плашеше. Сега той намери начин веднага да се измъкне.

— Не точно. Но със сигурност досега не си давал път на хора, които явно са защитавали противоположни позиции като Лепид.

— И защо да го правя? — изгледа го учудено Сула. — Не съм чак такъв глупак да дам власт на хора, които ще ми подлагат пръти в колелата!

— Тогава защо си избрал Лепид?

— Защото се очаква да се откажа от властта, преди да е поел консулската длъжност. А Лепид — наблегна Сула — гони високи цели. Просто ми хрумна, че ще е най-добре да го направя консул, докато съм жив и мога да го контролирам.

— Той е добър човек.

— Защото си позволи да ми задава въпроси в Сената? Или въпреки това?

Но Помпей нямаше намерение да се задълбочава в темата. „Добър човек“ му се стори достатъчна характеристика за Марк Емилий Лепид. В действителност решението на Сула го изненадваше, но иначе Лепид не го интересувате особено. Много по-интересна беше темата за специалните поръчения. Когато чу навремето за закона, той доста време беше мислил как би могъл сам да се възползва от него, но едва по- късно се реши да разпита Сула по въпроса. Сега, близо две години след гласуването на закона, си каза, че ще е най-целесъобразно, ако обсъди закона с автора му. Разбира се, диктаторът беше прав. Човек трудно би постигнал целите си, ако е само член на Сената. Но да ги постигне чрез Сената, без дори да е негов член, беше още по-трудно.

И така, след като Помпей се сбогува със Сула и си тръгна към дома, той дълбоко се замисли. Най-напред трябваше да си спечели поддръжници в Сената. А след това щеше да се сдобие и с ограничен кръг приятели — срещу определена цена естествено, — които да заплитат и разплитат интриги в негова полза. Дори можеше да разчита на тях за някои по-специални поръчки. Само че откъде да започне?

На средата на Златарските стълби той се закова. Обърна се и бързо изкачи обратно стъпалата. Отново излезе на Клив Викторие и въпреки неудобната тога продължи да тича нагоре по хълма, Филип! Щеше да започне от Филип.

Луций Марций Филип бе изминал доста път от онзи паметен ден, когато уж случайно беше навестил вилата на Гай Марий на морския бряг, за да уведоми великия пълководец как той, Филип, току-що е бил избран за народен трибун и доброволно му предлага услугите си… Срещу заплащане, разбира се. Колко ли пъти бе сменял страните през дългата си политическа кариера? Сигурно и той не знаеше. Това, което другите знаеха за него, бе, че някак си винаги е съумявал да оцелее, Филип беше консуларен сенатор, бивш цензор, един от най-дългогодишните членове на Сената. Мнозина го ненавиждаха, но други искрено му се възхищаваха. Така или иначе той беше име. С времето бе успял да убеди повечето си колеги, че е човек не само влияние, но и с качества.

За Филип разговорът с Помпей се оказа едновременно приятно развлечение и повод за размисъл. Досега не беше имал случай да общува с любимеца на Сула, но си даваше ясно сметка, че в лицето на Помпей Рим се е сдобил с обещаващ младеж, който заслужава внимание. Освен това Филип отново имаше финансови затруднения. Е, не по начина, по който ги изпитваше навремето! Проскрибциите на Сула се бяха оказали добър начин за трупане на недвижимо имущество и той се беше сдобил с имоти, струващи милиони. Но подобно на мнозина римляни в неговото положение Филип беше лош стопанин; парите, изглежда,