красивата Юлия Антония. Цезар беше познал. Тя не знаеше да си подбира съпрузите, а Лентул Сура със сигурност беше по-лош избор и от Марк Антоний Тебеширения.
След като се разправиха със сената, Клодиан и Гелий се върнаха към по-деловите си задължения — сключването на договорите за всички останали държавни поръчки. По принцип те се отнасяха най-вече до събирането на данъците от провинциите, но включваха и строежа и поддръжката на множеството държавни здания и обществени места от типа на градски тоалетни, циркови трибуни, мостове и закрити пазарища. Обществото отново се раздвижи — цензорите официално оповестиха, че премахват данъчната система, която Сула беше въвел в провинция Азия, за да облекчи тамошното население.
Лукул и Марк Кота бяха продължили успешно своята война срещу Митридат и победният край вече се очертаваше. Лаврите очевидно принадлежаха на Лукул. В годината, когато Помпей и Крас бяха консули, Митридат трябваше да бяга от царството си и да се крие при зетя си Тигран Арменски (но Тигран упорито отказваше да разговаря с него), а Лукул всеки момент щеше да завладее цял Понт, заедно с освободените Витиния и Кападокия. Оставаше му да се разправи и със самия Тигран. След като привърши с чисто военните действия, Лукул беше свободен да се заеме с административното управление на Азия. Лукул беше съвестен в това отношение и с голямо желание се зае да премахва нередностите в провинцията, която беше управлявал заедно с Киликия от три години насам. От реформите му най-здраво си изпатиха местните откупвачи на данъци, така наречените публикани, неколцина, от които заплатиха алчността си с главите си. Не им се случваше за пръв път — Марк Емилий Скавър вече беше предприемал подобни мерки по-рано.
В Рим се надигна възмущение срещу действията на Лукул. Неговите промени в администрацията на провинцията бяха ограничили възможностите за бързи печалби на публиканите дори повече, отколкото Сула го беше сторил със своите реформи преди години. Представител на крайно консервативния политически елит, Лукул никога не се беше радвал на симпатиите на деловите среди, а хора като Крас и Атик буквално го ненавиждаха. Може би защото от всички свои съвременници Помпей срещаше конкурент на бойното поле само у Лукул, и той на свой ред не го харесваше.
Никой не се изненада, когато двамината цензори на заплата при Помпей обявиха, че цялата система, установена от Сула в Азия, се премахва. Нещата щяха да си вървят по добре изпитаните в миналото пътища.
Но Лукул не се трогна. Той просто отказа да се съобразява с указанията на цензорите. Докато той управлявал Азия, писа той в отговор на двамата, в провинцията щяла да действа системата на Сула, която е единственият сериозен модел на административно управление и трябва да бъде въведена във всички останали римски провинции. Набързо създадените търговски сдружения, които се бяха готвили всеки момент да заминат за изток, фалираха, мнозина се опариха, на форума и в сената се надигнаха гласове и най- влиятелните конници единодушно поискаха от сената да уволни Лукул като управител на Римска Азия.
Лукул обаче продължаваше да игнорира заповедите от Рим, без да го е грижа, че позициите му силно се влошават. За него по-важно бе да премахне тежките последици, които всяка война оставяше подире си. Преди да напусна Мала Азия, двете провинции, които управляваше, трябваше да бъдат
Макар по принцип да беше противник на крайните консерватори като Катул и Лукул, Цезар имаше защо да бъде признателен на Лукул. Наскоро той беше получил писмо от царица Орадалтида.
„Дъщеря ми се върна у дома, Цезаре. Сигурна съм, че знаеш за големите успехи на Луций Лициний Лукул във войната срещу цар Митридат, знаеш, че от една година насам бойните действия се развиват на територията на самия Понт. Сред множеството крепости, които Митридат поддържаше, Кабейра се славеше като най-непристъпна. Но тази година и тя падна в ръцете на Лукул, който разкри ужасяващи неща — най- яката крепостна кула е била превърната в затвор за всякакви политически противници и опасни за властта царски роднини. Мнозина от тях са били изтезавани или използвани като опитни животни в нескончаемите експерименти на царя с отровите. Но да не се спирам на подобни грозни събития, понеже самата аз имам право само да се радвам.
Сред жените — затворнички Лукул се натъкна и на моята Ниса. Била прекарала близо двайсет години в затвора. Изгубих я все още младичка, върнах си я шейсетгодишна. Митридат все пак се е отнасял добре с нея — поне според неговите разбирания. Тя е живяла при същите условия, както и неколцина от по- незначителните му съпруги и наложнички в крепостта. Митридат пазел в Кабейра и няколко свои сестри, които за нищо на света не искал да се омъжват и да раждат деца. Така че дъщеря ми е прекарала цялото това време в доста моминско обкръжение. Като се има предвид колко жени и наложнички има царят, дори съпругите му са живеели като отшелнички! Колония от стари моми!
Когато Лукул се натъкнал на този затвор, той се държал изключително мило с пленничките и изрично забранил на войниците си каквото и да е посегателство над честта им. Според това, което Ниса ми разказа, държал се е като Александър Македонски навремето с майката, жените и наложничките в харема на Дарий Трети. Доколкото знам, Лукул е пратил всички жени, родом от Понт в Кимерия, при съюзника си Махари, син на Митридат.
Ниса получила пълна свобода в момента, в който Лукул научил коя е тя. Но не само това, Цезаре. Лукул я отрупал със злато и всякакви подаръци и ми я пратил с охрана от войници, които трябвало да се отнасят с пълно уважение към особата й. Можеш ли да си представиш една грозновата баба, дето никога през живота си не е била красива, да пътува свободно по света, заобиколена от цяла дружина римски войници?
А можеш ли да си ме представиш мен, да посрещна дъщеря си след толкова години раздяла! Не знаех нищо до самия миг, когато тя влезе през вратата на вилата ми в Риба, сияеща като малко момиче. Беше толкова щастлива, че ме намира жива! И последното ми желание се сбъдна, дъщеря ми е отново при мен.
Ниса дойде тъкмо навреме. Доброто старо кученце Сула умря от старост около месец преди завръщането й, та вече се бях отчаяла от самотата си. Слугите постоянно ме увещаваха да си взема друго куче, но знаеш как е… Като се сещаш за всички причудливи и забавни привички на покойния си любимец, като си даваш сметка какво място е заемал той в дома ти, имаш чувството, че ще извършиш предателство, ако настаниш друго животно в кучешката му кошничка. Не казвам, че не е редно да си взема друго куче, но трябва да измине време, преди това ново куче да придобие собствен облик, а аз много се страхувам, че няма да съм между живите, когато това се случи.
Но засега поне няма причина да умирам! Ниса, разбира се, горко оплакваше смъртта на баща си, но вече свикнахме да сме заедно и се радваме една на друга. Двете ловим риба с въдица от кея на пристанището или пък се разхождаме из селото. Лукул ни предложи да се върнем в двореца в Никомидия, но ние вече сме решили да останем тук до края на живота си. Пък и най-накрая си взехме кученце, което нарекохме Лукул.
Моля те, Цезаре, намери свободно време и ела пак при нас, на изток! Толкова бих се радвала да те запозная с Ниса, а пък и ми е мъчно за теб.“
Миналогодишният народен трибун Марк Лолий Паликан беше потърсен от цяла делегация жители на Сицилия. В делегацията имаше представители на всички по-големи градове на острова, с изключение на Сиракуза и Митилена. Бяха дошли с молбата да съдят Гай Лициний Верес. Но Паликан веднага ги препрати към Помпей, който на свой ред им препоръча Марк Тулий Цицерон като идеалния човек за тази трудна работа.
Верес беше заминал да управлява Сицилия веднага след като изтече мандатът му на градски претор; благодарение най-вече на Спартак и заплахата за Рим никой не се сети да го смени в продължение на три години. Той тъкмо се беше прибрал от Сицилия, когато през януари месец делегацията от острова се срещна с Цицерон. И Помпей, и Паликан бяха пряко заинтересовани от случая. Паликан беше защитавал свои клиенти от Верес още при управлението му на Сицилия, докато Помпей си беше спечелил много свои клиенти на острова по време на собствената си окупация от името на Сула.
Самият Цицерон, който беше служил като квестор в Лилибей при Секст Педуцей в годината преди идването на Гай Верес, беше обикнал страната, пък и сам се беше сдобил с клиенти на острова. И все пак, когато сицилийците го потърсиха, той понечи да откаже.
— Аз никога не обвинявам — обясни той. — Само защитавам.
