В един от безкрайните си разговори с любезния квестор той засегна любимата за всеки истински римлянин тема — завещанията.
— Ето на, на заминаване оставих последното си завещание на грижите на весталките — говореше Верес една вечер. На светлината на големия свещник къдриците му проблясваха като златни. — Предполагам, че и ти така си сторил, Малеол?
— Ами не — отговори му с известно неудобство той. — Да си призная, мисълта изобщо не ми е минавала през ума.
— И таз добра, ами това си е чиста лудост! — възкликна Верес. — Всичко може да случи с хората, когато са на път — пирати, болести, корабокрушения. Ами вземи например бедния Гней Сервилий Цепион, който се удави на път за дома преди двайсет и пет години — и той беше квестор като теб! — Наля още малко от подсиленото вино в красивата емайлирана чаша на Малеол. — Ти просто
И така, разговорът им все около тази тема се въртеше, Малеол бавно се напиваше, а Верес се правеше, че прави като него. Най-накрая легатът реши, че глупавият квестор вече е съвсем пиян, поръча на робите да донесат лист, перо и мастило и на бърза ръка нахвърли на пергамента желанията на Гай Публиций Малеол как да се решат имуществените му въпроси след евентуалната му смърт. Малеол не беше в състояние да чете, но успя да се подпише, след което завещанието беше подпечатано, завряно в някой забутан шкаф в кабинета на квестора и забравено. Само четири дни по-късно авторът му ненадейно умря от неизвестна болест, която лекарите в Тарс единодушно обявиха за натравяне с храна. Верес случайно се натъкна на завещанието на покойника и за своя огромна изненада установи, че най-добрият му приятел, квесторът, е завещал всичко, което притежава, включително и фамилните сервизи, на него, Гай Лициний Верес.
— Много тъжна история — разказваше по-късно той на Долабела. — Завещанието наистина ме зарадва, но предпочитам бедният Малеол да е сред нас…
Дори със замъгленото си от възбуждащите аромати създание Долабела усети лицемерието в думите на легата си. Но не каза нищо, освен че се чудел как да си намери квестор, след като Рим е толкова далеч, а квесторът му е нужен толкова скоро.
— Няма нужда! — успокои го Верес. — Аз съм бил квестор на Карбон и понеже се справях доста добре, той ми удължи правомощията и ме назначи за квестор при себе си в Италийска Галия. Така че най-добре ме назначи мен за проквестор.
И така, делата в цяла Киликия, което ще рече и бюджетните средства на провинцията, минаха изцяло в ръцете на Гай Верес.
Цяло лято той не спря да се труди, макар не точно за доброто на Киликия. От хвърлените усилия се облагодетелстваше най-вече самият той, макар че не можеше да обогатява личната си колекция. Дори Верес не се чувстваше чак дотам сигурен, че да граби от провинцията, която беше назначен да управлява. Нямаше как — поне докато Клавдий Нерон си стоеше в Пергам — да поднови набезите си и из Римска Азия. От остров Самос вече бяха пратили делегация до Клавдий Нерон, която да се оплаче от разграбването на храма на Хера; друг беше въпросът как Клавдий с тъга им съобщи, че не му влиза в правомощията да наказва легатите на други управители. За самосци бе останала единствена утехата да се обърнат към римския Сенат.
Едва към края на септември Верес получи вдъхновение… И реши веднага да осъществи идеята си. И Витиния, и Тракия бяха известни със своите съкровища, защо тогава Верес да не уголеми колекцията си за сметка на Витиния и Царството на одрисите? Долабела веднага беше ангажиран за целта и назначи Верес за извънреден посланик с широки пълномощия, като саморъчно подписа писмата до цар Никомед Витински и цар Садала Одриски. Верес замина в началото на октомври по суша през Аталия за Хелеспонта. Пътят му заобикаляше Римска Азия, което означаваше, че би могъл да измъкне нещо от храмовете по пътя.
Цялата посланическа делегация се състоеше от разбойници: Верес лично я беше подбрал с мисълта да няма неприятности като в Делос. Дори шестимата си ликтори (като римски пропретор с дипломатически правомощия имаше право на ликтори) назначи след внимателен подбор, току-виж някой случаен човек му попречи. За свой главен помощник Верес взе главния секретар от щаба на Долабела — някой си Марк Рубрий; Верес и Рубрий вече се познаваха добре. Робите на Верес бяха разделени в две категории: здравеняци, които да могат да мъкнат статуи, и пъргави човечета, които да проникват незабелязани в заключени помещения. Колкото до писарите, бяха му необходими само толкова, колкото да попълват каталога с новите експонати в домашната колекция.
Пътешествието се оказа едно голямо разочарование, защото пълководците на Митридат отдавна бяха обрали цяла Пизидия и Фригия. Верес се чудеше дали да не се отбие на север към долината на река Сангарий, за да се увери няма ли нещо за крадене в Песин, но накрая предпочете да не губи време и да продължи към Лампсак, на бреговете на Хелеспонт. Там щеше да си поръча някой от бойните кораби под командването на Клавдий Нерон и щеше да пообиколи бреговете на Витиния в търсене на отбрана стока. Започваше дори да се замисля колко голям да бъде товарният кораб, който ще отнесе плячката в Киликия.
Бреговете на Хелеспонта бяха ничия земя. По закон принадлежаха към римската провинция, но планините на Малоазийска Мизия ги откъсваха от римските владения, затова Лампсак поддържаше много по-тесни връзки с Витиния, отколкото с Пергам. Лампсак беше най-голямото пристанище на азиатския бряг на пролива. Всеки път, когато римски войски се прехвърлеха през Хелеспонта от Европа в Азия, те акостираха в Лампсак. Затова градът беше богат и оживен, като благополучието на гражданите му се дължеше на виното.
Лампсак се водеше владения на Рим и формално признаваше върховната власт на управителя в Пергам, но в действителност се радваше на пълна свобода. За римляните беше достатъчно да си получават годишния данък. В града имаше доста римски търговци, но местното управление и големият дял от приходите си оставаха в ръцете на местните гърци, които не се радваха на римско гражданство; в правно отношение те бяха известни под термина „соции“ — съюзници.
Верес се бе погрижил да събере предварителна информация за всеки град, в който би могъл да отседне, затова с пристигането си в Лампсак той вече имаше известна представа за хората, с които ще общува. Римската делегация, която като разбойническа шайка се спусна от склоновете на близките планини, внесе паника сред жителите на града — шестима ликтори вървяха пред непознатата, но очевидно много важна римска особа, която обслужваха двадесет роби и цяла дружина киликийски конници. Никой не беше известил за пристигането на подобна делегация, никой нямаше и представа какво търси тя в Лампсак.
Етнарх на града тази година беше някой си Янитор. При вестта, че цяла римска делегация го чака на агората, той дотича незабавно заедно със старейшините на Лампсак.
— Не знам колко време ще остана — рече му водачът на делегацията Гай Верес — красив, властен и със сигурност доста арогантен римлянин, — но искам да осигурите подходящ дом за мен и за придружителите ми.
Невъзможно било, обясни с известно колебание Янитор, да се намери резиденция, достатъчно голяма, за да побере всички, но той самият с удоволствие щял да покани посланика, ликторите и личната му прислуга в своя скромен дом. Другите римляни щели да бъдат настанени в почтени частни домове. Янитор представи старейшините на римлянина, включително и някой си Филодам, който бил етнарх на Лампсак по времето на Сула.
— Чувал съм — подшушна секретарят Марк Рубрий на ухото на Верес, докато ги водеха към дома на Янитор, — че стария Филодам имал дъщеря, толкова красива и толкова добродетелна, че я държал през цялото време затворена. Казвала се Стратоника.
За разлика от Долабела Верес нямаше вкус към грозните перверзници. Той държеше да види у жената това, което го съблазняваше у произведенията на изкуството — изящни черти и съвършени форми. За него тя трябваше да бъде оживялата Галатея. Беше придобил навика да прекарва времето си далеч от родния Рим в сексуално въздържание, понеже не можеше да се задоволи с недостойни или недостатъчно красиви жени, дори ако са известни куртизанки. Все още ерген, той си правеше плановете да натрупа достатъчно богатство, за да си купи съвършената жена — красива и със знатно потекло, някоя нова Аврелия. Пътешествието му на изток щеше да укрепи финансите му и да му позволи да сключи изгоден и достоен брак с някоя горда и красива Цецилия Метела или Клавдия Пулхер. Най-добре би било да си намери някоя
