Юлия.
И така, от няколко месеца Верес се беше отдал на полово въздържание и нямаше никакво намерение да го нарушава по време на престоя си в Лампсак. Рубрий обаче отдавна беше напипал слабите му места и знаеше какви други страсти го вълнуват, освен манията да краде произведения на изкуството. Затова още при влизането си в града секретарят беше подпитал тук-там и скоро научи пикантната клюка — някой си Филодам имал забележителна дъщеря на име Стратоника, която по хубост се равнявала единствено на Афродита.
— Провери по-добре — нареди му лаконично Верес, след което се запъти към дома на Янитор. Главният етнарх на Лампсак го очакваше на входа.
Рубрий продължи към своята квартира — у далеч по-скромен жител на Лампсак. В крайна сметка беше обикновен помощник на римски магистрат, без специални пълномощия.
Следобед той се появи отново в дома на Янитор и пожела да поговори насаме с Верес.
— Добре ли си настанен? — попита той началника си.
— Горе-долу. Не е като в римска вила. Жалко, че сред богаташите в града няма и римски граждани. Мразя да живея сред гърци! Тоя Янитор живее само на риба, на обяд не ми предложи дори яйце или някоя пилешка мръвка! Но виното беше превъзходно. Има ли напредък по въпроса със Стратоника?
— Почти никакъв, Гай Верес. Изглежда, момичето се представяло за идеал на целомъдрието… Или по- скоро баща му и брат му го пазят по ориенталски образец.
— Тогава ще трябва да отида лично на гости на този Филодам.
Рубрий поклати глава.
— Страхувам се, че и тогава няма да я покаже, Гай Верес. Тук нравите не са дори като при повечето гърци. Жените не се показват пред гости.
Двамата започнаха да си шепнат.
— Моят помощник Марк Рубрий — отбеляза Верес пред домакина си, след като Рубрий си замина, — бил много зле настанен. Искам да се отнасяте с по-голямо уважение към него. Разбирам, че след теб вторият най-знатен жител на Лампсак бил някой си Филодам. Моля те, още утре се погрижиш Марк Рубрий да бъде преместен в дома му.
— Не искам никакви римски червеи! — тросна се Филодам щом Янитор му предаде желанието на Верес. — Кой е тоя Марк Рубрий? Някакво нищожно римско секретарче! В моя дом са нощували истински римски консули и претори — дори великият Луций Корнелий Сула ме удостои с честта, когато прехвърли Хелеспонта преди години! Самият Гай Верес е недостоен да влезе в дома ми, какво ли остава за слугата му! И в крайна сметка кой е този Гай Верес? Някакъв си помощник на управителя на Киликия!
— Моля те, Филодаме, умолявам те! — започна да го увещава етнархът. — Заради мен! Заради града ни! Този Гай Верес е зъл човек, усещам го. А освен това го придружават сто души въоръжена конница. В цял Лампсак не можем да намерим толкова войска.
Филодам се примири и Рубрий се настани в къщата му. Но гръцкият големец скоро се убеди каква голяма грешка е допуснал. Римлянинът току-що се беше нанесъл, и вече искаше да се запознае с известната с красотата си дъщеря на домакина. След като му отказаха, той започна да се държи като у дома си. След като напразно обикаля просторното жилище на Филодам, той привика при себе си домакина, като че той му беше лична прислуга.
— Днес ще дадеш вечеря в чест на Гай Верес и ще му предложиш нещо различно от риба! Рибата е вкусна, но човек не може да яде само риба. Искам агнешко, пилешко, дивеч, много яйца и най-доброто вино.
Филодам нищо не отговори.
— Но не ми беше никак лесно — обясняваше той по-късно на сина си Артемидор.
— Сигурно целта е Стратоника — гневеше се Артемидор.
— И аз така мисля, но този Рубрий толкова бързо се настани, че нямах време да я изведа в безопасност. А сега не мога. На входовете стоят римляни да шпионират.
Артемидор искаше да присъства на вечерята, която баща му щеше да даде в чест на Верес, но ядният му поглед убеди Филодам, че това само ще утежни положението; след дълги увещания младежът най-сетне се съгласи да отиде да вечеря другаде. Колкото до Стратоника, единственото, което роднините й можеха да сторят, бе да я заключат стаята й и да сложат двама яки роби да я пазят.
Гай Верес пристигна заедно с шестимата си ликтори, които се наредиха да пазят входа на къщата, докато няколко души от конницата бяха сложени да наблюдават задната врата. Щом римският посланик се намести удобно на кушетката, първата му работа беше да поиска да се запознае с дъщерята на Филодам.
— Не мога да я доведа, Гай Верес — отговори му сепнато старецът. — Тук сме гърци-фокийци, което означава, че жените ни не могат да стоят в едно помещение с чужди хора.
— Аз не искам тя да вечеря с нас, Филодам — отговори му търпеливо Верес. — Просто ми се ще да зърна с очите си гордостта на Лампсак, за която говорят всички.
— Не знам защо всички ще говорят за нея, след като никой не я е виждал.
— Навярно защото слугите ти не знаят да си държат езика зад зъбите. Доведи ни я, старче!
— Не мога, Гай Верес.
На вечерята присъстваха още петима гости: Рубрий с още четирима колеги от римската канцелария. След като Филодам твърдо отказа да доведе дъщеря си, всички римляни започнаха да викат и да тропат. Колкото по-упорито им отказваше, толкова по-силно викаха и тропаха гостите му.
Когато поднесоха първото ястие, той използва случая да излезе от стаята и да прати един от слугите си в къщата, където знаеше, че вечеря синът му Артемидор. Умоляваше го веднага да се върне да помогне на баща си. Щом робът излезе, Филодам се върна в стаята с гостите. Рубрий и двама от приятелите му демонстративно се вдигнаха от местата си, за да потърсят сами девойката; Филодам се изпречи на пътя им. На мангала до вратата стоеше канче с вряща вода, която се сипваше в специални съдове, използвани за подгряване на ястията. Рубрий грабна канчето и изля врящата вода върху главата на Филодам. Докато ужасените слуги бързаха да му се притекат на помощ, виковете на стареца се смесиха с победоносните възгласи на римляните, които хукнаха да обикалят къщата в търсене на Стратоника.
Скоро шумовете от вътрешността на къщата се смесиха с тези от улицата. Артемидор заедно е двадесетина свои приятели стоеше пред дома на баща си, но ликторите на Верес не му позволяваха да влезе. Началникът на ликторската декурия, някой си Корнелий, цял живот беше учен, че личността му е неприкосновена. Римлянинът нито за миг не си помисли, че Артемидор и приятелите му не са римляни и съвсем спокойно биха прибягнали до насилие, за да го отместят от пътя си. Може би и те самите нямаше настояват, ако Артемидор не беше дочул жалните писъци на баща си. Гърците изблъскаха ликторите, убиха началника им и се втурнаха в къщата.
Участниците във вакханалията изведнъж се пръснаха по ъглите, щом Артемидор и приятелите му нахълтаха в трапезарията с тояги в ръце. Но Гай Верес не беше страхливец. Избутвайки презрително гърците от пътя си, той напусна дома на Филодам, придружен от Рубрий и останалите си съучастници. На улицата петимата ликтори се суетяха около мъртвия си началник. Посланикът им даде знак да побързат и всички заедно понесли трупа на Корнелий, се изнесоха.
По това време целият град се беше развълнувал. Янитор стоеше на вратата на дома си и се чудеше какво става. Застина, щом видя какво носят римляните, но все пак ги допусна в дома си и залости вратата след тях. Артемидор бе останал вкъщи, за да се погрижи за ранения си баща, но двама от приятелите му поведоха останалата част от групата към градската агора и на висок глас викаха съгражданите си да излязат на улицата. На всички гърци в Лампсак им беше дошло до гуша от Гай Верес, та дори горещата реч на Публий Тетий (най-видния римлянин в града) не можа да ги разубеди от желанието им за мъст. Тетий и неговият гостенин Гай Теренций Варон бяха изтласкани и цялото население на града се запъти към дома на Янитор.
Жителите на Лампсак искаха етнархът им да ги пусне в къщата си. Той отказа и те започнаха да блъскат по вратата. Най-накрая се отказаха и решиха вместо това да подпалят къщата. Цялата сграда беше опасана с трески и греди, готови всеки момент да бъдат подпалени. Само идването На Публий Тетий, Гай Теренций Варон и неколцина други римляни, живеещи в Лампсак, предотвратиха трагедията. Те успяха да охладят страстите и убедиха лудешките глави, че евентуалното посегателство над римския посланик ще има много
