Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

Искате да го пратите в Етрурия? Е, аз отказвам да се съглася! Първо, идва времето за провеждане на изборите за куриатни магистрати. Жребият пожела именно Марк Емилий да се заеме с организирането им. Затова негов дълг е да остане в Рим, а не да си губи времето с набиране на доброволци! Нека ви напомня, че ни предстои да участваме в първите наистина свободни избори от много време насам, че е от изключителна важност за нас тези избори да минат в мир и законност. Квинт Лутаций Катул е напълно способен да организира армията и да се заеме с военните действия срещу Фезула и всички онези етруски градове, които евентуално биха я подкрепили. Ще бъде нарушение на законите на Сула, ако позволим и двамата действащи консули да напуснат Рим и да участват в бойни действия. Именно, за да предотврати подобна възможност нашият обичан диктатор включи в законите си клаузата за специалното поръчение, което може да бъде връчено на всеки друг! Разполагаме с напълно законни средства да връчим командването на римските легиони на най-способните сред нас, дори и на такива, които не са намерили място в Сената. А вие бързате да направите военачалник човек, който изобщо няма военен опит! Квинт Лутаций е имал кога да се докаже, ние знаем, че той ще се справи компетентно с военните си задачи. Но Марк Емилий Лепид? Той е неопитен и неспособен! Освен това, пак повтарям, е потенциална опасност за реда в страната. Вие не можете да му дадете четири легиона и да го пратите да води война в същата онази област, където именно неговите изказвания в Сената подтикнаха населението към поредната си акция срещу Рим. Защото Марк Емилий недвусмислено постави интересите на Етрурия над тези на Рим.

Лепид го беше слушал известно време със зяпнала уста, но най-накрая рязко се обърна към роба си и грабна восъчната таблица и писеца от ръцете му. Докато Филип продължаваше да говори, той нервно драскаше някакви записки. Когато сенаторът млъкна, първият консул се изправи и протегна пред себе си таблицата, за да подреди по-добре отговора си.

— Какъв е личният ти мотив да наговориш всичко това, Филипе? — обърна се към противника си Лепид, без дори да го уважи с изричане на пълното му име. — Трябва да призная, че точно това не ми е ясно: какъв е личният ти мотив. Защото личен мотив има, в това поне съм сигурен! Щом всеобщият приятел е решил да изнася предварително подготвена реч пред Сената, значи има причина, която никой не знае! Някой пак му е платил, за да си облече тогата на другата страна! Колко богат е станал нашият приятел, колко дебел, колко самодоволен, как е потънал до гуша в разкош! И винаги е готов да се продаде на поредния желаещ сенаторски услуги!

Лепид вдигна восъчната таблица пред очите си и изгледа смълчалите се сенатори над нея. Дори Катул, в това Лепид беше сигурен, беше сварен неподготвен от изказването на Филип. Кой стоеше за всеобщия приятел, Лепид не знаеше, но със сигурност не беше Катул или някой негов приятел.

— Ще отговоря на Филип точка по точка, назначени отци. Първо, относно пасивността ми, преди диктаторът да умре. Това не е истина! Всички тук много добре го знаете! Спомняте си по-добре какво се е говорило в тази зала!

Второ, относно гласуването на държавните разходи за погребението на диктатора. Да, бях против държавното погребение. И много други бяха против. Защо не? Нали затова ни е дадено правото на глас?

Колкото до третото обвинение, че моята публична съпротива била сигнал към моите — ако изобщо са такива — поддръжници, че съм щял да премахна всичко, което Луций Корнелий Сула е постигнал… Това са абсолютни глупости! Опитах се да прокарам само два законопроекта, единият, от които така и не мина. Но кога и пред кого съм направил и най-малък намек, че смятам да премахвам законите на Сула? Кога сте ме чули да критикувам новите съдилища? Или новите разпоредби за статута на държавния служител? Или за статута на Сената? Или за провеждането на изборите? Или за новите закони за измяната, които ограничават дейността на управителите на провинции? Или за ограничаването функциите на народното и плебейското събрание? Или дори за изключително орязаните правомощия на народните трибуни? Не, назначени отци, никога не съм давал и най-малък повод за подобни подозрения! Защото нямам ни най-малкото намерение да поставям под въпрос, която и да е от изброените конституционни промени!

Последното изречение Лепид буквално изкрещя. Неколцина сенатори нервно подскочиха по местата си, затова той трябваше да се поуспокои, преди да продължи.

— Четвърто, твърдението, че законопроектът, с който искам да върнем част от конфискуваните земи в Етрурия и Умбрия — част, не всички, — бил предателство. И това е пълна глупост. Моят лекс Емилия Лепида с нищо не засяга земите, конфискувани от очевидните изменници, които се вдигнаха на открит бунт срещу Рим. Законопроектът се отнася единствено до градовете и земите, които бяха въвлечени в гражданската война на страната на Карбон против собствената си воля.

Лепид понижи глас:

— Колеги — сенатори, помислете малко, моля ви! Ако ние всички искаме да видим една обединена и римска по своя дух Италия, трябва да се отучим от навика си да налагаме старите наказания, които навремето се отнасяха до италийските съюзници, на хора, които по закон са не по-малко римляни от самите нас! Ако Луций Корнелий Сула някъде е сбъркал, то това е именно по този въпрос. За човек от неговото поколение подобно мислене е донякъде оправдано. Но е напълно неоправдано за повечето от нас, които сме двайсет години по-млади. Напомням ви, че Филип също е сенатор от старото поколение, и той страда от предразсъдъците на собственото си време. Преди години като цензор той страстно защитаваше своите предразсъдъци, като отказваше да изпълни това, което Сула като консул се бе заел да постигне — разпределянето на новите римски граждани поравно из трийсет и петте триби.

Лепид усещаше, че започва да печели сенаторите на своя страна. Беше намерил точните думи, защото повечето наистина бяха сравнително млади и Филип не можеше да се смята за един от тях. С известно облекчение консулът продължи:

— Пето, за закона за зърното. И той премахна една очевидна несправедливост. Искрено вярвам, че ако Луций Корнелий беше останал повече време на диктаторския пост, щеше да направи същото, което направих аз — щеше да върне със закон евтиното зърно за бедните. Търговците на зърно се оказаха алчни за пари, никой не може да го отрече! И наистина всички сенатори се оказаха на свой ред достатъчно прозорливи, за да видят добрата воля и трезвия разум в моя законопроект. Така се премахна всяка възможност с идващата реколта в Рим да започнат наново размирици. Защото никой не може безнаказано да отнеме от простолюдието привилегия, на която то се е радвало толкова дълго, че основателно я смята за свое право!

Шесто, задължението ми като консул, избран по жребий, да организирам изборите. Да, жребият наистина посочи мен и според новата конституция това означава, че единствено аз имам законно право да председателствам избирателните комисии. Но, назначени отци, не аз поисках да ми бъде възложено набирането и командването на четирите легиона! Не бях аз този, който постави потушаването на бунта във Фезула като най-важна и неотложна задача! Вие сами и без всякакви външни внушения го решихте! Аз нищо не съм искал от вас! Нито на вас, нито на мен самия ни е минало през ума, че провеждането на изборите заслужава повече внимание от умиротворяването на северните области. Признавам, че и аз се изкуших да сметна за свой дълг най-напред да потуша възникналия бунт, а едва след това да се заема с изборите. До края на годината има още много време. В крайна сметка сега сме едва началото на квинктил.

Седмо, никъде не е казано изрично в законите на Сула, че двамата консули нямат право да отсъстват от Рим по едно и също време, нито да водят война едновременно. Дори ако войната се разгаря извън пределите на Италия. Според Луций Корнелий Сула първа грижа на един консул трябва да бъде мирът и благополучието на Рим и Италия. Нито Квинт Лутаций Катул, нито аз ще превишим с нещо властта си. Клаузата, която предвижда специалното поръчение до лица без сенаторски статут, може да бъде приведена в действие едва след като се установи, че в самия Сенат няма компетентни лица, които да поемат върховното командване.

И най-накрая, осмото обвинение. Защо да съм по-неподготвен и неспособен от Квинт Лутаций Катул? И двамата сме служили като офицери по време на Съюзническата война. Нито аз, нито той напуснахме Рим по времето на Цина и Карбон. И двамата запазихме през цялото това време почтен неутралитет. Луций Корнелий Сула не е смятал да ни наказва. В крайна сметка и двамата сме назначени лично от него на консулския пост! Нашият военен опит е предостатъчен, за да поемем нужната отговорност. Никой не може отсега да предрича кой ще блесне повече на бойното поле срещу жителите на Фезула. В интерес на цял Рим