кръгли стъкла, който се движеше като автомобил, преминаващ през купа сено. Трети подред беше Огдън Форд, следваше го нисичка, опасна наглед дама със зорки, но зле координирани очи, която здраво стискаше огромен револвер и бе олицетворение на съвременна жена, която изобщо не си поплюва. Джими премигна — появяването й допълваше кошмарния аспект на тази безкрайна нощ, тъй като дамата сякаш беше двойничка на прислужницата, на която бе наредил да повика „иконома“ Скинър. Но как е възможно? Не беше запознат с навиците на домашните прислужници, но бе сигурен, че нямат обичай да се разхождат през малките часове на нощта с револвер в ръка.
Докато трескаво се опитваше да открие някаква логика в този хаос, вратата се отвори и в библиотеката нахлуха още хора, които бяха събудени от пронизителните крясъци. Джими отново извърна глава, за да огледа новите участници в нощната драма. Отрядът се предвождаше от госпожа Пет, следваха я Ан, двама-трима от гениите и Уили Партридж. Новодошлите бяха кой по нощница, кой по пижама и един през друг започнаха да задават въпроси. Дамата с пистолета решително се нагърби с командването и на тази група, като извика:
— Зат’ри врртата!
Някой побърза да се подчини.
— Обясни! — обърна се тя към Джентълмена Джак.
Двайсет и трета глава
Джентълмена Джак бе свалил револвера и чакаше да го разпитат. Имаше самодоволния вид на човек, който възнамерява да заяви, че само е изпълнил дълга си и не желае благодарности.
— Коя сте вие? — попита.
— Н’ей важно — отсече жената. — Гос’жа Пет знай коя съм.
— Дано да не ми се разсърдите, лорд Уизбийч — обади се госпожа Пет. — Наех детектив да ви помогне. Реших, че няма да се справите сам. Надявам се, че не съм ви засегнала.
— В никакъв случай… постъпила сте много мъдро.
— Радвам се, че одобрявате инициативата ми.
— Безусловно я подкрепям.
Госпожица Тримбъл прекъсна учтивата размяна на реплики.
— К’ви ги дрънка тоз? К’ва помощ?
— Лорд Уизбийч беше така добър да предложи да охранява експлозива, изобретен от моя племенник — обясни госпожа Пет.
Джентълмена Джак скромно се усмихна:
— Дано поне малко да съм ви помогнал. Мисля, че дойдох тук точно навреме. — Погледнете — той посочи към огнеупорната каса, — крадецът току-що я беше разбил. Добре, че носех револвера си. Насочих го към разбойника и извиках за помощ. Ако бях закъснял само с няколко секунди, той щеше да избяга.
Госпожица Тримбъл се приближи до сейфа, огледа го и се намръщи, сякаш не й допадаше. Изръмжа, върна се до прозореца и отбеляза:
— Бива си го. Дробре с’есправил.
Ан не издържа и се намеси. Страните й пламтяха, очите й хвърляха мълнии.
— Само не казвай, че си заварил Джими да разбива касата! Ама че абсурд!
Неста Пет побърза да обясни:
— Това не е Джеймс Крокър, Ан. Човекът е мошеник, който под чуждо име се промъкна в този дом, за да открадне изобретението на Уили. — Тя мило се усмихна на Джентълмена Джак. — Слава Богу, че лорд Уизбийч ми отвори очите. Нарочно се е престорил, че познава този младеж, за да го заблуди.
Малкият Огдън беше зяпнал от изумление. От подслушания разговор между двамата млади мъже беше разбрал, че Джими наистина е този, за когото се представя, а лордът е измамник. Питаше се защо братовчедът Крокър отново не изложи неоспоримите доказателства за самоличността си. Не подозираше, че едва сега главата на Джими започва да се прояснява след жестокия удар на Джентълмена Джак. Огдън реши да отрича до дупка, ако братовчедът реши да го натопи, задето му беше предложил да го отвлече и да си разделят откупа.
Ан ужасено се взираше в Джими. Едва сега осъзна, че почти не го познава и че е възможно (или по- точно е сигурно, предвид доказателствата) да се е промъкнал под покрива на госпожа Пет, за да открадне изобретението на Уили. Съпротивляваше се срещу тази мисъл, но някакъв глас сякаш й нашепна, че именно тя му бе предложила да се представи за Джими Крокър, а пък младежът прекалено лесно се беше съгласил да участва в безумния план. Но дали наистина планът беше безумен? Дали не е бил прикритие за друго злодейско деяние? Лорд Уизбийч беше заварил младежа да разбива касата, следователно вината му беше доказана.
Ала в мига, в който се убеди, че той е престъпник, Ан разбра още нещо — че обича този човек. Едва когато беше изпаднал в беда, бе осъзнала чувствата си към него. Застана до него с намерението да му помогне, да му окаже морална подкрепа, ала почувства, че не може да произнесе нито дума. Сложи ръка на рамото му и безпомощно зачака следващите удари на съдбата.
Докосването й изтръгна Джими от летаргията и той внезапно дойде на себе си. До този момент сякаш отдалеч чуваше всичко, но бе неспособен да говори. А сега като по чудо отново си беше възвърнал дар слово, което му позволи енергично да се намеси в спора.
— За Бога! — извика. — Този човек лъже. Аз го заварих да разбива сейфа.
Джентълмена Джак надменно се усмихна:
— Блъфира, но съм сигурен, че няма да му повярвате.
— Какъв абсурд! — промълви госпожа Пет и се обърна към детективката: — Арестувайте този човек.
— Ч’айте малко — промърмори трезвомислешата девица, която замислено човъркаше зъбите си с дулото на револвера. — Да чуем кво ш’каже.
— Бога ми, струва ми се нелепо — учтиво се намеси Джентълмена Джак.
— Н’знам кво ти се струва — смъмри го прекрасната Тримбъл, — ам’ си затваряй устата и слушай кво говоря!
— Сигурна съм, че си невинен! — възкликна Ан и се вкопчи в рамото на Джими.
— Стига глупости! — Госпожица Тримбъл престана да чисти зъбите си с дулото на пистолета и го насочи към него. — Ш’кажеш ли нещо за оправдание? И по-живо!
— Случайно бях тук и…
— ’Що? — попита детективката и думата изсвистя като куршум.
Той замълча. Как ли да обясни присъствието си в библиотеката в два през нощта?
— Случайно бях тук — упорито повтори — и този човек влезе с фенерче и ацетиленова горелка и се залови да разбива касата…
Джентълмена Джак нетърпеливо го прекъсна:
— Какво нахалство! — Обърна се към госпожица Тримбъл и заобяснява: — Дойдох в библиотеката, защото чух някакъв шум. За разлика от господина имам съвсем правдоподобно обяснение за присъствието си. Лежах буден в стаята си и нещо привлече вниманието ми. Госпожа Пет знае за подозренията ми към този тип, очаквах всеки момент да опита да открадне експлозива. Ето защо грабнах пистолета и на пръсти слязох по стълбата. Когато влязох тук, касата беше разбита и крадецът се подготвяше да избяга през прозореца.
Детективката почеса брадичката си с дулото на пистолета и потъна в размисъл. Сетне се нахвърли върху Джими с бързината на гърмяща змия:
— Измисли нещ’ друго! Пипнах те и туй то!
— Не! — извика Ан.
— Да — промърмори Неста Пет. — Няма спор кой е измамникът.
— Според мен трябва да се обадим на полицията — намеси се Джентълмена Джак.
— Винаги сте бил много съобразителен, милорд — разтопи се от любезност тя.
— Благодаря за комплимента — отвърна негово благородие и тръгна към вратата. Джими безпомощно го наблюдаваше. Нещо му подсказваше, че ще може да се оправдае, ако си спомни нещо, което упорито му
