Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

— Но Гней Помпей Велики лично те препоръча! Каза, че ти си единственият човек, способен да спечели такова дело! Умоляваме те, нека нарушиш веднъж принципите си, за да има кой да осъди Гай Верес! Ако не спечелим, току-виж в Сицилия избухнало ново въстание.

— Вероятно е осквернил всички храмове на острова? — предположи Цицерон.

— Точно така, все едно изнасили цял един народ. Но не само ни изнасили, Марк Тулий, той буквално ни отряза ръцете и краката. Нищо не ни остави! Няма произведение на изкуството, което да не е било задигнато от храмовете ни, всяка картина, всяка статуя беше отнесена, и то не само от светилищата, но дори от частни домове. Какво можем да говорим за човек, който стигна дотам да пороби известна сицилийска жена, защото е добра тъкачка, а той иска да създаде работилница само за него? Той открадна парите, които римската хазна беше дала за закупуване на житото, а след това натовари житото на корабите, без да плати! Верес си присвояваше произволно чифлици, ниви, дори конфискуваше наследствата на покойниците. Списъкът със злодеянията му е безкраен!

Толкова престъпления, извършени от един-единствен човек, имаха с какво да изненадат дори Цицерон, но той пак поклати глава.

— Съжалявам, но аз не обвинявам.

Говорителят на делегацията си пое дъх.

— Тогава ще си вървим у дома. Мислехме си, че човек като теб, който толкова се вълнува от историята на Сицилия, та отиде лично да намери гроба на Архимед, ще ни влезе в положението. Но ти явно си изгубил топлите си чувства към Сицилия. А и не цениш Гней Помпей така, както той те цените теб.

Споменаването на Помпей, с когото Цицерон бе приятел от юношеските си години, и на онова приключение в Сиракуза, когато лично Цицерон откри забравения гроб на Архимед край стените на града, му дойде твърде много. Той винаги бе смятал ролята на обвинителя неблагодарна, чиста загуба на време. Колкото и голям хонорар да получеше (обикновено под масата) един прокурор, това беше нищо в сравнение с огромните подкупи, които обвиняемите бивши управители или откупвачи на данъци бяха склонни да платят, за да не изгубят състоянието си. Пък и самият акт на съдебно обвинение не правеше никого герой в очите на обществото. Адвокатът по обвинението винаги се смяташе за злобен човечец, който си е поставил за цел да съсипе живота на поредната безпомощна жертва, докато адвокатът по защитата, който успееше да измъкне безпомощната жертва от ноктите на закона, обираше всички лаври за себе си. Нямаше значение, че повечето от смятаните за безпомощни жертви бяха алчни, лукави и крайно егоистични престъпници; престъпник или не, в очите на римските граждани всеки човек имаше право да живее, както сам намери за добре, и всяка съдебна присъда представляваше посегателство над личността му.

Цицерон въздъхна.

— Добре, добре, ще поема делото! Но трябва да знаете отсега, че адвокатите по защитата винаги говорят след обвинителя, затова докато дойде време да отсъдят, заседателите много често забравят и най- съществените доводи на обвинението. Трябва да помните, че Гай Верес има изключително влиятелни покровители. Жена му е Цецилия Метела, а неин брат е човек, който по принцип се очакваше да бъде консул тази година. Друг неин брат в момента управлява Сицилия, а от него нито вие, нито аз можем да очакваме съдействие. Всички Цецилий Метели ще бъдат срещу нас. Ако поема обвинението, Квинт Хортензий ще поеме защитата, а и други не по-малко известни адвокати ще му станат помощници. Както казах, ще поема делото, но това не е гаранция, че ще го спечеля.

Делегацията едва бе излязла от дома на Цицерон, когато той вече съжаляваше за решението си. Защо му трябваше да предизвиква Цецилий Метелите, когато разчиташе за политическата си кариера единствено на собствените си способности и на авторитета си в съда? Цицерон си оставаше нов човек в Рим, при това го мразеха, защото бе родом от Арпин, а оттам беше и Гай Марий. Цицерон обаче не можеше да понася мисълта за кръвопролития и нямаше как да компенсира като Марий скромното си потекло с военни подвизи.

Разбира се, знаеше точно защо се е съгласил да поеме делото — онази абсурдна признателност, която все още чувстваше, че дължи на Помпей. Много години бяха минали, Цицерон се беше прочул, беше си спечелил нови приятели, но той никога нямаше да забрави добрините, които стори за него седемнайсетгодишният Помпей, който го пазеше от омразата на баща си. До края на живота си Цицерон щеше да му бъде благодарен за помощта, която му оказа по време на кратката му и позорна кариера в армията на Помпей Страбон, най-вече за това, че го пазеше от злобните и безпричинни нападки на стария пълководец. Ако не беше умрял от студ онази паметна зима, то беше заради Помпей, ако му бяха възложили писарска длъжност, пак беше заради Помпей, ако нито веднъж не беше пипнал меч по време на войната, пак трябваше на Помпей да благодари. Не можеше да забрави всичко това.

Ето защо се запъти към Карина, където живееше приятелят му Помпей.

— Само исках да ти съобщя — рече Цицерон без особено въодушевление, — че обещах да съдя Гай Верес.

— О, прекрасно! — зарадва се Помпей. — Много от жертвите на Верес са, а в някои случаи бяха, мои клиенти. Ти можеш да спечелиш делото. А след това ще знам как да ти се отплатя.

— На мен не ми трябва да ми се отплащаш, Велики. Нито за миг не бива да се съмняваш, че каквото правя за теб, значи ти го дължа.

Той го изгледа учудено.

— Дължиш ли ми го? За какво говориш?

— Затова, че ако не беше ти, нямаше да оцелея в щаба на баща ти.

— О, за това ли! — Помпей прихна да се смее и го хвана за ръката. — Не мисля, че това си струва цял живот благодарност.

— За мен си струва. — В очите на Цицерон се показаха сълзи. — Двамата минахме през много несгоди по време на Съюзническата война.

Помпей навярно добре си спомняше някои от тези несгоди, най-вече как бяха търсили голия и обезобразен труп на баща му, затова тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони завинаги мисълта от ума си. Веднага наля чаша превъзходно вино на гостенина си.

— Е, приятелю, кажи сега с какво мога да ти помогна в това начинание.

— С удоволствие — зарадвано отвърна Цицерон.

— Разбира се, всички Капрарии ще бъдат против обвинението — замисли се Помпей. — Катул ще е на тяхна страна. Хортензий и всички около тях — също.

— Това е най-важната причина да дадем ход на делото още рано тази година. Не ми се ще да рискувам да отлагаме делото за догодина, тогава консули ще бъдат Квинт Капрарий и Хортензий, така поне се говори.

— В известен смисъл ще е жалко — рече Помпей. — Нищо чудно догодина съдилищата да се попълват отново от конници. Това би било в ущърб на Верес.

— Не и ако консулите наложат заседанието да се гледа на закрито. Освен това няма гаранции, дали нашият претор Луций Кота ще бъде за връщането на конническите съдилища. Оня ден говорих с него, той си мисли, че ако за заседатели се назначават конници, само събирането на състава за всяко дело ще отнема месеци. Освен това не е убеден, че конниците ще бъдат по-добри заседатели от сенаторите. Тях никой не може да ги съди, ако вземат подкупи.

— Можем да променим закона — предложи Помпей, който не изпитваше никакъв респект към законите: ако някой правен текст не му вършеше работа, винаги можеше да се смени с друг… В негова полза естествено.

— Това може да се окаже трудно.

— Не виждам защо.

— Защото — обясняваше търпеливо Цицерон, — за да променим този закон, ще трябва да приемем друг, при това от плебейското събрание или от трибутните комиции — и в едното, и в другото властта е в ръцете на конниците.

— Те ме оневиниха за всякакво действие, което сме предприели заедно с Крас миналата година — напомни му Помпей, за когото беше трудно да схване, че има закони и закони.

— Това е, защото ти беше много мил с тях, Велики. А те искат и за в бъдеще да бъдеш мил с тях. Ако внесеш закон, с който ги заплашваш със съд при вземане на подкуп, те няма да ти се зарадват.