Оттогава на няколко пъти съм сядала да си побъбря с тази или онази римска дама, която може да знае нещо по въпроса. Като се изключи противната Преция, която сега играе ролята на домакиня в дома на Цетег. Да бях я навестила и нея, щеше да стане подозрително. Хортензия нищо не знае, което означава, че и самият Катул нищо не подозира. Затова пък се сдобих с изключително ценна информация, и то от устата на Юлия, вдовицата на Гай Марий. Усещаш ли колко далеч съм стигнала с проучванията си!
Нейната доскорошна снаха Муция Терция в момента е омъжена за онова младо парвеню от Пицен Гней Помпей, което има безочието да се нарича Велики. Още не е член на Сената, но е много, много богат, още по-нахален и амбициран да успее. Бях изключително предпазлива да скрия от Юлия всякакво любопитство, не исках тя да усети, че измъквам сведения от нея. Но Юлия е откровен човек и стига да има някому доверие, е склонна да споделя. А в мен има доверие, тъй като покойният ми свекър още навремето, когато Сула беше консул, прояви изключителна лоялност към Гай Марий и доброволно замина в изгнание с него.
Излиза, че Юлия също се отнася с люта ненавист към Филип, още от деня, когато се продал на Гай Марий преди трийсет години. По всяка вероятност самият Гай Марий не е изпитвал симпатия към съюзника си, нищо че го е използвал. Затова при третото си посещение (казах си, че ще е добре да предразположа Юлия, преди уж случайно да спомена Филип) деликатно завъртях темата на разговора около сегашната ситуация и възможните мотиви на Филип така стръвно да се нахвърля върху теб. Юлия спомена, че се сещала за някакъв свой разговор с Муция Терция. Последния път, когато Муция се показала в Рим, тя била споменала, че Филип сега работел за Помпей! И не само той, ами дори и Цетег!
Повече не питах нищо. Пък и не ми беше нужно. От онази първа своя реч досега Филип постоянно натяква за прочутата клауза в законите на Сула за специалното поръчение: онази, според която Сенатът има правото да връчи военното командване на човек извън редиците си. И все пак, това достатъчно обяснение ли е за всичко, което се разиграва? Седнах и премислих цялото поведение на Филип през последните трийсет години.
Стигнах до заключението, че той е свикнал да работи по поръчка. Това прави и днес, ако приемем, че поръчките ги дава Помпей. Филип не е нито Гай Гракх, нито Сула; той не е способен да развие кой знае каква политическа стратегия, едва ли намеренията му са да те дискредитира пред Сената единствено с мисълта да постави Помпей на твое място. Предполагам, достатъчно добре си дава сметка, че Сенатът никога не би сторил подобно нещо — по пейките в Курия Хостилия седят твърде много способни пълководци; дори и двамата ни консули да се провалят — а поне засега не е ясно защо ще се проваляте, — на преден план веднага ще изникне Лукул. Той тази година е претор, затова практически се радва на империум.
Не, според мен Филип се задоволява с това да вдига шум, само и само да напомни на Сената за съществуването на онази прословута клауза за специалното поръчение. Вероятно и Цетег е склонен да го подкрепи, защото по някакъв начин Помпей е успял и него да оплете в мрежите си. Очевидно не го е сторил с пари! Но човек има и други слабости не само парите, а с Цетег никой в нищо не може да бъде сигурен.
Ето защо, скъпи Лепиде, на мен ми изглежда, че ти си станал случайна жертва на чужд заговор. Смелостта ти да говориш на глас неща, които малцина в Сената ще одобрят, е послужила на Филип да те определи за своя цел. Ти си невинната жертва, която ще оправдае огромните суми пари, които Помпей харчи за своето протеже, Филип се е заловил с евтината поръчка да осигурява сенатско лоби на човек, който отсега си прави сметката да разчита на поддръжка в Сената за деня, когато услугите му наистина могат да се окажат необходими.
Може и да греша, но все пак мисля, че съм права.“
— Във всеки случай обяснението ми изглежда много по-убедително от всички други, които досега съм чул — сподели Лепид пред съпруга на своята римска съмишленица. Нарочно беше прочел писмото на глас, та да може и Брут да се запознае с него.
— И аз съм съгласен със Сервилия — рече той, който беше направо смаян. — Обикновено тя не греши.
— И така, приятелю, какво да правя? Дали да се върна в Рим, да проведа изборите и да потъна в сянка? Или да сторя това, което етруските водачи искат от мен — да ги поведа на бунт срещу Рим?
Този въпрос Лепид си беше задавал много пъти, откакто се убеди в пълното нежелание на Рим да възстанови правата на жителите на Умбрия и Етрурия. Колебанията му се дължаха на чувството за лична чест и лична гордост, както и на инстинкта му да се отличава от околните, на желанието му да стори нещо необикновено и запомнящо се. Не му беше достатъчно да запише името си сред римските консули, искаше да изпъква сред самите тях. Откакто жена му се беше самоубила, личното щастие вече му се струваше невъзможно и безсмислено, животът беше изгубил стойност за него. Лепид дори беше забравил истинския мотив за самоубийството й — да не позволи Апулея синовете им да бъдат подложени на политическите преследвания заради греховете на родителите им. Сципион Емилиан и Луций Лепид твърдо бяха застанали на негова страна, а младият Марк беше още дете. От цялото семейство само той беше наследил белега на Лепидите. Вместо да го загрозява, белегът доказваше, че именно той е любимецът на съдбата именно той ще живее дълго и ще прослави фамилията си! Така че защо Лепид да се плаши за синовете си?
За Брут въпросът стоеше някак различно, но и той не се страхуваше. Това, което привличаше Брут към етруската кауза, бяха осемте години съвместен живот със Сервилия: съзнанието, че жена му го смяташе за безличен, неспособен, скучен, слабохарактерен, достоен за презрение. Той не я обичаше, но след като толкова дълги години бе живял в нейната сянка и дори най-близките му приятели ценяха повече нейното мнение, отколкото неговото, беше осъзнал, че единствено мнението на жена му означава нещо за него. Ето дори в настоящия случай тя бе предпочела да пише направо на Лепид, вместо на съпруга си, който все пак играеше ролята на римски претор и висш легат. Беше го подминала, все едно е човек без значение. Брут се чувстваше засрамен, усещаше, че по някакъв косвен начин засрамва и жена си. Ако искаше да се реабилитира в очите й, трябваше да извърши нещо смело, дръзко, възвишено, изобщо нещо, каквото другите римски аристократи не биха сторили на негово място.
Затова Брут веднага отговори:
— Мисля, че трябва да опиташ това, което старейшините искат от теб. Трябва да поведеш Етрурия и Умбрия срещу Рим.
— Така да бъде — съгласи се Лепид. — Но трябва да изчакам Нова година, за да се отърва от тази проклета клетва.
Когато дойдоха януарските календи, Рим осъмна без куриатни магистрати; избори така и не се бяха провели. В последния ден от старата година Катул беше свикал Сената, за да му съобщи, че на следващата сутрин ще върне фасциите си в храма на Венера Либитина и ще назначи първия интеррекс. Под името интеррекс се разбираше магистратът, който изпълнява временно функциите на върховен управник. Тази служба той изпълняваше в срок от пет дни, след което предаваше пълномощията си на друг; интеррексът трябваше да е патриций, при това водач на декурия в куриатните комиции. За първи интеррекс се назначаваше най-възрастният патриций в Сената. На шестия ден неговото място се заемаше от втория по възраст, който вече беше упълномощен да проведе избори.
Затова призори на Нова година Сенатът официално назначи Луций Валерий Флак Принцепс Сенатус за интеррекс, а всички желаещи да се кандидатират за консули и претори започнаха да се записват в кандидатските листи. Интеррексът прати кратко съобщение до Лепид, с което му заповядваше да остави армията си и да се прибере незабавно в Рим. Между другото се напомняше, че е дал клетва да не използва легионите си срещу своя колега.
На третия ден, откакто Луций Валерий Флак беше станал интеррекс, по обяд пристигна бързият отговор на Лепид:
„Нека ти напомня, Принцепс Сенатус, че вече не съм консул, а проконсул. Вече съм удържал на клетвата си, която не ме задължава с нищо в качеството ми на проконсул. С радост се отказвам от консулската си армия, но пак ти напомням, че вече съм проконсул и че още преди време ми е била гласувана проконсулска армия, затова от нея нямам причина да се откажа. Тъй като консулската ми армия се състоеше от четири легиона, а проконсулската — също от четири, очевидно няма от какво и за какво да се отказвам.
