време, тя започва да мърка като динамо, ти ставаш да си ходиш. „Е — казваш ти, — това е най-щастливият момент в живота ми, да срещна човек, на чиито творби отдавна се възхищавам“. А тя казва: „Удоволствието е мое, стари друже“. И продължавате да се лигавите известно време. После ти казваш небрежно, сякаш в момента ти е хрумнало „О, между другото, мисля, че братовчедка ми — или сестра — не, по-добре да си остане братовчедка — мисля, че братовчедка ми, мис Дора Мейсън, е ваша секретарка, нали?“.
„Тя не е нищо подобно — отговаря леля ми. — Уволних я преди три дни“. Ето, това е репликата, която очакваш, момко. Лицето ти помръква, започваш да показваш признаци на безпокойство, направо си сломен. Започваш да я молиш да вземе отново Дора. Към този момент вие вече сте толкова големи приятели, че тя нищо не може да ти откаже. И готово! Скъпи ми синко, от мен да знаеш, ако успееш да запазиш самообладание и да се направиш на Младия последовател както трябва, няма начин планът да се провали. Той направо е непоклатим. Няма нито един пропуск в него.
— Има един.
— Мисля, че грешиш. Обмислил съм всичко много внимателно. Какво имаш предвид?
— Пропускът е, че нямам намерение да се доближавам до твоята проклета леля. Можеш да изприпкаш до този твой приятел, фалшификатора, и да му кажеш, че напразно е изхабил един лист висококачествена хартия за писма.
Едно пенсне изтрака в чинията. Две огорчени очи лъснаха срещу мен. Стенли Федърстоунхо Ъкридж беше дълбоко засегнат.
— Нима искаш да намекнеш, че отказваш? — попита той с тих, леко треперещ глас.
— Аз никога не съм се съгласявал.
— Момко — каза натъжен Ъкридж, като отпусна лакът върху последното си парче бекон, — искам да ти задам един въпрос. Само един простичък въпрос. Предавал ли си ме някога? Имало ли е случай през нашето дългогодишно приятелство, когато съм разчитал на теб и съм оставал излъган? Нито един!
— Е, всяко нещо трябва да има начало. Започвам от днес.
— Но помисли за нея. Дора! Бедничката Дора. Помисли за бедничката Дора.
— Ако тази история я научи да стои далеч от теб, в края на краищата това ще й бъде единствено от полза.
— Но, момко…
Предполагам, че причината е в непреодолимата слабост на характера ми, а не в бекона на Бауълс и някаква предполагаема размекваща съставка. Единственото, което със сигурност мога да споделя, е, че след като в продължение на десетина минути непреклонно отбивах атаките, в края на закуската вече се бях ангажирал със задача, срещу която душата ми гневно се бунтуваше. В края на краищата обаче, както Ъкридж каза, на момичето му беше трудно. Кавалерството си е кавалерство. Трябва да се опитваме да подаваме ръка за помощ, докато тече отреденото ни на този свят време, и прочее неща от този сорт. В четири часа следобед на другия ден се качих на едно такси и дадох на шофьора адреса на Хийт хаус, Уимбълдън Комън.
На влизане в Хийт хаус се чувствах така, все едно имах час при зъболекар, който по някакъв странен каприз съдбата беше едновременно с това и херцог. От момента, в който един иконом, сто пъти по-надут от Бауълс, отвори вратата и след като ме огледа със зле прикрита неприязън, ме поведе през дълъг салон, аз бях обзет едновременно от страх и смирение. Хийт хаус е грандиозна къща и след скромната сивота на Ибъри стрийт тя мачкаше самочувствието като с железен ботуш. Основната й черта беше спретнатост, която сякаш се подиграваше на неколосаната ми яка и порицаваше неизгладените ми панталони. Колкото по- навътре прониквах по излъскания под, толкова по-ясно ми даваше да разбера, че бях част от тънещите в мизерия поданици на Нейно Величество и едно подстригване никак не би ми се отразило зле. Когато излизах от къщи, не бях си дал сметка колко необичайно дълга е косата ми, но сега ми се струваше, че съм окичен със сплъстена и джунглеста растителност. Кръпката на лявата ми обувка, която изглеждаше съвсем на място на Ибъри стрийт, тук се открояваше като ярко петно върху околния пейзаж. Не, аз определено не се чувствах на мястото си, а когато си помислих, че след няколко минути ще застана лице в лице с лелята на Ъкридж, тази легендарна, но зловеща фигура, ме изпълни тъжно възхищение от прекрасния характер на човека, готов да изтърпи всички изтезания на съвременната инквизиция само и само да помогне на момиче, с което дори не се познава. Нямаше никакво съмнение — фактите говореха сами за себе си — аз бях един от най-благородните, най-жертвоготовните, най-прекрасните хора, които познавах. Въпреки това нямаше как да отрека, че панталоните ми бяха загубили ръба на коленете.
— Мистър Коркоран — обяви икономът, като отвори вратата на гостната. Интонацията на гласа му подсказваше, че отказва да поеме всякаква отговорност за особата, която въвежда. Ако имах среща, даваше да се разбере той, негово, макар и неприятно задължение беше, да ме въведе. Но след като го свършеше, той отказваше да има каквото и да било общо с цялата работа.
В стаята имаше две жени и шест пекинеза. С пекинезите се бях запознал по време на краткотрайния им претой като ученици в колежа за кучета на Ъкридж, но те очевидно не ме помнеха. Обядът им за моя сметка очевидно се беше изпарил от паметта им. Един по един те се приближаваха към мен, подушваха ме, а после се отдалечаваха, сякаш моята специфична миризма ги беше разочаровала. Четириногите ми домакини оставяха впечатлението, че единодушно се присъединяват към оценката на иконома за младия посетител. Останах сам, лице в лице с двете жени.
Първата от тях — отляво надясно — беше висока ъгловата жена с лице на ястреб и студен поглед. Другата, която бях удостоил само с мимолетен поглед, беше дребна и, както ми се стори, симпатична на вид. Тя имаше лъскава коса осеяна леко тук-там със сиво и меки очи, сини като китайски порцелан. Заприлича ми на високопоставена особа. Сигурно бе близка позната, отбила се за чаша чай. Вниманието ми обаче беше приковано от ястребицата. Тя ме гледаше с пронизващ като испанска кама поглед и аз си помислих, че отговаря съвсем точно на представата, която си бях съставил за нея от думите на Ъкридж.
— Мис Ъкридж? — казах аз, като се подхлъзнах по килима към нея, чувствайки се като дебютант, чийто мениджър против собственото му желание, беше организирал боксов мач с шампиона в тежка категория.
— Аз съм мис Ъкридж — обади се другата жена. — Мис Уотърсън, мистър Коркоран.
Това си беше чиста проба шок, но щом моментът на изненадата премина, за пръв път откакто бях влязъл в тази къща с хлъзгави килими и високомерни икономи, почувствах нещо доста близко до душевен комфорт. Не знам защо от Ъкридж бях останал с впечатлението, че леля му прилича на лелите в театралните постановки, облечени от глава до пети в колосан атлаз и с високо вдигнати вежди. Веднага усетих, че без проблем ще се справя с тази маломерна дама с меки сини очи. Не можех да разбера защо Ъкридж я намира за толкова страшна.
— Надявам се — каза тя с очарователна усмивка — няма да имате нищо против да проведем нашия разговор пред мис Уотърсън. Тя дойде, за да уточним подробностите около бала на клуб „Перо и мастило“, който ще се състои скоро. Мис Уотърсън няма да ни прекъсва и няма да ни пречи. Нали не възразявате?
— В никакъв случай, в никакъв случай — казах възможно най-любезно аз. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че в този момент се чувствах изпълнен с благоразположение. — О, не, в никакъв случай.
— Заповядайте, седнете.
— Благодаря, благодаря.
Ястребицата отиде до прозореца и ни остави насаме.
— Е, сега всичко е наред — каза лелята на Ъкридж.
— Да, да — съгласих се аз. Дявол да го вземе, тази жена ми харесваше.
— Кажете ми, мистър Коркоран — започна лелята на Ъкридж, — вие част от екипа на „Женски свят“ ли сте? Той е един от любимите ми вестници. Чета го всяка седмица.
— От външния екип.
— Как така от външния екип?
— Е, аз всъщност не работя в редакцията, но понякога редакторът ми възлага поръчки.
— Разбирам. А кой е редактор сега?
Благоразположението ми започна постепенно да ме напуска. Тя, разбира се, търсеше общи теми за разговор, за да ме предразположи, но ми се искаше да престане да ми задава подобни въпроси. Аз отчаяно се разрових из паметта си за име — каквото и да е име — но както обикновено ми се случва при подобни обстоятелства, бях забравил исички имена, които се срещат в английския език.
