Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

обоснове своята позиция. При условие, че защитата е съставена от цяла армия прекрасни адвокати, докато аз сам ще говоря от името на обвинението, защитата ще се радва на всички предимства, които би могла да има според всякаква процедура. Искам само това акцио прима да се проведе според моите изисквания.

— Идеята има с какво да предизвика размисъл, Марк Тулий — кимна Глабрион. — Квинт Хортензий, какво ще кажеш по въпроса?

— Нека бъде, както Марк Тулий предлага — рече великодушно Хортензий.

Само Гай Верес изглеждаше притеснен.

— Ще ми се да знам какво е намислил! — прошепна той в ухото на най-стария Метел Капрарий.

— Докато дойде време за акцио секунда, Гай Верес, сигурен съм, че заседателите ще са забравили всички показания на свидетелите — успокои го шуреят му.

— Тогава защо му е на Цицерон сам да настоява на промените?

— Защото си дава сметка, че ще изгуби делото. Иска му се да се оттегли с достойнство. Как иначе, ако не с някое нововъведение? Цезар използваше подобна тактика, когато съдеше стария Долабела навремето — настояваше на собствените си нововъведения. Спечели си големи симпатии, но в крайна сметка изгуби делото. Така ще стане и с Цицерон. Не се тревожи! Хортензий ще спечели!

Преди да мине по същество и да открои първия тип престъпления, извършени от Гай Верес, Цицерон реши да направи няколко изрични забележки, отнасящи се до заседателите.

— Помнете, че сенатът е дал инструкции на нашия градски претор Луций Аврелий Кота да следи за всички съдебни състави; помнете и че сенатът е обещал да използва наблюденията на Луций Аврелий като основа за закон, който да бъде ратифициран от трибутните комиции. От времето на Гай Гракх до управлението на нашия диктатор Луций Корнелий Сула сенатът изцяло бе изгубил контрол над съдебната институция, лишавайки се по този начин от една от своите основни привилегии. Всички знаем какво последва от това! Сула възстанови сенатските права върху състава на всички съдилища. Но както стана ясно след изключването на шейсет и четирима сенатори, ние, сенаторите, не се оказахме на висотата на очакванията на Сула. Не е Гай Верес единственият човек, когото подлагаме на изпитание днес. Целият римски сенат се намира на съд заедно с него! И ако сегашният състав на съдебните заседатели не отговори по почтен и отговорен начин на изискванията, които са му наложени, никой не може да придиря на Луций Кота в случай, че предложи съдебната власт да бъде отнета от ръцете на назначените отци! Уважаеми съдебни заседатели, призовавам ви нито за миг да не забравяте каква огромна отговорност сте поели на плещите си. На вас е поверена съдбата и доброто име на римския сенат.

По-нататък Цицерон добре се възползва от ограничението, което имаха защитниците да говорят точно колкото и той говори. Без да се впуска в обяснения, Цицерон се залови методично да вади доказателствата и да кани свидетелите да дават показания. Един по един различни сицилийци свидетелстваха: Гай Верес бил откраднал жито в размер на триста хиляди модия само за една година, и то само от една малка област, какво ли оставало за количествата, задигнати от останалите краища на провинцията; Гай Верес бил извършвал кражби и незаконни конфискации, вследствие, на които за три години управление свободните стопани в една област от двеста и петдесет души намалели на осемдесет, какво ли оставало за кражбите и конфискациите в останалите области; той бил използвал незаконосъобразно средствата, осигурени от хазната за закупуването на жито; Гай Верес бил давал пари на заем срещу двайсет и четири на сто лихва и дори повече; Гай Верес бил отговорен за унищожаването на списъците с дължимия от жителите десятък; Гай Верес бил откраднал или брутално иззел скулптурите и картините от всички светилища на острова; при гостуване на вечеря бил откачил и прибрал пред очите на домакина скъпоценните камъни от семейната посуда; при гостуване на вечеря бил събрал в чували цялата златна и сребърна посуда на своя домакин и ги отнесъл със себе си; бил си построил, без да плаща никакви разходи, собствен кораб, с който да се прибере у дома в Рим; Гай Верес съзнателно бил оставял безнаказани мнозина пиратски главатари срещу дял от тяхната плячка; той унищожавал завещания, за да прибере наследството на покойника в своя полза; и така нататък, и така нататък.

Цицерон разполагаше със списъци, счетоводни документи, восъчни таблици, на които все още личали подправените цифри, но най-вече — с огромен брой свидетели, които никой не можеше да уплаши, на какъвто и разпит да ги подложеше. Освен това Цицерон не се беше ограничил да доведе свидетели по кражбите на зърно само от една област. Каталогът с произведенията на Праксител, Фидий, Поликлет, Мирон, Стронгилион и всички останали известни скулптори, които Верес беше отмъкнал от острова, беше допълнен с нотариално заверени документи за „покупката“ им. От тези документи ставаше ясно, че собствениците на някакъв Купидон от Праксител го бяха дали практически без пари на Гай Верес. Доказателствата бяха толкова много, че и дума не можеше да става защитата да ги оспорва. Сякаш потоп беше залял трибунала, докато заседателите се опитваха да запомнят колко точно различни кражби и други злоупотреби с властта беше извършил Верес за трите години, прекарани в Сицилия. Изслушването на всички свидетели отне девет дни. Акцио прима свърши едва на четиринайсетия ден от секстил.

Хортензий буквално се тресеше при напускане на заседанието, но когато Верес понечи да го заговори, гневно го отблъсна.

— Ще говорим у вас! — заповяда му той и допълни: — И нека шуреите ти също присъстват!

Домът на Гай Верес се намираше в най-представителната част на Палатинския хълм; макар да беше една от най-внушителните постройки в тази част на града, от огромните количества статуи и картини, наблъскани по коридорите и из стаите, изглеждаше тясна и неуютна. Там, където не се виждаха статуи или картини, стояха големите долапи, в които Верес държеше обширната си колекция от златни и сребърни прибори, бижута или топове изящни бродерии и гоблени. Стаите бяха обзаведени с изящни мебели от лимонено дърво с крака от слонова кост и злато, бяха наобиколени от позлатени столове и царски кушетки. Къщата се беше превърнала в забележителен склад от всякакви произведения на изкуството и занаятите, с които собственикът се беше сдобил вследствие на петнайсет години грабежи и изнудвания.

Четиримата се събраха в кабинета на Верес, където едва си намериха място сред скъпите мебели. Буквално не смееха да мръднат, да не би да закачат някоя изящна и чуплива вещ.

— Ще трябва доброволно да се оттеглиш в изгнание — каза Хортензий.

Верес зяпна от удивление.

— Ти се шегуваш! Нали тепърва предстои втората част от процеса! Вашите речи ще ме измъкнат!

— Ти си глупак! — разбесня се Хортензий. — Не разбираш ли, че ме излъгаха. Измамиха ме, как другояче искаш да ти го кажа? Цицерон успя да отнеме всички мои шансове да спечеля това проклето дело! Цяла година да мине между първата и втората част от процеса, Гай Верес, най-великите речи в римската история да произнесем аз и моите помощници, заседателите никога няма да забравят що за купища от доказателства им бяха предоставени! Казвам ти го, Гай Верес, да знаех за една десета от престъпленията ти, никога нямаше да се съглася да те защитавам! В сравнение с теб Мумий и Павел изглеждат като джебчии! И какво успя да сториш с толкова много пари? Къде са парите? Как може човек да изхарчи толкова пари при условие, че се сдобива безплатно с всяко произведение на Праксител? Защитавал съм всякаква измет, всякакви мошеници, но ти ги надминаваш! Върви в изгнание, докато е време, Гай Верес!

Верес и двамата Метели го бяха изслушали с наведени глави.

Хортензий стана да си ходи.

— Вземи каквото можеш със себе си, но ако искаш съвета му, остави произведенията, които си задигнал от Сицилия. Така или иначе няма да можеш да вземеш повече от онова, което навремето си задигнал от храма на Хера на Самос. Най-добре да се ограничиш с картините и дребните предмети. И изтегли парите си до утре сутринта, недей ги оставя нито за минута повече. — Хортензий стигна до вратата, внимавайки къде стъпва. — Аз все пак ще си прибера сфинкса от Фидий. Къде е той?

— Ти какво? — избухна Верес. — Нищо не ти дължа… Ти не ме отърва!

— Дължиш ми един сфинкс от слонова кост — настоя Хортензий. — Дължиш благодарности и на късмета си, че не ти искам повече. Ако смяташ, че нищо не съм сторил за теб, то поне съветът ми ще ти свърши добра работа. Дай си ми сфинкса, Верес, веднага!

Статуетката беше достатъчно малка, за да я скрие Хортензий в гънките на тогата си; прекрасно