Вратата безшумно се затвори, отново настъпи тишина. Помещението тънеше в мрак, който и да бе влязъл в библиотеката, не беше включил осветлението, което донякъде успокои Джими, че натрапникът също не желае да привлича внимание. В първия момент на паника беше уверен, че само неговото присъствие в библиотеката е незаконно. Ала сега, когато беше в безопасност, отново възвърна способността си да разсъждава. Размисли върху поведението на новодошлия и достигна до важни умозаключения.
Всеки човек с почтени намерения първо щеше да включи осветлението. Почтеният човек нямаше да се промъкне крадешком в библиотеката. Джими се надвеси над перилото и опита да различи нещо в мрака. Беше сигурен, че се случва нещо нередно. В този миг освободеното му от страха съзнание стигна до друго прозрение и той се досети кой е човекът, който не желаеше да разберат за присъствието му тук. Не можеше да е друг, освен старият му приятел лорд Уизбийч, когото „момчетата“ наричаха Джентълмена Джак. Джим се удиви, че не се е досетил по-рано. Но още повече се учуди, че след разговора, който бяха провели само преди няколко часа, Джентълмена все пак е рискувал да предприеме обира.
Ненадейно проблесна светлина, сякаш някой беше драснал клечка кибрит. Човекът беше включил електрическо фенерче. Мракът се разсея и Джими се убеди в правилността на предположението си. Тайнственият посетител наистина беше лорд Уизбийч. Беше коленичил пред огнеупорната каса. Джими не го виждаше какво прави, защото онзи беше с гръб към него, но фенерчето осветяваше лицето му, което бе сериозно и съсредоточено, като че беше свалил маската на глуповат и разсеян английски лорд. Изведнъж крадецът тихо възкликна, дръпна вратата на огнеупорната каса и я отвори. Разнесе се тръпчивата миризма на нагорещен метал. Джими не беше специалист в тази област, но бе чел за съвременните обирджии и техните методи, поради което предположи, че крадецът е използвал ацетиленова горелка, за да разреже стоманената врата.
Мнимият лорд освети с фенерчето вътрешността на касата, протегна ръка, извади някакъв предмет и безкрайно предпазливо го пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Сетне се изправи, изключи фенерчето и отиде до прозореца, без да си направи труда да вземе горелката. Вдигна щората и понечи да отвори прозореца. Джими реши, че е време да се намеси.
— Тц, тц, не съм очаквал това от теб — промърмори укоризнено.
Въздействието на упрека му върху лорд Уизбийч беше удивително. Русокосият стреснато отскочи от прозореца, завъртя се около собствената си ос и задавено възкликна:
— Кой си ти?
— Твоята съвест — отвърна Джими.
Лордът, който панически се опитваше да установи откъде идва гласът, насочи фенерчето към галерията. Лъчът не достигна до младежа, който лежеше на пода. В ръката на Джентълмена Джак като по магия се появи пистолет.
Джими отново заговори:
— Хвърли пистолета и фенерчето. Държа те на прицел.
Лъчът на фенерчето пробяга над главата му, но русокосият отново не го забеляза.
— Ще броя до пет. Ако и тогава не хвърлиш пистолета, ще стрелям — закани се Джими, който горчиво съжаляваше, че заради вкуса си към драматичните ситуации се е насадил на пачи яйца. Много по-безопасно щеше да бъде да вдигне на крак цялата къща и да избегне деликатното положение. Ами ако блъфът му не успее? Какво ще се случи, ако онзи откаже да се раздели с оръжието си? Младежът вече съжаляваше, задето не е заявил, че ще брои до десет. Джентълмена Джак безсъмнено беше безумно смел, което се доказваше от факта, че въпреки предупреждението все пак бе извършил обира. Може би ще рискува. А може би ще се досети, че Джими не е въоръжен. Не е видял дали противникът му има пистолет, нали? Може би не само не е английски лорд, ами е и недоверчив… Джими забави отброяването.
— Четири… — произнесе колебливо и затаи дъх. Сетне видя как онзи хвърли на пода пистолета и фенерчето и почувства неизразимо облекчение. Беше успял!
— Застани с лице към стената! — нареди. — И вдигни ръце!
— Защо?
— Ще те обискирам за друго оръжие.
— Нямам друг пистолет.
— Искам да се уверя лично. Хайде, размърдай се!
Джентълмена Джак с нежелание са подчини. Когато се доближи до стената, Джими напусна скривалището си и включи осветлението. Бръкна в джобовете на русокосия и в двата напита нещо метално. Неодобрително поклати глава:
— Не е хубаво да лъжеш татко си. Защо си се въоръжил до зъби? Никога не съм искал момчето ми да става войник… А сега се обърни. Можеш да свалиш ръцете си.
Джентълмена Джак беше философски настроен. Изглежда се беше примирил с провала си. Седна на страничната облегалка на едно кресло и изгледа Джими. Ала погледът му не беше враждебен, той дори кисело се усмихна:
— Мислех, че съм те отстранил от играта. Май си по-умен, отколкото предполагах. И през ум не ми минаваше, че няма да изкъркаш алкохола.
Едва сега Джими разгада мистерията около бутилката, която по загадъчен начин се беше озовала в стаята му.
— Ти си я оставил, така ли? И в питието сигурно е имало приспивателно.
— Естествено.
— Никога не съм предполагал, че добродетелта бива възнаградена веднага — усмихна се Джими. — Отказах се да си налея от бутилката не защото заподозрях нещо нередно, а от благородни подбуди. Знаеш ли, зарекъл съм се да не близвам алкохол.
Мнимият лорд се изсмя. Ако младежът познаваше добре човека, когото „колегите“ наричаха Джентълмена Джак, щеше да заподозре, че работата не му е чиста. Приятелите на русокосия знаеха, че той се смее по този начин само когато има скрит коз.
— Май днес ти върви, а? — подхвърли на Джими.
— Така изглежда.
— Мисля, че не всичко е загубено.
— Грешиш, драги. За теб играта свърши. А сега върни епруветката в касата, която, уви, вече не е огнеупорна.
— Каква епруветка?
— Не се прави на глупак, стари приятелю. В джоба на сакото ти има епруветка с партриджит.
Джентълмена Джак отново се засмя и тръгна към сейфа.
— Постави я внимателно на горната полица — нареди Джими.
В този момент се разнесе кански писък, който го накара да подскочи от изненада. Русокосият очевидно беше обезумял, защото крещеше с пълен глас:
— Помощ! Помощ! Помощ!
Досега разговорът се водеше почти шепнешком, ефектът от неистовите крясъци бе като избухване на експлозив. Виковете отекваха от стените и сякаш ги разтърсваха. За миг Джими се вцепени, после дочу трясък. Усети как нещо подскочи в ръката му. Ужасен го захвърли и изумено се втренчи в дупката на килима, от която се виеше дим. Толкова бе смаян от непредвидения ход на Джак, че беше забравил за револвера в ръката си и несъзнателно бе натиснал спусъка.
После събитията се развиха с мълниеносна бързина. Силен удар в брадичката му накара Джими да залитне, а когато възстанови равновесието си, установи, че към него е насочен револверът, с който преди секунди едва не беше прострелял крака си. Джентълмена Джак иронично се усмихна и промърмори:
— Нали ти казах, че не всичко е загубено.
Силното кроше временно бе свело до минимум мисловната му дейност. Стоеше неподвижно, преглъщаше, опитваше да се овладее и да се отърве от предчувствието, че всеки момент главата му ще експлодира от нечовешката болка. Заднешком се добра до бюрото и се облегна на него. Изведнъж чу зад себе си глас:
— Тва пък кво е?
Извърна глава и не можа да повярва на очите си: през високите прозорци влезе странна процесия. Начело вървеше баща му, който още носеше страховитата маска; следваше го тип с буйна брада и с очила с
