Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

изтичаха от пръстите му по-бързо, отколкото ги събираше, а той не беше в състояние да наглежда именията си в провинцията. Нито пък беше способен да назначи подходящи хора да го вършат вместо него.

— Накратко, Гней Помпей, аз съм пълната противоположност на Марк Лициний Крас, който натрупа милиони, без да похарчи и единствената сестерция, която притежаваше по едно време. Неговите роби треперят от страх само като го погледнат, докато моите ми се усмихват лукаво.

— На теб ти трябва един Хризогон — посъветва го младежът с големите сини очи и миловидно лице.

Филип от млади години беше склонен да пълнее и с възрастта се беше превърнал в голяма ходеща възглавница. Кафявите му очи почти се губеха. Сега тези почти невидими очи се бяха спрели върху младежа — съветник и го наблюдаваха с нещо като изненада, Филип не беше свикнал да го поучават.

— Хризогон свърши под Тарпейската скала.

— Въпреки всичко, което му се случи, Хризогон оказа огромна помощ на Сула — възрази младежът. — Умря, защото беше натрупал богатства за сметка на проскрибциите, а не защото беше крал направо от кесията на господаря си. Той беше предан на Сула. Повярвай ми, Луций Марций, на теб ти трябва един Хризогон.

— Е, дори да е така, нямам представа къде да го намеря.

— Ще се опитам да ти намеря един, ако пожелаеш.

— Охо? И защо ще се стараеш толкова заради мен, Гней Помпей?

— Наричай ме просто Велики — подкани го леко нервиран Помпей.

— Велики…

— Защото и аз се нуждая от услугите ти, Луций Марций.

— Наричай ме Филип.

— Филип…

— И как бих могъл да ти услужа аз на теб, Велики? Ти си богат, колкото много богаташи не смеят да мечтаят, дори Крас, ако не се лъжа, е бедняк в сравнение с теб! Освен това… какво… на около двайсет и пет години си, нали? А вече си известен пълководец, да не говорим, че се ползваш с благоволението на Сула… А това е нещо, което наистина на малцина се е удало. Знам го от опит.

— Сула скоро ще си отиде — напомни му Помпей, — а когато се оттегли, ще се окажа в сянка. Особено ако оставим на хора като Катул и двамата Долабели да решават нещата. А аз не съм дори член на Сената. И не искам да ставам.

— Това, виж, е любопитно — замисли се по-възрастният мъж. — Вече ти предоставиха възможност. Сула беше сложил името ти в началото на първия списък, но ти отказа…

— Имам си причини.

— Предполагам, че си имаш!

Помпей стана от стола и се разходи до отворения прозорец, който гледаше не към вътрешна градина, както беше прието в римските къщи, а поради необичайното разположение на Филиповата къща в горния край на Клив Викторие — към Форума и Капитолия. Точно насреща, над аркадата, носеща статуите на дванайсетте божества, се забелязваше голяма строителна площадка: Табуларият на Сула, огромно здание за съхранение на римските архиви, в което щяха да се събират всички финансови сметки и закони на републиката. Други на негово място, мислеше си с известно презрение Помпей, биха построили базилика, храм или безистен, но Сула се е наел да вдига паметник на бюрокрацията! Той не е човек, който да се остави на въображението си сляпо да го води. Това му е слабостта: неговата прословута патрицианска практичност.

— Ще се радвам, ако ми намериш някой Хризогон, Велики — каза най-сетне Филип, за да наруши настъпилото мълчание. — Проблемът е, че аз не съм като Сула! Ето защо много се съмнявам, че бих могъл да контролирам такъв човек.

— Ти само изглеждаш такъв, Филипе — изказа се в своя стил учителят по пиценска тактичност. — Ако ти намеря подходящия човек, ще знаеш как да го контролираш. Проблемът ти е, че поначало не можеш да си подбираш помощници.

— И защо ще ми правиш подобен подарък, Велики?

— О, това е най-малкото, което смятам да сторя за теб! — обърна се Помпей от прозореца и сияйна усмивка озари лицето му.

— Така ли?

— Усещам, че истинският проблем при теб е как да разчиташ на постоянна сума пари в брой. Ти притежаваш значителни имоти, освен тях и няколко гладиаторски школи. Но нито школите, нито земите ти се ползват целесъобразно, откъдето и ти не можеш да се радваш на полагащите ти се доходи. Един Хризогон ще успее да оправи донякъде нещата! Но като те знам колко обичаш да харчиш, много е вероятно дори и да си увеличиш приходите от земите и гладиаторските школи, пак да не разполагаш с нужните пари.

— Доста добре го каза! — съгласи се Филип.

— Аз бих се радвал да ти увелича доходите с един приятелски дар от един милион сестерции годишно — добави непринудено Помпей.

Филип зяпна.

— Един милион?

— Разбира се, ако си го спечелиш.

— И какво трябва да направя, за да го спечеля?

— Да намериш поддръжници за каузата на Гней Помпей Велики в Сената. Нека тези поддръжници бъдат достатъчно силни и влиятелни, за да мога да получавам всичко, което искам от Сената. — Младежът, който никога не беше страдал от излишна скромност, скрупули или гузна съвест, можеше спокойно да гледа събеседника си в очите, докато изговаряше всичко това.

— А защо не влезеш в Сената и не си създадеш сам тези поддръжници? Така ще ти излезе по-евтино!

— Защото отказвам да вляза в Сената, следователно не е възможно. Освен това, дори да вляза, пак ще трябва да харча пари. По-добре, като купувам, да стоя далеч от погледите. Не ми се иска с нежелано присъствие в Сената да напомням на всички свои колеги — сенатори, че личният ми интерес може да не се покрива с интереса на римския конник — патриот.

— О, ти си по-мъдър, отколкото предполагах! — призна Филип, който започваше да се възхищава на младия си събеседник. — Чудя се дали Сула си дава сметка как разсъждаваш?

— Е, имам усещането, че именно аз съм причината той да прокара текста за специалното поръчение в закона за управлението на провинциите и командването на армията.

— Смяташ, че е добавил цяла отделна клауза само защото ти си отказал да влезеш в Сената?

— Точно така.

— И затова искаш сега да ми предложиш пари, за да създам лоби в Сената, което да защитава твоята кауза? Което е всъщност много добра идея. Но за да се създаде подобно лоби, трябват доста повече пари от тези, които смяташ да дадеш на мен, Велики. Защото аз нямам намерение да плащам от собствената си кесия — парите, които ми предлагаш, вече приемам за лично мои.

— И с пълно право — потвърди Помпей.

— Сред педариите има мнозина сенатори, които не биха отказали финансова подкрепа. Те няма и да ти струват много, понеже на теб ти е нужен само гласът им. Но ще се наложи да си купиш някои от сребърните гласчета, които пеят от първия ред на залата. Пък и също някои от средния ред. — Той се замисли. — Гай Скрибоний Курион е относително беден. Също както и осиновеният Корнелий Лентул — Гней Корнелий Лентул Клодиан. Двамата мечтаят да станат консули, но нямат достатъчно средства за целта. Лентулите са много, но Лентул Клодиан е най-възрастният и съответно най-старшият. Той държи гласовете на всички клиенти на Лентулите. Курион е влиятелна фигура. Но да купиш и двамата, ще изисква тлъста сума. Може би по милион на човек. Ако Курион пожелае да се продаде. Мисля, че склонен да го направи при подходящо предложение. Във всеки случай няма да се хвърли сляпо напред, пък и няма да се отдаде с цяло сърце на задачата. Виж, Луций Гелий Попликола за един милион ще продаде и жена си, и