Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

плебейското събрание.

— Но нямам намерение да се предавам — каза веднъж той на вечеря с Брут.

Често се хранеше в къщата на Брут, защото намираше собствения си дом за самотен и потискащ. Когато проскрибциите влязоха в сила, Лепид, подобно на мнозина римляни от висшето общество, имаше сериозни основания да се страхува. През цялото време, докато в Рим бяха вилнели Марий, Цина и Карбон, той не беше мръднал от града, при това беше женен за дъщерята на Сатурнин. Самата Апулея му предложи двамата да се разведат, тъй като се страхуваше за децата им. Имаха трима синове, затова беше наложително да спасят семейното наследство за двамата по-малки. Големият беше даден за осиновяване във фамилията на Корнелий Сципионите и се очакваше да постигне бляскава кариера. Сципионите бяха не само далечни роднини на Сула, но и твърдо го бяха поддържали. Сципион Емилиян (едноименник с легендарния Сципион Африкански Младши) вече беше пълнолетен, когато Апулея предложи развод. Вторият им син Луций беше на осемнайсет, но най-малкият, Марк, беше само на девет. Лепид обичаше жена си, но се беше съгласил на развода в интерес на децата си, а и с мисълта, че един ден нещата ще се уталожат и двамата с Апулея ще могат да се съберат отново. Но Апулея неслучайно се беше родила дъщеря на Сатурнин. Убедена, че присъствието й в живота на съпруга и синовете й ще се превърне в постоянен риск за тримата, тя се самоуби. Смъртта й беше изключително тежък удар за Лепид, който така и не успя да се отърси от шока. Затова гледаше да прекарва свободното си време у приятели, особено у най-близкия си човек Брут.

— Точно така! Не бива за нищо на света да се предаваш — увери го той. — Ако си достатъчно упорит, няма как да не се съгласят.

— Няма да е зле за теб, ако Сенатът се съгласи по-скоро — отбеляза третият от сътрапезниците, който седеше на стол срещу кушетките на двамата сенатори.

Двамата погледнаха едновременно жената на Брут, Сервилия. Личеше си, че нейната дума значи нещо, щом в очите им се четеше известна тревога. Сервилия беше човек, който знае какво говори.

— Какво по-точно имаш предвид? — попита Лепид.

— Имам предвид това, че Катул се стяга за война.

— Откъде си могла да разбереш? — учуди се Брут.

— Просто умея да слушам — отвърна му тя невъзмутимо. — Тази сутрин се отбих у Хортензия. Тя неслучайно се е родила сестра на голям адвокат — подобно на Квинт Хортензий и тя не може нито за секунда да млъкне. Катул я обожава, затова е свикнал да споделя много неща с нея. А тя от своя страна ще каже всичко, стига да я подпиташ, както трябва.

— А ти със сигурност притежаваш подобна дарба — отбеляза Лепид.

— Именно. По-важното е, че съзнавам интереса си да я подпитам. Повечето й гостенки се интересуват само от светски клюки, докато Хортензия изпитва повече вкус към политиката. Така че аз често я посещавам.

— Кажи нещо повече, Сервилия — подкани я Лепид, който продължаваше да не е съвсем наясно за какво става дума. — Катул се готвел за война? В Испания? Предвижда се да замине за Близка Испания догодина заедно е цяла нова армия. Не е нелогично отсега да се… ъ-ъ стяга, както го каза.

— Тази война няма нищо общо с Испания и Серторий — възрази жената на Брут. — Катул е говорил за война в Етрурия. Според Хортензия щял всеки момент да измоли разрешение да въоръжи нови легиони, уж за да предотврати надигащ се бунт.

Лепид се надигна от кушетката.

— Но това е лудост! Има само един начин жителите на Етрурия да се усмирят и той е като върнем обратно на градовете, повечето от земите, които Сула конфискува!

— Ти поддържаш ли връзка с местните водачи в Етрурия? — попита Сервилия.

— Разбира се.

— С умерените или с крайните?

— Предполагам, че са умерените, ако под крайни имаш предвид жителите на градове като Волатера и Фезула.

— Точно тях имам предвид.

— Благодаря ти за сведенията, Сервилия. Бъди спокойна, ще удвоя усилията си, за да разреша етруския проблем по мирен път.

Лепид удвои усилията си, но не успя да попречи на Катул, който на свой ред започна да убеждава Сената в необходимостта да се формират нови легиони, които да сложат край на броженията в Етрурия. Все пак навременното предупреждение на Сервилия беше улеснило първия консул, който предварително си осигури подкрепа сред педариите, включително и тази на най-влиятелния им представител — Корнелий Цетег. Сенатът изслуша вдъхновената реч на Катул с очевидни резерви.

— Всъщност, Квинт Лутаций — взе на свой ред думата Цетег, — нас много повече ни е грижа за липсата на добра воля между теб и колегата ти Марк Емилий. За Сената това е много по-тревожен въпрос, отколкото възможните размирици в Етрурия. На нас ни изглежда, че ти си поел целенасочен курс да се противопоставяш на всякакво предложение, отправено от първия консул. Това е тъжно, още повече че се случва толкова скоро след кончината на Луций Корнелий Сула. Нашият непрежалим диктатор хвърли огромни усилия именно, за да създаде нови основи на сътрудничество между различните течения в Римския Сенат.

Катул нямаше какво да отговори и отстъпи. Но не за дълго, както скоро стана ясно. Събитията се развиваха в посока, която само доказваше правотата му и лишаваше Лепид от всякакви шансове да получи одобрението на Сената за скромната си аграрна реформа. В края на юни лишените от всякаква собственост жители на Фезула нападнаха войнишките селища край града, изхвърлиха суланските ветерани от новите им имоти и избиха всички, които оказаха съпротива.

Смъртта на неколкостотин сулански легионери нямаше как да бъде подмината. Нямаше как да се позволи на Фезула да се вдигне на нов бунт. Точно по времето, когато Сенатът трябваше да насочи вниманието си към очакваните за квинктил избори, всички в Рим забравиха за тях. Още преди това, според новата конституция на Сула, беше теглен жребий кой от консулите ще организира изборите в центуриатните и трибутните комиции (падна се да бъде Лепид), но с това всичко свърши. Вместо да мисли за избори, Сенатът даде инструкции на двамата консули да съберат по четири легиона и да се насочат незабавно към размирна Фезула.

Заседателите вече се готвеха да се разотидат, когато Луций Марций Филип стана и поиска думата. Лепид, който председателстваше през квинктил, направи първата си голяма грешка — без да подозира последствията, той даде възможност на Филип да се изкаже.

— Скъпи колеги — сенатори — заговори с едва ли не плачевен тон Филип, умолявам ви да не позволявате Марк Емилий Лепид да поеме командването, на каквато и да е въоръжена част! Не настоявам, не моля, а умолявам! Защото за мен е ясно, че нашият първи консул готви заговор, че е замислил този заговор още в деня, в който встъпи в длъжност! Докато нашият непрежалим диктатор беше жив, Марк Емилий не смееше и дума да изрече, но още в мига, в който диктаторът ни напусна, той поде своята кампания. Та той дори отказваше да позволи на хазната да покрие разходите по погребението на Сула! Разбира се, че не успя да наложи подобно становище, но и аз самият се съмнявам дали изобщо е разчитал да успее! Той използва дебата около държавното погребение като сигнал към всички свои поддръжници, че ще предприеме своята предателска контрареформаторска политика. И се зае с нея буквално от първия ден! Предложи ни да върнем обратно земите на хора, които с пълно право бяха заслужили да ги изгубят! И когато Сенатът му отвърна с мълчаливо несъгласие, той реши да спечели на своя страна всички по-бедни обществени класи с изтъркания трик на всички демагози, като почнем от Гай Гракх и стигнем със собствения му тъст Сатурнин — предложи да върнем ниските цени на държавното зърно. Значи Рим няма пари да заплати за погребението на своя най-достоен гражданин, но има предостатъчно, за да храни беднотията.

Лепид не беше единственият в залата стъписан от подобно обвинение; буквално целият Сенат беше настръхнал в тревожно очакване, Филип смело продължи:

— Сега, колеги — сенатори, вие искате да връчите на този човек командването на четири легиона!