Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

произведение на Фидий, изпипано до най-малките детайли — открояващите се едно от друга пера по крилата и косматата плът между ноктите на чудовището.

— Тоя си го бива — призна си Квинт Капрарий, след като Хортензий изчезна.

— Неблагодарник! — ядосваше се Верес.

Но новоизбраният консул се навъси.

— Той е прав, Гай, трябва да напуснеш Рим най-късно до утре вечерта. Цицерон ще запечата дома ти в мига, в който чуе, че се изнасяш. Защо изобщо държиш всичко тук?

— Това не е всичко, Квинт. Това са само шедьоврите, без които не мога да заспя спокойно. Голямата част от стоката е в къщата ми в Кортона.

— Искаш да кажеш, че има и още? Богове, Гай, познавам те от години, а продължаваш да ме изненадваш! Нищо чудно, че сестра ми се оплаква от безразличието ти! Значи затова не те вижда с цели дни? Защото прекарваш времето си при скулптурите и картините? А пък аз винаги съм си мислел, че живееш сред този панаирджийски склад само защото нямаш доверие на робите си.

Верес злобно се изхили.

— Сестрата ти се оплаквала, така ли? И с какво право се оплаква, след като Цезар я развлича от няколко месеца? Да не ме мисли за глупак? Или съм толкова сляп, че не виждам какво става зад статуите у дома? — Той се изправи. — Трябваше да кажа на Хортензий къде отиват повечето от парите… Доста щяхте да се изчервите, нали? Трите Козленца се оказаха доста скъпи шурейчета, но от всички ти най-много лапаш, Квинте! Произведенията на изкуството успях да задържа за себе си, но кой изяде цялата печалба от продажбата на зърното? Е, всичко свърши! Ще послушам съвета на крадеца на сфинксове и ще се оттегля в доброволно изгнание. С малко повече късмет, каквото успея да взема със себе си, ще си остане само за мен! Никакви подаръци повече за Козленцата, още по-малко за сестра им Метела Капрария! Нека Цезар продължава да се грижи за доброто й настроение… Да ви видим какви пари ще изстискате от него! Не се надявайте и на зестрата й. Развеждам се с нея още днес заради изневярата й с Цезар.

Вследствие на тази реч двамата шуреи още по-разгневени напуснаха стаята. Верес остана за минутка сам зад писалището и замислено галеше оцветените мраморни бузки на Поликлетовата Хера. Най-накрая вдигна рамене и извика прислугата. Как би могъл да се раздели, пък макар и с една-единствена вещ от този прекрасен дом? Само страхът да не изгуби главата си и мисълта, че е по-добре да запази нещо, отколкото да изгуби всичко, му вдъхнаха достатъчно сили в този драматичен момент. Двамата със слугата започнаха да обикалят къщата и да избират. Това да, това не…

— Когато наемеш каруците — ако си казал и една дума навън, ще те разпъна на кръст, ще ги докараш при задния вход утре през нощта. И всичко да бъде внимателно подредено в щайги, ясно ли е?

Както Хортензий беше предположил, Цицерон убеди Глабрион да запечата изоставената къща на Гай Верес още на сутринта след тайното му заминаване. Веднага прати и човек в банката да спре всякакво теглене на пари. Твърде късно, разбира се; парите са най-лесно преносимото богатство, на човек му трябва само една хартийка, която да покаже там, закъдето е заминал.

— Глабрион вече съставя комисия, която да възстанови щетите, но се страхувам, че малко може да стори — обясни Цицерон на Хиерон от Лилибей. — Верес е изтеглил всички пари, които е притежавал в Рим. Все пак, изглежда, повечето от нещата, които е задигнал от Сицилия, са останали из къщите му. Уви, не гарантирам за бижутата и златните прибори, които е крал от частни лица. Но той си е бил присвоил такива огромни богатства, че дори и от най-дребните вещи са останали цели сандъци. Робите, които е оставил след себе си, нищо не струват, но както и да е, толкова силно мразят господаря си, че веднага си признаха всичко. Изглежда това, което е съхранявал при себе си в Рим, е нищожно като количество в сравнение с това, което е прибрал в имението си край Кортона. Предполагам, че тъкмо за там са се запътили братята Метели, но аз вече усвоих една тактика от колегата си Цезар, който пътува по-бързо от всеки друг човек на земята. Съдебната комисия ще пристигне в Кортона преди Метелите. Нищо чудно да намерим още от богатствата на Сицилия.

— А Гай Верес къде ли е отишъл? — попита от любопитство Хиерон.

— Най-вероятно в Масилия. Това е известно място в средите на големите крадци.

— Е, ако не друго, то поне си върнахме родните богатства — отбеляза Хиерон. — Благодаря ти, Марк Тулий, благодаря за всичко!

— Мисля, че аз ще бъда този, който ще благодари най-накрая — деликатно му напомни Цицерон, — ако, разбира се, смятате изхода от делото достатъчно удовлетворителен, за да изпълните моето условие за житото догодина? Плебейските игри ще се проведат чак през ноември, затова цената не е задължително да е за сметка на тазгодишната реколта.

— Ние само ще се радваме да ти се отплатим, Марк Тулий. Обещавам ти, че твоята продажба на евтин хляб ще бъде запомнящо се дело.

— И така — разказваше по-късно Цицерон на своя добър приятел Тит Помпоний Атик, — това мое случайно увлечение в сферата на обвинението се оказа от огромна полза за репутацията и кариерата ми. Ще си купя жито по две сестерции модия, а ще го продам за три. Разликата ще покрие транспорта и пак ще остане много за мен.

— Защо направо не го продадеш по четири сестерции модия — учуди се Атик. — А разликата просто ще напълни кесията ти. Тя доста е изтъняла.

Но Цицерон беше буквално смаян от подобно предложение.

— Не мога да сторя такова нещо, Атик! Цензорите ще вземат да кажат, че съм се обогатил незаконно, като съм взел пари от клиентите си.

Атик въздъхна.

— Цицероне, Цицероне! Ти наистина няма да забогатееш никога, при това сам си си виновен. Навярно е права поговорката, според която можеш да отнемеш човека от Арпин, но не и Арпин от човека. Ти разсъждаваш като типичен селски големец!

— Разсъждавам като почтен човек — възрази той, — и съм горд с този факт.

— Да не би да намекваш, че аз не съм почтен човек?

— Не, не! Ти си делови човек от висока класа и с римско мислене. Правилата, които ти следваш обаче, не са правилата, които аз следвам. Аз не съм Цецилий, но ти си!

Атик смени темата.

— Ще публикуваш ли протокола от процеса срещу Верес? — попита той.

— В интерес на истината, имам такива намерения.

— Сигурно ще добавиш и бляскавите речи, които така и не произнесе пред акцио секунда. Имаше ли готов материал?

— О, да, нахвърлям си бележки месеци преди да дойде датата на процеса. Макар че точно тези речи ще трябва да бъдат коренно измененията да включат повече от темите, които засегнах в първата част от процеса. Защо питаш?

— Чудя се дали да не се захвана с ново хоби, Цицероне. Търговията е скучна работа, а хората, с които я въртя, са още по-скучни. Затова смятам да отворя малко дюкянче с голяма работилница — на Аргилет. Соций ще ми бъде конкуренция, защото смятам да се захвана с издателска дейност. Ако нямаш нищо против, бих желал да откупя изключителните права над бъдещия ти труд. В замяна ще получиш една десета от това, което изкарам от всяко продадено копие!

Цицерон се засмя:

— Така да бъде, Атик, дадено!

Беше април месец, скоро след като двамата цензори одобриха избора на Мамерк Лепид за лидер на сената. Помпей оповести пред целия град, че ще организира игри на победата, които да започнат през секстил и да завършат точно преди римските игри на четвъртия ден от септември. Всички виждаха гордостта и радостта му, макар че те не се дължаха изцяло на игрите; Помпей бе успял междувременно да осъществи страхотен удар за човек родом от Пицен. Овдовялата му сестра Помпея бе омъжена не за друг, а за самия племенник на покойния диктатор — Публий Корнелий Сула, допреди няколко години известен като Секст Перквициен. Да, Помпеите от Северен Пицен се издигаха до най-високите слоеве на римското общество!