Бих се радвал да се завърна в Рим, но при следните условия:
Ако бъда преизбран за консул.
Ако и последният югер конфискувана земя в Италия се върне на доскорошните й притежатели.
Ако се възстановят изцяло наследническите права на синовете и внуците на проскрибираните.
Ако се възстановят всички предишни правомощия на народните трибуни.“
— А това — обърна се Филип към Сената — е достатъчно, надявам се, и за най-големите скептици сред вас да разберете какви са истинските цели на Лепид! За да изпълним неговите условия, ние трябва да унищожим цялата конституция, която с толкова воля и усилия Луций Корнелий Сула успя да ни дари. Лепид много добре знае, че не можем да сторим подобно нещо. Отговорът на подобно предизвикателство може да е само един — война. Ето защо се обръщам към Сената с искане да гласуваме незабавно „Сенатус консултум де република дефенденда“, сиреч да обявим извънредно положение.
Но подобно предложение само даде тон за разгорещени дебати и гласуваха извънредното положение чак на петия ден от краткия мандат на първия интеррекс. След успешното гласуване на декрета Катул получи официални пълномощия да води военните действия срещу доскорошния си колега Лепид. Той трябваше незабавно да се върне в Кампания и да се приготви за бойни действия.
На шестия ден от януари Флак Принцепс Сенатус напусна длъжността си на интеррекс и я прехвърли на втория по старшинство сенатор — Апий Клавдий Пулхер. Клавдий така и не беше напуснал Рим заради мъчителната си болест. Промяната обаче му подейства ободряващо и той с известен ентусиазъм се залови да свика центуриатните комиции и да председателства изборите. Изборите, както той оповести, щяха да се проведат на Авентинския хълм, вътре в периметъра на Сервиевите стени — мястото формално се намираше извън свещените предели на померия, но беше достатъчно добре защитено от възможна атака от север.
— Не е ли странно — разсъждаваше Катул, докато двамата с Хортензий разговаряха при една от последната си срещи. — След толкова дълги години, в които не сме имали възможност сами да избираме управниците си, се оказваме почти неспособни да проведем толкова дълго очакваните избори. Сякаш сме привикнали някой друг да взема решенията вместо нас и да се грижи за нас като за малки деца.
— Това — сряза го доста грубо Хортензий — го разправяй на глупаците, Квинт! Аз лично съм склонен да приема, че по някакво странно стечение на обстоятелствата годината, в която за пръв път щяхме да гласуваме свободно, съвпадна с годината, в която един римски консул отказа да изпълнява задълженията си. Нека ти напомня все пак, че в момента провеждаме въпросните избори, а й за в бъдеще римската държавна машина ще функционира така, както се предполага по конституция!
— Да се надяваме тогава — рече Катул, видимо засегнат, — че гражданите ще съумеят да направят избор не по-малко мъдър от избора на Сула!
Но Хортензий пак намери какво да му отвърне:
— Ти май съвсем забравяш, скъпи Квинт, че именно Сула избра Лепид!
Като цяло водещите сенатори (включително Катул и Хортензий) можеха да бъдат доволни от мъдростта на гласоподавателите. За първи консул бе посочен сравнително възрастният Децим Юний Брут, който беше прекарал живота си в Рим, но беше ловък политик и способен човек. Втори консул стана не друг, а Мамерк. Очевидно и избирателите имаха високо мнение за фамилията на Аврелий Котите, защото след като Сула беше посочил за претор предишната година Гай Аврелий Кота, сега брат му Марк се сдобиваше със същите почести, при това по волята на народа. Нещо повече, жребият пожела Марк Кота да поеме функциите на чуждестранен претор.
Катул бе останал в Рим, колкото да изчака изхода от изборите, и побърза да предложи върховното командване на двамата новоизбрани. Както се очакваше, Децим Брут отказа. Оправда се с напредналата си възраст и с липсата на нужните качества на военен; Мамерк трябваше да поеме тежестта върху себе си. Наскоро навършил четиридесет и три, той се радваше на успешна военна кариера, след като нито за миг не бе изоставил тъста си Сула. Но непредвидени обстоятелства, както и подмолната игра на Филип му попречиха да се възползва от случая. Луций Валерий Флак, който навремето беше правил компания в управлението на Гай Марий, умря в същия ден, в който предаде пълномощията си на интеррекс. Филип незабавно предложи Мамерк да бъде избран за изпълняващ длъжността принцепс Сенатус.
— Ние не можем да заседаваме без водач на Сената — обясняваше Филип, — нищо че открай време е било задача на цензорите да го избират. По традиция длъжността се изпълнява от най-старшия патриций, но законът предоставя на цензорите да назначат, който и да е патриций, по свой избор. Най-възрастният патриций в Сената е Апий Клавдий Пулхер, но неговото здраве е разклатено, а той така или иначе се готви да замине за Македония. На нас ни трябва принцепс Сенатус, който да е млад, здрав… И който да си стои тук, в Рим! Докато дойде време да изберем цензори, предлагам за изпълняващ длъжността да изберем Мамерк Емилий Лепид Ливиан. Предлагам също така той да остане в Рим, докато нещата се успокоят. Следователно Квинт Лутаций Катул трябва да запази своите функции на главнокомандващ.
— Но аз се готвех да замина за Испания! — възпротиви се Катул.
— Няма как — отвърна му Филип. — Предлагам да упълномощим нашия обичан върховен понтифекс Метел Пий, който така и така е действащ управител на Далечна Испания, да поеме управлението и на Близка Испания. Поне докато не намерим подходящ заместник на Квинт Лутаций.
При условие, че всички се надяваха заекващият понтифекс да стои по-дълго време далеч от Рим, подобно предложение беше гласувано с всеобщо одобрение. Сенатът упълномощи Метел Пий да управлява Близка и Далечна Испания едновременно, Мамерк застана начело на Сената, а Катул беше потвърден като главнокомандващ на гражданската война срещу Лепид. Крайно разочарован, той се прибра при легионите си в Кампания, докато не по-малко разочарованият Мамерк остана в Рим.
Три дни по-късно в Рим научиха, че Лепид е вдигнал легионите си на бойна нога, докато легатът му Брут е заминал за Италийска Галия, където събрал двата легиона местни войски и ги съсредоточил в Бонония на кръстопътя на Вия Емилия и Вия Ания; оттам можеха да се притекат по всяко време на помощ на Лепид. Клузий и Ареций все още не се бяха усмирили, нямаше как, след като им бяха отнели всички обществени земи, затова се очакваше и те да подкрепят Брут, когато тръгне да помага на началника си, или да попречат на Катул, ако се опита да го изпревари.
Филип реши да използва случая и да нанесе своя голям удар.
— Главнокомандващият нашите сили Квинт Лутаций Катул се намира все още на юг от Рим, дори не се е присъединил към частите си в Кампания. Лепид вече е поел от Сатурния по посока Рим — говореше Филип, — и е в състояние да блокира пътя на нашите войски, ако решат да се отправят на север срещу съюзника му Брут. Освен това ние не можем да отделим за война срещу Брут войници от легионите на нашия главнокомандващ, така рискуваме да отслабим позициите му и да обречем схватката с Лепид на неуспех. Как тогава да се справим с Брут, който държи разковничето на успеха за Лепид! Трябва отсега да измислим противодействие на Брут, противодействие бързо и ефикасно! Но какво? В момента не разполагаме с други легиони в Италия, а двата в Италийска Галия са под командването на Брут. Дори Лукул, ако все още беше на италийска земя, а не беше заминал за Африка, не би могъл да мобилизира достатъчно бързо два легиона, които да препречат пътя на Брут.
Хората мрачно го слушаха. Всички най-сетне си бяха дали сметка, че гражданската война още не е приключила. Това, че Сула се беше обявил за диктатор и беше забранил със закон всякакви въоръжени акции срещу Рим, не означаваше, че нямаше желаещи да го сторят. Нямаше и година, откакто Сула се беше споминал, а ето че се появи поредният обезумял пълководец, решен да налага едноличната си воля над беззащитната си родина. Само за няколко месеца няколко области на Италия отново се бяха вдигнали на въоръжена борба срещу римляните, нищо че доскоро всички италийци бяха давали мило и драго сами да се превърнат в римляни. Може би сред стотиците сенатори се намираха и почтени люде, които признаваха пред себе си своята вина; но дори да присъстваха в този момент в Курията, никой не намери смелост и желание да говори. Напротив, всички гледаха на Филип като на спасител и му имаха пълно доверие, че ще намери верния изход.
— Има обаче един човек, който може да спре Брут, при това незабавно — изведнъж подхвърли лукавият Филип. — Този човек разполага с ветераните на баща си, които вече могат да се нарекат негови собствени ветерани и които и в момента обработват огромните му владения в северен Пицен и Умбрия. От Пицен до
