враждебна и заплашителна като затворената врата на вагона на метрото, който потегля под носа ти. Сякаш предупреждаваше всекиго да стои на разстояние, за да не си изпати. Госпожа Пет се гордееше със силния си характер, ала се почувства като мекотело в присъствието на тази жена, която бе стотици пъти по-опасна от всеки представител на силния пол. За миг дори съжали злощастните съзаклятници, срещу които бе насъскана безпощадната девица. Толкова се смути, че не знаеше как да подхване разговора.
Госпожица Тримбъл обаче не схвана какво поразяващо впечатление е направила на домакинята и че я е лишила от дар слово. И без това предпочиташе първа да заговаря събеседника си. Устните й се открехнаха и думите изтрещяха като картечен откос. Госпожа Пет забеляза, че детективката предпочита да говори през стиснати зъби, поради което всяко нейно изявление прозвучаваше като заплаха.
— Дрробър ден — каза младата жена, а госпожа Пет инстинктивно се сгуши в дълбините на креслото си, сякаш някой я беше замерил с тухла.
— Добър ден — отвърна с треперещ глас.
— Драгор ми е да спознаем, ’спожо Пет. Гос’ин Стърдж ме зпраща. Рече, че имат работа з’мен. Дойдох колкот’ можно по-бързо.
— Моля?
— Колкот’ можно по-бързо. Таксито е вновно.
— О, разбрах.
Дясното око на госпожица Тримбъл обходи гостната като лъч на електрическо фенерче, а лявото остана приковано към лицето на събеседничката й.
— К’во се е случило? — Блуждаещото й око за миг се спря на шедьовъра на Коро, окачен над камината, и тя повторно изсумтя: — Хич не е чудно, че с’имате непрятности. Всички богаташи с’имат непрятности. Нямат с кво да се занмават, затуй се з’бъркват в непрятности. — Втренчи се в картина на Канапето и неодобрително се намръщи.
— Струва ми се, че изпитвате неприязън към богатите — заяви госпожа Пет с възможно най- високомерния си тон. Ала детективката стори с високомерието й онова, което тежкотоварен камион би сторил с изпречило се на пътя му пиле — прегази го и го изравни със земята. Сетне процеди:
— Мрразз’ ги.
— Моля? — смирено се обади госпожа Пет. Тази жена започваше да й лази по нервите.
— Ддолу богатите безделници! Чела л’си Бърнард Шоу? А? Или Ъптон Синклер? Прочти им книгите. Ш’те накарат да си размърдаш мозъка. Е, казвай къв е проблемът.
Госпожа Пет вече горчиво съжаляваше, задето е телефонирала на Стърджис. Познаваше много детективи, бе описала в романите си много детективи, но никога не беше попадала на чудовище като госпожица Тримбъл. Ала нямаше право да протестира. Все пак детективите се наемат заради тяхната проницателност и експедитивност, не заради доброто им възпитание и изисканите им маниери. Детектив, който през стиснати зъби сипе обиди, е за предпочитане пред некадърник, пък бил той забавен компаньон. Също като мнозина госпожа Пет подсъзнателно вярваше, че неучтивите хора са по-способни. Рядко се среща човек, който да не се възхищава от грубостта.
Неста Пет потисна гнева си от предизвикателния тон на госпожица Тримбъл и опита да си внуши, че трябва да я изтърпи в името на крайната цел. Резултатите са по-важни от добрите маниери. По-лесно се примиряваше с грубостите на госпожицата, когато я гледаше в лицето. Не беше красива, но липсата на физическа привлекателност се компенсираше от решителното изражение. Беше лице на жена, която няма да се спре пред никакви трудности.
— Искам да се настаните тук и да държите под наблюдение двама мъже — заобяснява госпожа Пет.
— Мъже! Така си и помислих! Гдето има непрятности, все са зарад’ мъже.
— Май изпитвате неприязън и към мъжете.
— Мразз’ ги. Суфражетка съм! — Измери с поглед домакинята, при което лявото й око сякаш изхвръкна изпод рошавата й вежда. — А ти?
Неста Пет беше против даването на избирателни права на жените, но и през ум не й минаваше да изкаже на глас мнението си. Представяше си какви ще бъдат последствията, ако влезе в спор с тази жена. Побърза да се върне към проблема, заради който й се беше наложило да потърси помощта на Стърджис:
— Днес в дома ми се появи младеж, който твърди, че е племенникът ми Джими Крокър, но всъщност е измамник. Вашата задача е да го държите под непрекъснато наблюдение.
— К’ва му е играта?
— Нямам представа. Според мен е намислил да похити сина ми Огдън.
— Няма проблем. Ще се спрравя — самоуверено заяви храбрата Тримбъл. — Ама да знайш, че и икономът е мошеник.
Неста Пет реши, че макар и грубовата, младата жена си разбира от работата.
— Нима вече сте го разбрала?
— Още кат’ го зърнах. — Детективката отвори чантата си. — Ей го на снимката. Точно него го търсят, ш’знайш.
— С господин Стърджис стигнахме до заключението, че той е съучастник на човека, който се представя за мой племенник.
— Абсолютно! Няма прроблем. Щ’ го оформя. — Тя прибра снимката в чантата си и щракна закопчалката, сякаш да подчертае думите си.
— Съществува още една възможност — продължи госпожа Пет. — Друг мой племенник на име Уилям Партрид е изобретил мощен експлозив и може би двамата измамници ще опитат да откраднат лабораторните проби.
— Кат’ едното нищо. Мъжете са способни на всичко. Набутай ги всички в пандиза и няма да има нито едно престъпление. — Тя кръвнишки изгледа Ейда, която се бе измъкнала от кошчето си и се разсънваше с гимнастически упражнения собствено изобретение, сякаш подозираше, че и померанката е от мъжки пол. Госпожа Пет неволно се запита каква ли трагична случка в далечното минало на госпожица Тримбъл я е превърнала в такава мъжемразка. Не беше жена, която ще се остави да я измами някой представител на противоположния пол, нито път имаше вид на наивница, която мъж (освен ако не е много късоглед или много глупав) ще успее да извози. Неста Пет още размишляваше по този въпрос, когато госпожицата отново заговори:
— Хайде, давай нататък.
— Моля?
— ’Зплюй камъчето. Дай ми факти…
— Разбрах — побърза да я прекъсне госпожа Пет и набързо сподели подозренията си, поради които беше потърсила съдействието на детективската агенция.
— Кой е тоз лор’ Узбийч? — прекъсна я младата жена.
— Много добър семеен приятел.
— Гарн’тираш ли за него? Не е ли мошеник, а?
— Разбира се, че не е! — възмутено възкликна домакинята. — Той е сред най-добрите ми приятели.
— Хубаво. Т’ва е всичко, нали? Да се хващаме на работа.
— Веднага ли ще се пренесете тук?
— ’Стествено. Ж’вея на две крачки. Вземам си прислужническата ун’форма и след десет минути съм тук. Носех същата ун’форма като се занимавах с развода на Марлингови. Знаш ли ги тез Марлингови? Богати търтеи! Ама и тях ги заформих. Хайде, доскоро. Нямаме време за губене.
Госпожа Пет се облегна назад. Беше напълно изтощена.
На излизане госпожица Тримбъл спря и разгледа великолепната статуя, поставена в подножието на стълбището. Ала вместо да изпита естетическа наслада от прекрасното произведение на изкуството, тя потръпна от отвращение и презрително промърмори:
— Богати търтеи! Б-р-р!
В този момент пълничкият господин Крокър се зададе откъм задната стълба. Лявото око на госпожицата се прикова към лицето му. Той забеляза погледа й и сърцето му се сви от страх. Изпита чувство на вина, за което философите твърдят, че терзае всички извършители на престъпления. Нямаше представа защо
