Госпожа Пет изстена.
— И това не е всичко, както сама казахте преди малко. Знам нещичко и за тъй наречения Скинър. Може би ви е известно, че когато издирват човек, преследван от закона, големите агенции като „Андерсън“ си сътрудничат с по-малки детективски служби. По този начин се спестява време и се разширява обсегът на действие. Моята агенция е удостоена с честта да сътрудничи на „Андерсън“. Преди няколко дни ме посети колега от тази прочута фирма и ми показа фотографии, които са му били изпратени от Лондон. Не зная дали човекът на снимките се издирва от частно лице или от Скотланд Ярд. От Англия се обърнали към „Андерсън“ с молба да го открият и да съобщят местонахождението му. Хората от тази агенция често са се възползвали от способността ми да помня физиономии. Внимателно разгледах фотографиите и задържах две за справка. Случайно ги нося. — Извади снимките от вътрешния джоб на сакото си и добави: — Познавате ли тази личност?
Госпожа Пет изумено се втренчи във фотографиите. И на двете беше заснет нисичък и набит човек на средна възраст с добродушно лице, който съсредоточено се взираше в обектива.
— Скинър! — простена тя.
— Именно. — Детективът взе снимките и ги прибра обратно в джоба си. — Познах го още когато ми отвори вратата.
— Но… почти сигурна съм, че той ни посрещна, когато посетихме сестра ми в Лондон.
— Долавям колебанието ви. Навярно не сте обърнали особено внимание на онзи иконом.
— Имате право.
— Хора с подобна невзрачна външност се срещат под път и над път. Опитният измамник може да се гримира така, че да заприлича на иконома на сестра ви и да заблуди онзи, който го е виждал само веднъж, и то за няколко секунди. Още не знам какво целят тези двамата, но фактите доказват, че човекът, представящ се за вашия племенник, и мнимият иконом са комбина и че Джери Мичъл е техен съучастник. Когато сте уволнили боксьора, безсъмнено сте провалили плановете им. Ето защо младежът се опитва да го върне в дома ви.
— Според лорд Уизбийч те се домогват до изобретението на моя племенник. Може би сте научили от публикациите в пресата, че Уили Партридж успешно е завършил опитите си да създаде експлозив, който е много по-мощен от всички познати досега взривни вещества. Баща му, Дуайт Партридж, сигурно сте чували за него…
Господин Стърджис кимна.
— Баща му от години работеше върху изобретението, но за съжаление почина. Уили продължи делото му и днес по време на обяда ни показа епруветка, съдържаща експлозива. Накарах го да я заключи в сейфа, намиращ се в библиотеката. Лордът е убеден, че престъпниците се интересуват от взривното вещество и че ще се опитат да откраднат епруветката. Ала интуицията ми подсказва, че участват в поредния заговор за отвличане на Огдън. Вие на какво мнение сте?
— Не разполагам с достатъчно доказателства, за да изразя категорично становище. Безсъмнено е, че съществува някакъв коварен заговор. Надявам се, че сте отказали отново да назначите Мичъл.
— Да. Мислите ли, че съм постъпила разумно?
— Разбира се. Сигурно отсъствието му обърква плановете им, иначе нямаше да са толкова настоятелни.
— Какво ще правим?
— Да разбирам ли, че искате да поема случая?
— Ще ви бъда безкрайно признателна.
Детективът се замисли, сетне отсече:
— Присъствието ми в дома ви е невъзможно. За съжаление самозванецът, който се представя за вашия племенник, ме видя. Ако се настаня тук, ще възбудя подозрението му и той ще си отваря очите на четири. — Стърджис затвори очи и отново потъна в размисъл. Внезапно възкликна: — Госпожица Тримбъл!
— Моля?
— Госпожица Тримбъл ще ви свърши идеална работа. Тя е най-способната ми служителка. Никой няма да се справи със случая по-добре от нея.
— Не съм чувала за жена детектив — недоверчиво заяви госпожа Пет.
— Жена като нея се среща веднъж на милион.
— Но мислите ли, че една дама ще успее да се справи с трима главорези?
— Госпожа Тримбъл е по-голяма специалистка по карате дори от японеца, който я е обучавал. Освен това е истинска здравенячка — навремето е била циркова акробатка — и отлично си служи с револвер. Не се съмнявам, че блестящо ще изпълни задачата си. Питам се обаче под какъв предлог да я настаним в дома ви. Имате ли нужда от прислужница?
— Още една няма да ми е в повече.
— Прекрасно. Госпожица Тримбъл е ненадмината в ролята на домашна прислужница. Къде е телефонът?
Госпожа Пет посочи към плюшения бухал. Детективът се свърза със службата си:
— Обажда се Стърджис. Повикайте госпожица Тримбъл… Ало! Ти ли си, Тримбъл? Обаждам се от семейство Пет, къщата им се намира на Ривърсайд Драйв. А, значи си я виждала. Ела веднага. Вземи такси. Позвъни на задната врата и кажи, че госпожа Пет е обещала да те назначи за прислужница. Ясно ли е? Добре… И още нещо… Ало? Не бързай да затваряш. Спомняш ли си снимките, които вчера ти показах? Да, онези от „Андерсън“. Открих човека, когото издирват. Работи тук като иконом. Хубавичко го разгледай, когато ти отвори. А сега тичай да вземеш такси. Госпожа Пет ще ти обясни всичко. — Затвори телефона и се обърна към домакинята: — По-добре да не се задържам тук, иначе има опасност престъпниците да се усъмнят, че са разкрити. Имам пълно доверие на госпожица Тримбъл. Довиждане, госпожо.
След излизането му Неста Пет отново се зачете и установи, че книгата й е безинтересна. Животът й поднасяше толкова вълнуващи ситуации, че в сравнение с тях художествената измислица (макар и излязла изпод собственото й перо) й се видя банална и скучна. Запита се защо ли се бави всесилната госпожица Тримбъл. Дали не е тръгнала пеш вместо да вземе такси? Погледна часовника и с удивление установи, че са изминали едва пет минути, откакто детективът бе напуснал гостната. Отиде до прозореца и се загледа към улицата. Не я сдържаше на едно място.
Най-сетне на ъгъла спря такси, от което слезе млада жена и тръгна към къщата. Ако това бе госпожица Тримбъл, Стърджис не беше преувеличил, когато я хвалеше. Беше набита и широкоплещеста и дори отдалеч се виждаше, че на интелигентното й лице е изписана решителност. Зави към задния вход, а след броени минути господин Крокър цъфна на прага на гостната:
— Някаква млада персона желае да разговаря с вас, мадам. Името й е Тримбъл. — Мелодичният му глас накара госпожа Пет да потръпне. Колко жалко, че този образцов иконом всъщност беше мошеник. — Твърди, че сте обещала да я назначите на работа.
— Покани я тук, Скинър. Това е новата домашна прислужница. Ще я изпратя при теб да я инструктираш, след като поговоря с нея.
— Слушам, мадам.
Когато служителката от детективското бюро влезе в гостната, госпожа Пет си помисли, че поведението на младата жена е някак предизвикателно. Госпожица Тримбъл бе яростна защитничка на теорията, че материалните блага трябва да се разпределят поравно между хората и разкошно обзаведените домове й действаха както червеното наметало действа на бик. Господин Крокър се оттегли и безшумно затвори вратата.
Посетителката се огледа и презрително изсумтя, изразявайки пренебрежението си към постижението на декоратора, който не беше щадил средства и бе вложил цялото си умение в обзавеждането на гостната. Госпожа Пет любопитно се втренчи в нея и се убеди в първоначалното си впечатление, което бе добила, докато наблюдаваше младата жена през прозореца. Детективката изглеждаше не само интелигентна и решителна, но и опасна. Изпод плътните й вежди проблесваха очичките й, досущ като диви зверчета, дебнещи в гъсталака. Впечатляващото им въздействие се подсилваше от факта, че докато лявото око бдително се взираше в целта си, дясното имаше по-всеобхватни функции; сега колегата му отляво зорко наблюдаваше госпожа Пет, а то блуждаеше към тавана.
Късият, чип нос на тази забележителна жена бе олицетворение на агресивността; устата й изглеждаше
