Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

Дядо му и баща му трябваше да се задоволят с жените от рода на Луцилиите, докато той се бе обвързал в роднинство с Муциите, Лициниите и Корнелиите! Това имаше с какво да го зарадва!

Но Крас не се вълнуваше за кого ще се омъжва овдовялата сестра на Помпей; това, което го тревожеше изключително много, бяха игрите на победата.

— Казвам ти аз — казваше той на Цезар, — Помпей има намерение да изкара цялата си провинция на римските пазарища и да харчат с пълни шепи в продължение на два месеца. И то през най-горещите месеци от годината! Търговците ще му издигнат статуи на всеки ъгъл, да не говорим за хората, които ще дават квартири за през лятото и ще трупат сестерции!

— Но това е добре дошло за Рим и за римляните.

— Да, но къде съм аз сред всичко това? — питаше Крас, леко изнервен.

— Ами ще трябва да си разчистиш местенце.

— Кажи ми как… И кога? Оттук до квинктилските иди са Аполоновите игри, след това имаме на три пъти едно след друго избори — центуриатните комиции, трибутните комиции, плебейското събрание. На квинктилските иди Помпей смята да провежда проклетия си парад, за да покаже държавния си кон. След изборите на плебса се отваря достатъчно време човек да си напазарува, но не и да отиде до морето, да си почине и да се върне — игрите на победата, които Помпей е обещал, ще започнат в средата на секстил. А те ще продължат петнайсет дни! Каква самоувереност! И след като те свършат, веднага започват римските игри! Богове, Цезаре, тези забавления ще държат клиентите му в града не два, ами цели три месеца! А кой ще се сеща за мен? Та аз направо не съществувам, нищо че се водя консул!

Цезар обаче изглеждаше спокоен.

— Имам една идея.

— Каква? — попита Крас. — Да се облека като Полукс и да обикалям улиците?

— А Помпей да се облече като Кастор? Добра идея! Но нека бъдем сериозни. Каквото и да решиш да правиш, скъпи Марк, хората трябва да знаят, че струва много повече пари от евтините забавления, които колегата ти организира. Иначе не можеш да го засенчиш. Склонен ли си да се разделиш с една по-тлъста сума?

— Склонен съм да похарча всичко, което притежавам, само и само хората да ме запомнят като по-добър управник от Помпей! В крайна сметка аз съм най-богатият човек в Рим от две години насам.

— Не се залъгвай — възрази Цезар. — Ти само говориш за богатството си, а и никой не е споменал, че има повече пари от теб. Но нашият Помпей е типичен поземлен владетел, той не е свикнал да се хвали какво и колко притежава. А притежава много повече от теб, Марк, в това поне съм сигурен. Когато галската земя стана официално част от Италия, цените на земята там скочиха. Помпей притежава, повтарям притежава, а не ползва, няколко милиона югера от най-плодородната земя в Италия, при това не само в Умбрия и Пицен. Той наследи и превъзходните имения на Луцилиите край Тарентския залив, а на връщане от Африка си закупи нови парцели по бреговете на Тибър, Волтурн, Лирис, и Атерн. Ти не си най-богатият човек в Рим, Крас. Убеден съм, че Помпей е по-богат.

— Не може да бъде!

— Напротив, може, и добре го знаеш. Това, че човек не обяснява пред всички колко е богат, не означава, че е беден. Ти се хвалиш пред всички с богатството си, защото преди години беше беден като просяк. Помпей никога не е бил беден, а и няма да бъде. Когато раздава земя на ветераните си, изглежда щедър и великодушен, но аз съм готов да се обзаложа, че те не я придобиват като пълна собственост, а само за временно ползване. Срещу това му плащат десятък. Помпей е същински цар, Крас! Той неслучайно се е нарекъл Велики. Неговите хора гледат на него като на свой цар. Откакто стана първи консул, навярно е решил, че царството му се е разширило.

— Аз притежавам поне десет хиляди таланта — заинати се Крас.

— Което означава двеста и петдесет милиона сестерции в брой — усмихна се Цезар и поклати глава. — Изкарваш ли десет процента отгоре годишна лихва при банкерите?

— О, да.

— Какво ще кажеш тази година да се лишиш от печалбата?

— Искаш да кажеш, да похарча хиляда таланта?

— Точно това имам предвид.

От самата мисъл на Крас му стана тежко, което пролича по отчаяния му поглед.

— Хм-да. Ако така мога да засенча Помпей. Но иначе не.

— В деня преди секстилските иди — което е точно четири дни преди началото на Помпеевите игри на победата, е празникът на Херкулес Непобедимия. Както си спомняш, навремето Сула пожертва една десета от имуществото си в чест на божеството и нахрани пет хиляди души.

— Кой ще забрави подобно събитие? Черното куче пи от кръвта на жертвата. Никога не бях виждал Сула толкова изплашен. Пък и след това не си го спомням. Венецът му падна в локвата кръв и се разпадна.

— Да забравим тия ужасии, Марк. Обещавам ти, че когато ти подариш една десета от имуществото си на Херкулес, никое куче няма да пие от кръвта на жертвата. Ще организираш публично пиршество с десет хиляди маси! Всички онези, които биха забравили почивката на морето, за да се забавляват по време на различните игри, ще бъдат по това време в Рим. Един безплатен обяд няма да бъде пропуснат.

— Десет хиляди маси? Ако всяка от тях се огъне под тибърски костури, стриди, змиорки и кефали, пак няма да ми излезе повече от двеста таланта — направи бързо сметката Крас, който знаеше цената на всичко. — Освен това ситият търбух днес не може да компенсира празния утре. Човек, като преяде, си мисли, че е осигурен за цял живот, ама на сутринта отрезнява. Безплатното преяждане бързо се забравя, Цезаре.

— Абсолютно си прав. И все пак — продължи Цезар, — като извадим двеста таланта, ни остават осемстотин. Да приемем, че между месеците секстил и ноември в Рим се намират средно триста хиляди души. По принцип от държавните запаси на всеки римски гражданин му се полагат по пет модия, една медимна жито на месец на цената от петдесет сестерции. Евтино, но не чак толкова, колкото е цената на житото напоследък. Хазната винаги има печалба, дори в най-гладните години. Тази година, чувам, нямало да бъде никак гладна. Както не беше гладна изминалата година, а това е добре дошло за теб. Защото ти ще трябва да изкупиш миналогодишната реколта.

— Да я изкупя? — недоумяваше Крас.

— Нека довърша. Пет модия по три месеца… по триста хиляди души… Това прави четири и половина милиона модия. Ако ги купиш сега, вместо да чакаш лятото, мисля, че ще успееш да си издействаш подобно огромно количество срещу пет сестерции модият. Това са двайсет и два милиона и половина сестерции — около осемстотин таланта. А това, скъпи Марк — заключи тържествено Цезар, — означава къде ще отидат останалите осемстотин таланта! Защото, Марк Крас, ти ще раздаваш безплатно по пет модия жито на човек в продължение на три месеца подред. Не на намалена цена, Марк, а безплатно!

— На това му се казва щедрост — отговори Крас. Погледът му беше възвърнал обичайната си непроницаемост.

— Съгласен съм с теб, щедростта е голяма. Но има едно предимство пред всичко, което Помпей е измислил засега — неговите игри ще са приключили два месеца по-рано от последната партида безплатно жито, която ще раздадеш. Ако хората имат къса памет, а те имат, ти ще си последният, който ще е направил някоя добрина за тях през годината. Благодарение на Марк Лициний Крас повечето римляни ще могат да получат безплатно жито точно по времето, когато цените му скачат най-високо — до деня, когато отново се смъкнат. Ти ще бъдеш герой! И народът вечно ще те обича!

— Може би ще престанат да ме наричат скъперник — подсмихна се Крас.

— Ето това е разликата между твоето богатство и това на Помпей — на свой ред се усмихна Цезар. — Неговите пари не миришат на дим от пожар. Крайно време е да подобриш облика си за пред хората!

Крас се захвана със закупуването на житото с обичайната си деловитост и потайност. Никой още не знаеше, че възнамерява да посвети една десета от богатството си на Херкулес Инвиктус в деня пред сесктилските иди. Затова и Помпей се занимаваше със своите дела, без да подозира каква огромна опасност