е двамата с Квинт Лутаций да блеснем еднакво, не съм ли прав? Нормалната римска практика е при условие, че двамата консули искат да поемат военното командване, Сенатът да удовлетвори това тяхно желание. Ние вече получихме директиви от Сената. Няма какво повече да се говори по въпроса.
Но Филип не се даде толкова лесно. Без да изразява нито недоволство, нито гняв, той спокойно и доста дискретно прехвърли дебата около въпроса за очевидната вражда между двамата консули. За целта не спести на колегите си изброяването на поне стотина дребни реплики и инциденти, които доказваха твърдението му. Слънцето беше залязло (което означаваше, че заседанието трябва да свърши), но нито Катул, нито Лепид искаха да прекратят дебатите. И за двамата беше по-добре решение да се вземе още същия ден, затова робите запалиха факлите по стените, а Филип продължи. Беше наредил всичко, както трябва. Докато свърши с безкрайното си изказване, сенаторите щяха да са толкова отегчени и уморени, че биха се съгласили на всичко.
— Това, което предлагам — заключи Филип, — е всеки от сенаторите да положи клетва, според която няма да използва легионите си, за каквато и да е форма на саморазправа със своя колега. Това не е кой знае какво! Но аз поне ще спя по-спокойно, ако знам, че клетвата е била положена.
Лепид се изправи бавно от стола си.
— Личното ми мнение, Филипе, е, че без никакво съмнение ти току-що изказа най-голямата глупост. И все пак ако въпросното предложение зарадва сенаторите и ни позволи на двамата с Квинт Лутаций да си свършим по-бързо работата, нямам нищо против да се закълна.
— И аз съм напълно съгласен, Марк Емилий — подкрепи го Катул. — А сега можем ли да си вървим?
— Според тебе какво е намислил Филип? — попита Лепид приятеля си Брут по време на вечеря ден след заседанието.
— Да си призная, не знам — поклати глава той. — А ти имаш ли идея, Сервилия? — попита консулът.
— Не — навъси се тя. — Мъжът ми бе така добър да ми преразкаже какво се е говорило снощи, но може би ще успея да измисля нещо, ако се запозная с писмените протоколи на заседанието. Така де, ако писарите са отбелязали всичко.
Лепид имаше толкова високо мнение за политическия нюх на Сервилия, че не видя нищо нередно в желанието й. Обеща да й донесе протоколите ден, преди да напусне Рим, за да сформира армията си.
— Започвам да си мисля — каза Брут, — че няма никаква надежда да подобриш положението на градовете, които не подкрепиха пряко Карбон. Оказва се, че в Сената има твърде много хора като Филип, които дори не желаят да чуят какво им говориш.
Брут беше лично заинтересован от умиротворяването, ако не на Етрурия, поне на Умбрия. След Помпей той беше най-едрият земевладелец в областта и в никакъв случай не искаше войнишки селища край земите си. Бяха концентрирали най-вече около Сполеций и Игувий, чиито земи вече бяха конфискувани. Това, че областта още не беше заселена с ветерани, се дължеше на две основни причини — мудната работа на земеразделните комисии и заминаването на четиринайсет легиона войници, които вече двайсети месец водеха война в Испания. Именно последната причина беше дала смелост на Лепид да подеме аграрната си реформа; да бяха всичките двайсет и три сулански легиона в Италия, Сполеций и Игувий щяха да изгубят окончателно всичко в полза на ветераните.
— Това, което ми наговори снощи Филип, ми дойде наистина неочаквано — още се ядосваше Лепид. — Не мога да повярвам, че има такива глупаци! Бях убеден, че с отговора си на обвиненията ще спечеля мнението на своя страна, Сервилия! В крайна сметка доводите ми бяха съвсем точни и разумни! Но те пак се оставиха на Филип да ги заблуди и да си получи своята смехотворна клетва. И тази сутрин двамата с Катул трябваше да ходим по тъмно да се кълнем в храма на Семо Санк Дий Фидий!
— Което означава, че винаги ще се оставят да бъдат манипулирани — отговори Сервилия. — Това, което най-много ме тревожи, е, че дори няма да те има в Сената да възразяваш на този дърт пакостник. Явно гони някаква скрита цел.
— Не знам защо го смятаме за стар — отбеляза Брут. — Не е чак толкова стар, на петдесет и осем години е. И макар да изглежда като пред апоплектичен удар, предполагам, че още дълго време ще се радва на добро здраве. А колко ми се иска да си отиде ей така…
Но Лепид не си губеше времето в общи приказки и празни разсъждения. Лицето му си остана все така сериозно и той мина по същество:
— Заминавам за Етрурия, където ще набирам доброволци. Ще се радвам и ти да дойдеш с мен, Бруте. Бяхме решили да работим заедно догодина, но мисля, че се налага да започнем от днес. Нищо важно не се очаква да се случи в съда ти, което да не може да се отложи за догодина, когато друг ще те замести. Ще поискам да те определят за мой висш легат веднага.
Сервилия изглеждаше доста угрижена.
— Дали наистина е мъдро да набираш войска точно в Етрурия? Защо не в Кампания?
— Защото Катул ме изпревари и вече е запазил Кампания за себе си. Както и да е, моите собствени земи и клиенти са в Етрурия, затова и там се почувствам по-уютно. Познавам много хора.
— Но тъкмо това ме тревожи, Лепиде. Подозирам, че Филип ще използва случая, за да продължи да хвърля съмнения върху цялостната ти дейност. Ще прави всякакви намеци какви са истинските ти намерения. Не е добре да набираш войска от област, която всички смятат за размирна.
— Да говори каквото ще! — махна с ръка Лепид.
Филип наистина говореше в Сената. Мина квинктил, дойде секстил, армиите се попълваха забележително бързо. Той също си гледаше задълженията, като не изпускаше Лепид от око. Оказваше се, че старият сенатор разполага с огромна мрежа от осведомители. Обаче не смяташе да ги използва в Кампания; легионите на Катул така и така се попълваха без проблем от някогашни сулански войници, за които мирният живот беше скучен. Работата беше там, че жителите на Етрурия не бяха служили при Сула. По-скоро това бяха младежи от областта, които никога не бяха хващали оръжие, или ветерани, но служили при Карбон и неговите пълководци и дезертирали в подходящия момент. Повечето от войниците на Сула, които сега настаняваха в Етрурия, предпочетоха да си останат у дома и да си бранят новопридобитите имоти. Дори да се върнеха в армията, предпочитаха да отидат до Кампания и да се запишат там, при старите си другари.
През целия месец септември Филип не спря да държи речи в Сената, докато Лепид и Катул попълваха списъците с доброволци и хвърляха сили в обучаването на армиите си. Най-накрая, в самия край на октомври Филип успя да сломи съпротивата на Сената и гласува решение Лепид да се върне в Рим, за да проведе изборите за следващата година. Един и същ куриер замина на север за лагера на Лепид при Сатурния и се върна със спешния му отговор.
— Не мога да напусна точно в този момент — съобщаваше той. — Или ще чакате, или назначете Квинт Лутаций вместо мен.
Квинт Лутаций Катул получи заповед да се върне в Рим, но не за да провежда избори; Филип нямаше ни най-малко намерение да спестява усилието на Лепид. Освен това старият мошеник разчиташе на пълната подкрепа на Цетег — каквото и да подложеше на гласуване в Сената, поне три четвърти от сенаторите отсъждаха в полза на Филип.
И през цялото това време още никой не си беше мръднал пръста да усмири Фезула, която беше затворила вратите си и чакаше да видят как ще се развият събитията. Фезуланци можеха само да се радват на колебанията и споровете у омразните римляни.
Второ писмо беше пратено до Лепид с ново настояване той да се върне в Рим, за да проведе изборите; Лепид отново отказа, Филип и Цетег уведомиха Сената, че той трябва да бъде смятан за бунтовник; имали доказателства за негови лични контакти и споразумения с размирни елементи в Етрурия и Умбрия. Неговият висш легат Марк Юний Брут също бил участник в измяната.
Сервилия веднага писа на Лепид:
„Мисля, че най-сетне започнах да разбирам какво гони Филип с подобно поведение. Но с доказателства все още не разполагам. Така или иначе, сведенията ми ще са достатъчни да разбереш и ти кой стои зад Филип и Цетег.
Проучих много внимателно протоколите от онова заседание, когато Филип произнесе своята първа реч.
