да удовлетвори молбата на самозванеца и да върне боксьора на работа. Макар да мразеше Джери, допреди малко тя бе в толкова добро настроение, задето Джими е дошъл в дома й напук на мащехата си и най- неочаквано мечтата й се е сбъднала, та би изпълнила всяко негово желание. Ала лордът й беше отворил очите за съзаклятниците, които крояха коварен план. Благодарение на него тя беше в изгодната позиция на човек, който знае, че го мамят, и чака удобен момент да разобличи мошениците.
За миг се замисли дали да не приеме Джери обратно. Очевидно присъствието му беше необходимо за осъществяването на заговора. Хрумна й да си поиграе със съзаклятниците като котка с мишка, но се досети, че след като самозванецът Джими и лъжливият Скинър също живеят под покрива й, лорд Уизбийч и детективът ще бъдат заети със следенето им и няма да се зарадват на допълнителното усложнение. Погледна към часовника върху полицата над камината. Стърджис трябваше да се появи всеки момент, ако наистина е тръгнал веднага от службата си. Мисълта й подейства успокояващо. С удоволствие ще повери съдбата си в ръцете на един професионален детектив.
Джими се запъти към вратата, но внезапно спря и се обърна, сякаш се надяваше последните му думи да смекчат сърцето й:
— Никога повече няма да се случи. Вчерашният инцидент няма да се повтори, не бой се.
— Не се боя — кисело промърмори Неста Пет.
— Да го беше видяла как страдаше в деня, когато го беше изгонила…
— Ти пък как го видя? Твърдиш, че си пристигнал тази сутрин, от пристанището си отишъл в кантората на съпруга ми, а оттам — право у дома. Любопитна съм кога си се срещнал с Мичъл.
Веднага съжали за избухването, защото имаше опасност мошеникът да бъде нащрек, ако разбере, че го подозират, ала не успя да се сдържи и със задоволство установи как за миг събеседникът й се обърка.
— Срещнах го, когато се върнах в хотела да си взема багажа — спокойно обясни Джими, който беше възвърнал самообладанието си.
По същия начин би реагирал Марсдън Тюк. Той винаги успяваше да се измъкне от заплетените ситуации. Страхът на госпожа Пет прерасна в ужас.
— Споделих с него — продължи младежът, — че любезно си ме поканила да ви гостувам. Тогава той ми разказа за неволите си и ме помоли да се застъпя за него. Ако беше видяла колко е посърнал и тъжен, щеше да ти домъчнее за него. Състрадателното ти женско сърце…
Разсъжденията му за състрадателното й женско сърце бяха прекъснати от отварянето на вратата и от музикалния, почтителен глас на Крокър-баща:
— Господин Стърджис, мадам.
Детективът влезе с делова крачка, сякаш да подчертае, че времето му е скъпо, което си беше самата истина. — Международната детективска агенция, чийто собственик бе той, процъфтяваше. Стърджис наближаваше петдесетте, беше висок и мършав и кой знае защо приличаше на гладен копой. Очите му бяха хлътнали, устните му бяха тънки. Винаги се обличаше по последна мода, тъй като любимата му аксиома гласеше, че е възможно и детективът да изглежда като джентълмен. Враговете му подхвърляха зад гърба му, че прилича на надзирател във фабрика, който е облякъл официалния си неделен костюм. Външността му заблуди Джими, който преспокойно се оттегли, като помисли посетителя за някой от редовните гости на госпожа Пет.
Детективът изпитателно го огледа. Беше свикнал да оглежда по този начин всички около себе си. Не му струваше нищо и правеше добро впечатление на клиентите.
— Много се радвам, че дойдохте! — възкликна госпожа Пет. — Заповядайте, седнете.
Господин Стърджис се настани на стола, издърпа крачолите си, за да не се развалят ръбовете на панталона му (което един джентълмен никога не би допуснал) и изпитателно огледа домакинята. Сетне попита:
— Кой е младежът, с когото се сблъсках на вратата?
— Тъкмо за него искам да се посъветвам с вас.
Детективът се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си:
— Първо ми обяснете как се е озовал в дома ви.
— Представи се за племенника ми Джеймс Крокър.
— Нима не познавате собствения си племенник?
— Никога не съм го виждала, пък и не ми е кръвен родственик. Преди няколко години сестра ми се омъжи за втори път. Не одобрявах брака й и отказах да се запозная с бъдещия й съпруг (който беше вдовец) и със сина му. Наскоро предприех пътуване до Англия, където те живеят, и помолих сестра ми да разреши на момчето да се върне в Америка и да работи в кантората на съпруга ми. Тя категорично отказа и ние се върнахме в Ню Йорк. Представете си колко се изненадах, когато съпругът ми телефонира, за да ми съобщи, че Джими Крокър неочаквано е пристигнал и в момента се намира в службата му. Дойдоха тук и отначало не се усъмних в самоличността на младежа. Държеше се разюздано, както би се държал истинският Джими според онова, което знам за него.
Детективът кимна:
— И аз четох статията в „Кроникъл“. Продължавайте.
— Може да ви се стори странно, но още щом го зърнах, разбрах, че не му е чиста работата. Вярно е, че той успя напълно да заблуди съпруга ми и племенницата ми, която също живее тук. Но аз бях нащрек поради причини, които засега предпочитам да запазя в тайна. Подозрението ми се възбуди след твърденията на господин Пет, че е забелязал младежа по време на пътуването ни с „Атлантик“, докато „Джими“ настояваше, че е пристигнал тази сутрин с „Карония“.
— Сигурна ли сте в изявлението му, че параходът му е пуснал котва в пристанището днес сутринта?
— Упорито защитаваше тази версия. За съжаление не бих могла да го улича в лъжа, тъй като по време на пътуването ни не излязох от каютата… нали разбирате, заради морската болест. Обаче нещо ми подсказваше, че не казва истината. Не знаех как да проверя твърденията му, после се досетих, че новият ми иконом Скинър доскоро е работил при сестра ми.
— Сигурно е онзи, който ме посрещна на вратата.
— Точно така. Само преди няколко дни пристигна от Лондон. Реших да изчакам срещата му с младежа и да наблюдавам реакцията му. Нали разбирате, когато измамникът за пръв път прекрачи прага на дома ми, не видя иконома, защото съпругът ми сам си е отключил вратата.
— Ясно — промърмори детективът и изпитателно огледа Ейда, която душеше глезените му. — Решили сте, че ако Скинър познае младежа, ще получите доказателство за самоличността на неочаквания гост.
— Именно.
— И той го е познал, така ли?
— Да, но още не сте чули цялата история. Наистина го позна и временно се успокоих, но все ми се струваше, че и на този Скинър не му е чиста работата. Откровено казано, се съмнявах и в него, тъй като лорд Уизбийч ме беше предупредил да не се доверявам на непознати. Лордът е мой добър приятел, с когото се познаваме от години. Потомък е на благородната фамилия Уизбийч от Шропшир.
— Не се и съмнявам — вметна господин Стърджис.
— Бил е близък и с племенника ми Джими. Днес го бях поканила на обяд и той ме изправи лице в лице с измамника. Престори се, че го познава, за да не възбуди подозренията му, сетне насаме ми довери, че никога през живота си не е виждал този човек.
Тя замълча, сякаш очакваше детективът да коментира думите й. Стърджис загадъчно се усмихна.
— Но това не е всичко — възбудено продължи Неста Пет. — Съпругът ми имаше нещо като личен треньор, някой си Джери Мичъл. Вчера го уволних заради провинение, което не желая да обсъждам. А днес… всъщност минути реди да дойдете, самозваният Джими Крокър се опита да ме убеди да върна на работа онзи тип. Не мислите ли, че е безкрайно подозрително?
Детективът отново загадъчно се усмихна. Сетне се втренчи в госпожа Пет и заговори:
— Радвам се, че потърсихте помощта ми. Случаят изисква намесата на професионалист като мен. Ще ви доверя нещо, госпожо. Прочут съм като добър физиономист. Казвате, че младежът е пристигнал тази сутрин, а пък аз преди повече от седмица го видях в едно заведение на Бродуей.
— Не думайте!
— При това разговаряше с Джери Мичъл. Познавам по физиономия вашия бивш служител, който беше известен боксьор.
