отговорниците по тяхното провеждане, както и целият сенат искаха всичко да мине възможно най-бързо и неусетно. В деня след изборите в плебейското събрание — последното, което избираше своите ръководители, — беше теглен жребият кой какво ще върши на другата година. По някакво странно стечение на обстоятелствата, а може би вследствие на магия, съдът за злоупотребите беше предаден на Марк Цецилий Метел Капрарий! Всичко се беше подредило така, че Гай Верес да бъде съден чак на следващата година.
В последния ден от квинктил Цицерон нанесе своя удар. За деня не се предвиждаха никакви събрания на форума, затова градският претор Луций Аврелий Кота седеше на трибуната си и чакаше някой да го потърси за работа. Цицерон и всички негови клиенти се насочиха към дървената конструкция, на която стоеше преторът. Адвокатът най-тържествено заяви, че е готов с обвинението си срещу Гай Верес, заради което помоли градския претор и председателя на съда за злоупотребите Мании Ацилий Глабрион да насрочат дата за разглеждане на делото. По възможност датата да бъдела по-скоро.
Целият сенат беше наблюдавал двубоя между Цицерон и Хортензий със затаен дъх. Партията на Цецилий Метелите в случая беше в малцинство, във всеки случай нито Луций Кота, нито Глабрион се числяха към нея. В интерес на истината почти всички назначени отци изгаряха от желание да видят как Цицерон разбива на пух и прах хитрия замисъл на Хортензий и Козленцата. За да видят Верес поставен на мястото му, Луций Кота и Глабрион с радост обещаха на Цицерон процесът да започне възможно най- скоро.
Първите два дни на секстил бяха празнични, което означаваше, че не могат да се използват за разглеждане на дела за тежки престъпления. На трето число от месеца положението се усложняваше още повече заради тържественото шествие на Разпънатите кучета. Когато триста години по-рано галите бяха завладели Рим и се бяха опитали да изкачат тихомълком стените на Капитолия, кучетата — пазачи не бяха излаяли изобщо, а консулът Марк Манлий беше събуден от крясъка на свещените гъски и така бе успял да предотврати нападението. Оттогава всяка година в Големия цирк се провеждаше злокобно шествие, на което се влачеха девет кучета, разпънати на девет дървени кръста. В същото време една гъска се окичваше с гирлянди и се возеше на подплатена с пурпур носилка. Нека всички римляни помнят геройството на гъските и предателството на кучетата. И понеже кучетата се смятаха за хтонични зверове, тоест за същества, родени под земята, денят също не подхождаше за разглеждане на съдебни дела.
И така, делото срещу Гай Лициний Верес беше насрочено за петия ден от секстил, в самия разгар на летните горещини, както и в разгара на зрелищата, които двамата консули Помпей и Крас се надпреварваха да организират, за да спечелят любовта на народа. Състезанието между консулите си беше състезание, това не беше причина делото срещу Верес да не предизвика интерес. Дори да се проточеше до всеобщия пир, даден от Крас, или до игрите на победата, проведени от Помпей, пак щеше да има зяпачи, които да го наблюдават.
Законите на Сула бяха запазили процедурата за провеждане на подобни съдебни процеси, такава каквато я беше въвел Гай Сервилий Главция преди десетилетия. Е, Сула и други като него бяха попроменили тук-там нещичко, колкото да забавят значително хода на делата. Процесът за данъчни и финансови злоупотреби с власт преминаваше в две части, „акцио прима“ и „акцио секунда“ с промеждутък от няколко дни. Председателят на съда беше упълномощен да удължи паузата между двете заседания колкото време поиска.
„Акцио прима“ се състоеше от една дълга реч от страна на главния обвинител, последвана от друга дълга реч от страна на главния защитник. След тях един след друг се изреждаха всички останали участници в обвинението или защитата, и така докато и най-младшият адвокат се изкаже на воля. След това се извикваха свидетелите по обвинението, които бяха подложени на кръстосан разпит от защитата, а понякога — доразпитани от обвинението. Ако една от страните пожелаеше, разпитът на свидетелите можеше да се протака до безкрайност. След това беше ред на свидетелите по защитата, подложени на кръстосан разпит от страна на обвинението, в случай на нужда — и на защитата. След изслушването на показанията главният обвинител и главният защитник започваха продължителен и разгорещен спор помежду си. Ако някоя от страните пожелаеше, такива спорове можеха да се осъществят между всяко отделно свидетелско показание. Най-накрая главният защитник слагаше точка на първата част от процеса, като се обръщаше с пространна реч към заседателите.
„Акцио секунда“ беше горе-долу повторение на „акцио прима“, но невинаги се канеха свидетели. На това заседание се разгаряха най-силни страсти, защото адвокатите трябваше да докажат цялата сила на своето красноречие и способност за въздействие. Това беше последният шанс и за двете страни, защото след заключителните речи заседателите трябваше да издадат своята присъда. На самите заседатели не се оставяше време да обсъдят решението си, което означаваше, че в ушите им още кънтят заключителните думи на адвоката, чийто клиент те трябва да признаят за виновен или невинен. Именно по тази причина Цицерон обожаваше да защитава и винаги отбягваше да обвинява.
Но този път Цицерон бе открил начин как да спечели делото срещу Гай Верес; достатъчно му беше председателят на съда да е склонен да изпълни молбата му.
— Претор Маний Ацилий Глабрион, председателю на съда, бих желал делото да бъде разгледано при различен от възприетия ред. Това, което ще предложа, не е в никакъв случай противозаконно. Става дума просто за нововъведение. Причината да искам това нововъведение е необичайно големият брой свидетели, които искам да поканя в съда, както и изключителния брой и разнообразие на престъпленията, в които обвинявам ответника Гай Верес — рече Цицерон. — Дали председателят на съда ще благоволи да изслуша новата процедура, която предлагам?
Хортензий изскочи отпред:
— Какво е това? Какво е това? Питам отново какво
— Аз пък искам да чуя предложението на Марк Тулий Цицерон — рече Глабрион и любезно допълни, — и то без всякакво прекъсване.
— Бих искал да прескочим дългите речи — започна да обяснява Цицерон, — и да съсредоточим вниманието си по всяко обвинение поотделно. Престъпленията на Гай Верес са толкова много и от толкова разнообразен характер, че ще е от изключителна важност за правилното решение на заседателите те да могат да откроят всяко престъпление от предшестващото и последващото го. За целта смятам да излагам своите доказателства и показанията на моите свидетели на части според всяко обвинение. Както сами виждате, смятам да водя обвинението сам, край мен няма нито един помощник-адвокат. Затова смятам, че първата част от делото срещу Гай Верес не бива да се удължава излишно с дълги речи от страна на обвинението или защитата. Това ще е само загуба на ценното време на заседателите, особено като се има предвид, че в рамките на тази година съдът ще трябва да разглежда поне още едно дело — това срещу Квинт Курций. Затова предлагам изящните речи да бъдат оставени за „акцио секунда“! Така или иначе присъдата се определя чак след заключителната реч на главния защитник, затова не виждам по какъв начин бих ощетил своя колега Квинт Хортензий с предлаганата от мен процедура. Ние всички сме сигурни, че заседателите ще имат възможност да изслушат дълбоко емоционалните ни речи при „акцио секунда“ с такъв интерес, сякаш никога преди не са ги чували. И тъкмо такъв ще е случаят, защото при новата процедура те наистина ще чуят речите ни за пръв път. Представяте ли си какво облекчение е това за всички заседатели! Така те ще изгарят от нетърпение да чуят на какво сме способни, а няма да се явяват в съда с мисълта за едно скучно повторение.
Хортензий се колебаеше; Цицерон предлагаше нещо съвсем смислено. В крайна сметка обвинителят не беше поискал да се отнеме последната дума на защитата, а на него му се струваше предимство това да нанесе своя изненадващ удар с блестяща реч в самия край на втората част. Така Цицерон не би имал шанс да му отговори. Да, Цицерон имаше право! Нека претупат възможно най-бързо скучната част и да оставят на старите лъвове като него възможност да се докажат във втората част на процеса.
Така, след като Глабрион го погледна въпросително, Хортензий лукаво го подкани:
— Нека Марк Тулий бъде така добър да продължи.
— Продължи, Марк Тулий — рече Глабрион.
— Нямам какво толкова да кажа, Маний Ацилий. Нека само допълня, че ми се ще адвокатите по защитата да не разполагат с повече време за изложение от мен, става дума само за първата част, разбира се! Когато дойде време за „акцио секунда“, нека защитата използва толкова време, колкото е нужно, за да
