Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Колко от всичко това разбира самият Марк Крас?

— Достатъчно — отговори му невъзмутимо Цезар. — Той е прекарал дълги години в сената, освен това не е напускал често Рим. Обикалял е всички съдилища и познава законите. Всичко е записано в конституцията. Конституцията на Сула и Рим.

— Значи ми предлагаш да отстъпя? — Помпей си пое въздух. — Е, няма да отстъпя! Ще стана консул! Заслужавам да бъда консул и ще бъда консул!

— Това може лесно да се уреди. Но само по начина, който вече ти обясних. — Цезар нямаше намерение да се отказва. — Двамата с Марк Крас ще заемете двата куриатни стола, ще върнете старите правомощия на народните трибуни, ще си издействате оправдателен плебисцит, след което още един за земите, които ще раздадете на войниците си. — Той леко повдигна рамене. — В крайна сметка, Гней Помпей, консул без колега не може! И ти самият не можеш да действаш като консул, ако няма някого до теб. Защо да не вземеш при себе си човек, който е изпаднал в абсолютно същите затруднения като теб? Ами представи си за колега да ти се падне Метел Капрарий! Ще се вкопчи за теб от първия ден на мандата ви и никога няма да ти позволи да върнеш старите права на народните трибуни. Докато щом двама консули имат обща програма, сенатът трудно би им устоял. Особено ако си спечелят поддръжката на десетина единни в мисленето си народни трибуни.

— Разбирам какво имаш предвид — рече бавно Помпей. — Да, ще бъде голямо предимство да управлявам заедно с разбран колега. Така да бъде. Ще бъдем консули заедно с Марк Крас.

— При условие — напомни му любезно Цезар, — че не забравиш втория плебисцит! Да осигуриш земя за войниците на Марк Крас.

— Няма проблем! Както сам каза, така ще осигуря земя и за моите войници.

— В такъв случай първата крачка вече е направена.

Преди този разговор с Цезар, който разби всички негови представи и очаквания, Помпей бе живял с чувството, че Филип сам ще успее да измисли и подреди всичко необходимо за неговото издигане на консулския пост. Сега обаче започваше да се чуди дали и Филип е видял всички последици? Защо не му беше казал за евентуалните съдебни преследвания след време? Защо не беше споменал за необходимостта от възстановяването властта на народните трибуни? Дали на Филип не му омръзваше да изпълнява услуги на своя работодател? Или пък просто бе изостанал от събитията?

— Аз от политика много не разбирам — рече Помпей с дружелюбен, дори свойски тон. — Проблемът е, че политиката просто не ме влече. Аз съм човек, свикнал да командва армии на бойното поле, може би затова гледам на консулския пост като на върховното командване на цял един народ. Но това, което днес научих от теб, ме кара да гледам другояче на нещата. А ти говориш разумно, Цезаре. Затова нека те попитам… Хм, как точно да се изразя? Дали да продължавам да общувам със сената чрез Филип?

— Не, вече достатъчно писма ни прати чрез него, всички си дават сметка за твоето предизвикателство — отговори той, без да бяга от ролята на политически съветник. — Предполагам, че вече си наредил на Филип да отложи изборите, затова изобщо няма да засягам въпроса. Следващият ход на сената ще бъде такъв, че все пак да си върне последната дума. Ще определи на теб и на Марк Крас точни дати за триумфа и овацията. Разбира се, в сенатското нареждане по въпроса ще бъде споменато изрично изискването и двамата да разпуснете войската си след празненствата. Това е напълно в реда на нещата.

Цезар не беше помръднал през цялото това време. Помпей си даваше сметка, че откакто е седнал на стола срещу него, посетителят не е поискал вода, не се е изпотил под дебелата тога, не е дал ни най-малки признаци, че му е неудобно на твърдата седалка или че му се е схванал вратът. Не само, че знаеше да подрежда мислите си, но умееше да намери точните думи, за да ги изрази. Да, Цезар определено заслужаваше повече внимание.

Цезар продължи да обяснява:

— Ти трябва да направиш първия ход. Когато ти бъде насрочена дата за триумфа започни да обясняваш как си забравил, че триумфът не е само твой и не можеш да го отпразнуваш, преди да се е прибрал Метел Пий от Далечна Испания. Двамата отдавна сте се съгласили да триумфирате заедно, тъй като и без това плячката е скромна, и т.н. Когато се оправдаеш с това, Марк Крас на свой ред ще започне да обяснява, че не може да разпусне войската — така щяло да остане само една въоръжена армия на територията на Италия. Двамата ще си играете фарса до края на годината. На сената няма да му е нужно много време, за да проумее, че никой от вас не желае да разпуска войската си, но че и двамата търсите узаконяване на действията си. Стига никой от двама ви да не допусне грешката да насочи армията си към Рим, и двамата ще направите добро впечатление.

— На мен този план ми харесва! — отсече Помпей.

— Радвам се да го чуя. По-лесно е да обясняваш на хора, които искат да те слушат. Докъде бях стигнал? А, да! Щом сенаторите разберат, че никой от вас няма да разпусне армията си, ще издадат необходимия указ и двамата да участвате в изборите „ин абсенция“, т.е., без да се явявате лично пред избирателите. Естествено, че при сегашните условия никой от вас не може да влезе в рамките на померия. Само жребият ще покаже дали изборите ще се организират от Ауфидий Орест или от Лентул Сура. Аз самият не правя голяма разлика между тях.

— И как ще разреша проблема, че не съм сенатор? — попита Помпей.

— Няма нужда ти да го разрешаваш, да му мисли сенатът. Всичко ще мине гладко, когато сенатът издаде нов указ, с който иска от народното събрание да разреши на един конник да участва в изборите. Предполагам, че, народното събрание с радост ще посрещне подобно предложение — за конническото съсловие това ще е огромна победа!

— И когато спечелим изборите, двамата с Марк Крас ще разпуснем войските си — заключи доволен Помпей.

— О, не — поклати глава Цезар. — Ще задържите легионите под орлите до самата Нова година. Затова няма да бързаш да празнуваш своя триумф, а Крас — своята овация поне до средата на декември. Нека Крас мине пръв. Така ти ще можеш да отбележиш своя триумф в самия последен ден на декември.

— Звучи ми напълно разумно — съгласи се Помпей, но свъси вежди. — Защо Филип не ми обясни нещата по този начин?

— Нямам ни най-малка представа.

— Аз май имам — отсъди мрачно Помпей.

Цезар стана от стола, намести тогата си и сякаш напълно забрави за околния свят. Щом се оправи, се насочи с гъвкавата си, грациозна походка право към изхода. В отвора под платнището се обърна и се усмихна.

— Палатката е толкова крехка конструкция, Гней Помпей. Един добър пълководец прави впечатление, когато чака с месеци заслужения си триумф в бойна обстановка. Но не мисля, че на теб ти е нужна тази показност. Защо не си наемеш луксозна вила на Пинциевия хълм? Можеш да доведеш жена си от Пицен, да се позабавляваш. Ще се погрижа Марк Крас да стори същото. Нека и двамата докажете с поведението си, че смятате да стоите дълго на Марсово поле.

След което Цезар изчезна, а Помпей остана сам с мислите си. Военната почивка свърши. Трябваше да седне заедно с Варон и да поизучи правото. Цезар знаеше и най-малките нюанси, а беше с шест години по- млад от него. Ако сенатът имаше своите вълци, щеше ли Гней Помпей Велики да се примири с ролята на овца? Никога! До Нова година имаше време, Гней Помпей Велики щеше да го използва да изучи законите и да подготви сената за своето величествено пристигане!

— Богове! Ти наистина си хитрец, Цезаре! — призна Крас, когато му разказа за разговора с Помпей. — Не казвам, че с времето нямаше да измисля всичко това сам, но ти навярно си се сетил за всяка подробност оттук до другата палатка. Вила на Пинциевия хълм, как ли пък не! Имам си прекрасна къща на Палатина, изхарчих цяло състояние да я обзаведа, защо да си давам парите и за вила на Пинция? В палатката ми е удобно.

— Непоправим си, Марк Крас! — засмя се Цезар. — Ще наемеш вила на Пинциевия хълм, поне толкова скъпа, колкото тази на Помпей. Ще прибереш при себе си Тертула и децата. Можеш да си го позволиш. Погледни на онова като на печеливша инвестиция. Тя е печеливша инвестиция! В продължение на шест месеца двамата с Помпей трябва да играете ролята на настървени противници.