майка си и баща си, и децата си.
— Предпочитам — обясни Помпей — да им плащам годишен доход, както ще постъпя и с теб. Един милион може да ги купи днес, но мисля, че всички ще бъдат по-доволни, ако знаят, че в началото на всяка година ще ги чака нов четвърт милион сестерции. За четири години и ето го милионът, а на мен те ще са ми нужни за повече от четири години.
— Ти си щедър човек, Велики. Някои биха казали: глупаво щедър.
— Глупав не съм — тросна се Помпей. — Ще очаквам да получа нещо насреща. И ще очаквам това нещо да отговаря на сумите, които плащам!
Известно време двамата обсъждаха как точно ще се извършва плащането и какви суми Помпей е склонен да задели за сенаторите-педарии, онези, които имаха право на глас, но не и на изказване. Но изведнъж Филип се сети за нещо и се навъси.
— Какво има? — попита с известна тревога младежът.
— Има един човек, без когото тая работа няма да мине. Проблемът е, че той вече е натрупал толкова много богатства, че сам не знае какво да ги прави. Затова не може да бъде купен, а това го кара да се чувства горд от себе си.
— Имаш предвид Корнелий Цетег.
— Именно.
— Как да го спечеля?
— Нямам представа.
Помпей рязко скочи от стола си.
— Тогава най-добре да говоря с него.
— Не! — уплаши се Филип. — Цетег е патриций, най-типичен Корнелий, от онези, мазните и любезните, готовите на всичко, но ако му го поднесеш, както трябва. Отидеш ли сега да говориш направо с него, ще го превърнеш в свой враг. Остави това на мен. Аз ще го проуча, ще разбера какво иска.
Два дни по-късно Помпей получи бележка от Филип, която гласеше:
„Уреди му Преция и е твой.“
Младежът изчака бележката да изгори напълно на огъня в лампата, но дори и тогава не се успокои напълно. Ето го какъв бил Цетег! Цената, на която се съгласяваше да приеме Помпей за свой патрон, беше унижението на същия този патрон! Той просто искаше Помпей да се превърне в долнопробен сводник.
Помпей се отнасяше към Муция Терция по доста по-различен начин, отколкото с Антистия и дори Емилия Скавра преди нея. Третата му жена беше съвсем различна от предшественичките си. Първо, можеше да мисли, второ, можеше да крие мислите си, трето, беше страхотна в леглото. Това вече беше изненада! За щастие Помпей не се бе изложил и не беше започнал от самото начало да я нарича „сладкишче“ и „медено гърненце“; на няколко пъти понечваше да се обърне така към нея, но нещо в погледа й го караше да ги забрави, преди да ги е произнесъл. Колкото и да не беше харесвал Марий Младши, Помпей съзнаваща, че живее с вдовицата му, а това не беше шега работа. Освен това Муция беше дъщеря на Сцевола Понтифекс Максимус, племенница на Крас Оратор. Беше прекарала шест години в дома на Юлия. Затова Помпей някак инстинктивно си даваше сметка, че трябва да гледа на Муция Терция като на своя равна, а не като на поредното котенце в леглото си.
Ето защо, щом видеше жена си, той не я наричаше с мили имена, а я даряваше със страстна целувка и неизбежно я хващаше за гърдите. След това сядаше на място, от което може да наблюдава лицето й и да се радва на смирената й, влюбена усмивка. И минаваше направо към въпроса, който го вълнуваше…
— Ти знаеш ли, че си имах една известна любовница, тук, в Рим? — попита той.
— Коя от всичките имаш предвид? — попита най-спокойно и дори леко надменно Муция Терция.
— Значи ги знаеш всичките — рече съпругът й с известно облекчение.
— Само две от тях са наистина известни: Флора и Преция.
Помпей изглежда изобщо бе забравил за съществуването на Флора; няколко секунди премигваше в недоумение, докато най-накрая се засмя:
—
— Преция — продължи Муция Терция — беше любовница и на първия ми съпруг.
— Да, и аз го знаех.
— Кога го научи: преди или след като се запозна с нея?
— Преди.
— И нямаше нищо против тази й връзка?
Той веднага й отвърна:
— Ако нямам нищо против да живея с вдовицата му, как бих имал нещо против някаква негова любовница?
— Така е. — Муция вдигна няколко различни вълнени конци на светлината и внимателно ги огледа. Беше се захванала с някаква бродерия, която и в момента стоеше в скута й. Накрая избра най-бледото пурпурно, откъсна конеца и го вдяна в широкото ухо на иглата. Едва след като свърши всичко това, обърна отново внимание на мъжа си: — И какво искаш да ми съобщиш за тази Преция?
— Искам да си създам лоби в Сената.
— Много мъдро. И с кого си започнал, Велики? С Филип най-вероятно?
— Правилно! Ти си едно чудо, Муция!
— Просто имам опит — каза тя. — Слушала съм доста разговори за политика.
— Филип пое ангажимент да ми осигури това лоби — продължи да обяснява Помпей, — но ми съобщи, че имало една много важна особа, която не мога да подкупя с пари.
— Цетег — позна отново тя.
— Точно така, Цетег.
— Той е много необходим.
— И Филип така казва.
— И какво иска Цетег в замяна?
— Преция.
— Аха, разбирам. Та Филип ти е дал за задача да осигуриш на Царя на педариите среща с Преция?
— Така изглежда — вдигна рамене Помпей. — Изглежда, тя говори добри неща за мен, иначе нямаше да ме карат да я уреждам на други.
— Във всеки случай по-добри неща, отколкото за Гай Марий Младши.
— Така ли? — Той грейна. — Е, това ме радва!
Тъмнозелените й очи внимателно се вгледаха в Помпей.
— Ти все още ли я посещаваш, Велики?
— Разбира се, че не! — възмути се той. — Ами ако бях казал „да“? Ти щеше ли да се ядосаш?
— Разбира се, че не.
Помпей пламна.
— Искаш да кажеш, че няма да ме ревнуваш?
— Разбира се, че не.
— Значи не ме обичаш! — извика той и скочи от стола си.
— Седни, Велики. Ако обичаш…
— Ти не ме обичаш! — възкликна той за втори път. Муция въздъхна и остави бродерията.
— Ще седнеш ли, Гней Помпей? Разбира се, че те обичам.
— Ако ме обичаше, щеше да ме ревнуваш! — тросна се Помпей и седна.
— Аз не съм ревнив човек. Човек или се ражда ревнив, или — не. А защо искаш да съм ревнива?
— Така щях да знам, че ме обичаш.
— Не. Само щеше да знаеш, че съм ревнива — отвърна му Муция. — Трябва да имаш предвид, че съм расла в атмосфера на пълно неразбирателство. Баща ми обичаше майка ми, а и тя му отвръщаше със същото. Но той винаги я ревнуваше. И тя го приемаше като обида. Лека-полека недоверието му я вкара едва ли не насила в прегръдките на Метел Непот, който не е ревнив човек. И сега майка ми е щастлива.
