нея, определено беше положителна и приносът беше негов. Образно казано, неустрашимата Ан, чието основно занимание бе отвличането на Огдъновци, бе негово творение. Той беше причинил загиването на поетичния вирус, който се бе загнездил в организма й. Ни в клин, ни в ръкав си спомни припева на отдавна забравена песен:
Беше повече от доволен. Гордееше се със себе си. Ала след първия изблик на радост настроението му се помрачи. Невъзможно беше да избегне последствията от благородното си деяние. В очите на Ан Джими Крокър не беше спасител, а хибрид между великан-човекоядец и вампир. Не бива никога да разкрие пред нея истинската си самоличност… или поне докато не успее с къртовски труд да я накара да загърби миналото.
Нечии стъпки в коридора го изтръгнаха от размислите му и той побърза да върне книгата на мястото й. Ан влезе в библиотеката, затвори вратата и попита:
— Успя ли?
За миг Джими остана безмълвен. Помисли си, че сега е съвършена във всяко отношение: бе пречистена от глупавата сантименталност, а изражението й подсказваше, че изгаря от нетърпение да разбере дали престъпният й замисъл се е осъществил. Пред него стоеше любимата му Ан, не авторката на „Самотното сърце“.
— Помоли ли я?
— Да, обаче… Лицето й помръкна:
— Значи не се е съгласила да го върне на работа.
— Категорично отказа, въпреки че положих максимални усилия.
— Сигурна съм.
Възцари се тишина.
— Нямаш избор — обади се Джими. — Хайде, съгласи се да ти помогна.
— Много е рисковано — промърмори младата жена. — Може да ти се случи нещо много неприятно. Доколкото знам, представянето под чуждо име се смята за углавно престъпление.
— Голяма работа. Казват, че в днешно време затворите са като почивни станции. Устройвали се концерти и пикници. Нямам нищо против да попадна в пандиза. Имам хубав глас и ще се кандидатирам за затворническото певческо дружество…
— Мисля, че нарушаваме закона — прекъсна го Ан, която очевидно не беше развеселена от думите му. — Казах на Джери, че ако ни пипнат, в най-лошия случай той ще загуби работата си, а мен ще заточат при баба ми, но всъщност само исках да го насърча. Най-добре е да се поинтересуваме какво ще ни сполети, ако ни заловят.
— Имаш право, това само ще ни улесни. Не ще има смисъл да си търся работа, ако има опасност да ми дадат доживотна присъда.
— Мен едва ли ще изпратят в затвора — обясни Ан, — тъй като съм далечна роднина на семейство Пет. Откровено казано, предпочитам да съм в килия, отколкото да ме върнат при баба ми. Тя живее сама- самичка в къща, отдалечена на километри от всякакво населено място, и е привърженичка на строгата дисциплина. Страхувам се обаче, че дори да се застъпя за теб, ще те сполетят големи неприятности. Ето защо смятам, че трябва да се откажеш от плана. Признавам, че се поувлякох и действах прибързано.
— Да пукна, ако се откажа… Какво търсиш?
Младата жена прелистваше някаква дебела книга, поставена на масичката до прозореца.
— Това е каталогът на книгите в библиотеката, обясни тя, продължавайки да прелиства страниците. — Чичо Питър има купища учебници по право. Искам да проверя какво е наказанието за отвличане на дете. А, ето: правна енциклопедия — лавица № 109. Да му се не види, това е в галерията. Почакай, веднага се връщам.
Тичешком изкачи няколкото стъпала и изчезна от погледа му. Гласът й се разнесе от галерията:
— Намерих я!
— Чети! — извика Джими.
— Много бързаш. Ако знаеш каква тухла е тази енциклопедия…
Дочу се шумолене на прелиствани страници, после Ан кихна и възкликна:
— Тук има слой прах дебел поне няколко сантиметра. Подът е осеян с угарки. Непременно ще съобщя на чичо… Открих каквото ни трябва… За отвличане на дете законът предвижда…
— Ш-ш-т! — изсъска Джими. — Някой идва.
Вратата се отвори.
— Здравей — промърмори Огдън. — Търсих те навсякъде. Не предполагах, че си тук.
— Влез, мое мило момче, и се настани удобно — ухили се Джими.
Хлапакът го погледна накриво:
— Много си нагъл.
— Приемам го като комплимент, щом е изречено от сър Хюбарт Стенли.
— А? Кой е пък този?
— Един учен джентълмен.
Огдън затвори вратата и процеди:
— Може да не съм учен, ама и аз знам това-онова. Известно ми е например кой си. — Той злорадо се изкиска.
— За какво намекваш, драги?
Шишкото отново пискливо се изсмя.
— Мислиш се за много хитър, нали? Ама разбрах колко пари струваш! Не си никакъв Джими Крокър, а долен мошеник. Замръзна ти усмивката, а? Знам и защо си тук. Планираш да ме отвлечеш.
С крайчеца на окото си Джими зърна пребледнялото лице на Ан, която надникна иззад перилото и побърза да се скрие. Откъм галерията не долиташе нито звук, но той знаеше, че съучастничката му е наострила уши.
— Какво те кара да мислиш, че възнамерявам да те похитя?
Огдън се разположи на любимото си кресло, вдигна крака върху масичката и многозначително изгледа Джими:
— Имаш ли цигари?
— Не пуша. Съжалявам.
— Аз съжалявам два пъти повече.
— Позволявам си да те върна към предишната тема на разговор. Защо смяташ, че планирам да те отвлека?
Огдън се прозина и обясни:
— Бях в гостната, когато се появи онзи лорд Уизбийч и обяви, че иска да говори насаме с мама. Тя ме отпрати, а аз, разбира се, ги подслушах през вратата.
— Знаеш ли какво се случва с момченцата, които подслушват поверителни разговори?
— Призовават ги да свидетелстват в съда. Да си идем на думата: чух Уизбийч да признава на мама как се е престорил, че те познава и че всъщност никога досега не те е виждал. Каза още, че си измамник, че трябва да те държат под око. Тогава загрях защо си дошъл. Признавам, че хитро си го измислил да се представиш за братовчеда Крокър.
Джими мълчеше и трескаво размишляваше върху изненадващата контраатака на Джак Джентълмена. Неволно се възхити от умелата му стратегия. Планът на противника му беше простичък, но гениален.
— Слушай внимателно — продължи Огдън. — С теб можем да се споразумеем. Отвличали са ме вече два пъти и само похитителите намазаха от цялата работа. Все едно им поднесоха парите на тепсия. Ако не бях аз, нямаше да получат нито цент, а дори не предложиха да ми бутнат процент от откупа. Писна ми някои да си пълнят гушите за моя сметка и съм решил, че следващият желаещ да ме похити ще си плати. Ясно ли е? Предлагам да делим наполовина. Ако си навит, ще се оставя да ме отвлечеш. Откажеш ли, трудно ще ме
