— А, точно тя е жена за милиони, момко. Тя спаси положението. Появи се в единайсетия час и измъкна твоя стар приятел от кашата. Оказа се, че имала навик от време на време да се появява в Лондон, а Флоси, макар че я обича и уважава, не може да я търпи повече от десет-петнайсет минути. В противен случай се разстройва до такава степен, че дни наред не може да дойде на себе си.
Усетих как започвам да изпитвам известно уважение към бъдещата мисис Билсън. Въпреки злостните думи на Ъкридж по неин адрес, започнах да си мисля, че у това момиче има достатъчно здрав разум.
— Така че когато Флоси ми каза — със сълзи на очи — че очаква скъпата й майчица да пристигне днес, ме осени вдъхновението на живота ми. Казах й, че ще се погрижа за нея отначало докрай, ако Флоси се съгласи Билсън да се боксира в „Юнивърсъл“. Е, това може да ти покаже какво значи семейна привързаност, момко — тя прие с готовност предложението. Нямам нищо против да споделя с теб, че тя съвсем се размекна и ме разцелува по двете бузи. Останалото, стари друже, ти е известно.
— Да, останалото наистина ми е известно.
— Никога — сериозно заяви Ъкридж, — никога, синко, докато пясъците на пустинята изстинат, няма да забравя как ми помогна днес!
— О, няма нищо. Очаквам до една седмица отново да ми натресеш нещо не по-малко противно.
— Хайде сега, момко…
— Кога ще бъде този мач?
— След седмица. Разчитам, че ще бъдеш до мен. Ще бъда доста напрегнат и нервен, и ще ми трябва някой приятел, който да ме успокоява.
— Не бих пропуснал този мач за нищо на света. Дори преди това ще те заведа на вечеря, искаш ли?
— Думи на истински приятел — сърдечно се отзова Ъкридж. — А на следващата вечер ще ти дам такъв банкет, че цял живот ще го помниш. Защото, момко, ще бъда бъкан с пари. Да, бъкан с пари.
— Да, ако Билсън победи. Какво ще стане, ако загуби?
— Да загуби? Как, по дяволите, може да загуби? Изненадан съм, че приказваш подобни глупости, след като само преди няколко дни си го срещнал. Когато го видя, не ти ли направи впечатление на човек в отлична форма?
— Да, за Бога, наистина ми направи такова впечатление.
— Е, тогава? Струва ми се, че морският въздух го е направил по-корав от всякога. Едва успях да си изправя пръстите, след като се ръкувах с него. Той може да спечели световния шампионат за тежка категория още утре, без дори да си извади лулата от устата. Алф Тод — каза Ъкридж, във впечатляващ изблик на въображение — има не повече шансове от еднорък човек в тъмна стая, който се опитва да напъха половин кило разтопено масло в дясното ухо на дива котка с нажежена до червено игла.
Макар да познавах неколцина от членовете, по една или друга причина никога не бях влизал в спортен клуб „Юнивърсъл“, затова когато пристигнахме в нощта на двубоя, атмосферата на мястото доста ме впечатли. То беше много по-различно от „Уандърлънд“, домът на боксирането в Ийст Енд, където бях наблюдавал дебюта на Тупалката. Там цареше известна небрежност по отношение на облеклото, докато тук навсякъде блестяха ослепително бели колосани нагръдници. Освен това в „Уандърлънд“ беше шумно. Почитателите на спорта се самозабравяха до такава степен, че свиреха с пръсти и крещяха закачки на приятелите си, седнали далеч от тях. В „Юнивърсъл“ човек все едно се намираше в църква. Всъщност, колкото повече седях, толкова повече атмосферата ми се струваше църковна. Когато пристигнахме, двама дякони в категория „петел“ участваха набожно в ритуала под зоркия поглед на ръководещия свещеник, а многобройното паство ги наблюдаваше притихнало. Щом заехме местата си, тази част от службата приключи и свещеникът обяви, че е победил Когс Бързака. За миг сред богомолците се надигна благоговеен шепот. Когс Бързака изчезна във вистиария и след неколкоминутна пауза забелязах познатата фигура на Билсън Тупалката да идва през страничното крило на черквата.
Нямаше никакво съмнение, че Тупалката наистина изглежда добре. Мускулите му повече от всякога приличаха на дебели въжета, а скорошното подстригване придаваше топчест, бодлив вид на главата му, което още повече го поставяше в групата на онези, с които нито един разумен човек не би се скарал лекомислено. Мистър Тод, неговият противник, който го последва миг по-късно, не беше красавец — почти пълната липса на граница между предния край на косата и веждите му беше достатъчна, за да му попречи да бъде определен като такъв. Освен това му липсваше нещо трудно доловимо, което Тупалката несъмнено притежаваше. От първия момент на появата си пред погледа на публиката, нашият човек се превърна в неин любимец. Когато той зае мястото си, сред църковните пейки настъпи радостна възбуда и аз дочух гласове, които шепнешком залагаха значителни суми за него.
— Двубой в шест рунда! — обяви падрето. — Билсън Тупалката (Бърмъндзи) срещу Алф Тод (Мерилбоун). Джентълмени, бъдете добри да преустановите пушенето.
Паството загаси пурите си и битката започна.
Като имах предвид колко много зависеше благосъстоянието на Ъкридж от успеха на неговото протеже тази вечер, с облекчение забелязах, че мистър Тод встъпи в схватката по начин, който не насърчаваше Билсън Тупалката да прояви фаталното си добросърдечие. Не бях забравил как в „Уандърлънд“ нашият Билсън, почти спечелил мача, позволи да му измъкнат победата изпод носа от чисто сантиментално нежелание да проявява грубост по отношение на своя противник — човек с много дертове. Нямаше вероятност подобно нещастие да се случи тази вечер. Не виждах как някой, който се намира на същия ринг с него, би могъл да почувства съжаление към Алф Тод. Съчувствието беше последното нещо, което поведението му можеше да предизвика в гърдите на неговия съперник. Веднага щом прозвуча гонгът, той скри подобието на чело, с което природата го беше дарила, под бретона си, издиша шумно през нос и се втурна в атака. По всичко личеше, че не страда от предубеждения коя точно ръка е най-добре да използва като средство за нападение. За Алф беше все едно дали това щеше да бъде дясната или лявата. И ако не успееше да удари мистър Билсън с ръка, той беше абсолютно готов, при положение, че погледът на рефера не беше достатъчно зорък, да го блъсне с глава. Човек с широки възгледи — такъв беше Алф Тод.
Уилбърфорс Билсън, ветеран от стотици сбивания по стотици кейове, не остана по-долу в желанието си да участва във веселбата. В негово лице мистър Тод откри достоен и изпълнен с желание другар в игрите. Както побърза да ме уведоми с дрезгав шепот Ъкридж, докато викарият мъмреше Алф, че е забил лакътя си там, където никакъв лакът няма работа, подобни схватки били като въздуха и водата за Уилбърфорс. Той бил участвал в такива схватки цял живот и именно в подобни двубои показвал най-доброто, на което е способен. Това авторитетно мнение намери забележително потвърждение миг по-късно, когато след поредната разгорещена размяна на удари, в която въпреки че беше щедър дарител, получи повече, отколкото бе дарил, мистър Тод се оказа принуден да отскочи назад и да потанцува чевръсто, за да избегне поредното кроше. Когато рундът свърши, Тупалката определено водеше по точки, а борбата беше толкова енергична, че на няколко места в залата избухнаха аплодисменти.
Вторият рунд протече в общи линии като първият. Фактът, че до този момент всичките му опити да разглоби Билсън Тупалката на съставните му части бяха осуетени, не беше оказал никакво обезкуражаващо въздействие върху усърдието на Алф Тод. Той си оставаше все същият активен, енергичен тип, който не щадеше усилията си за продължаване на забавлението. В неговите нападения имаше всеотдайна страст, която напомняше на човек за избухлива горила, която се опитва да се докопа до своя пазач. От време на време допълнителният ентусиазъм, проявен от неговия противник, го принуждаваше да влезе за миг в клинч, но винаги излизаше от него готов веднага да възобнови схватката. Въпреки това, в края на втория рунд той все още изоставаше малко по точки. Третият рунд добави още точки към резултата на Тупалката, а в края на четвъртия Алф Тод беше изостанал толкова, че дори и при най-щедрото съотношение на залозите в негова полза, зрителите трудно биха решили да рискуват парите си, за да го подкрепят. Тогава обаче започна петият рунд и онези, които само минута преди това правеха залози три към едно за Тупалката и открито коментираха, че парите на практика вече са в джоба им, настръхнаха по местата си или се приведоха напред с пребледнели и угрижени лица. Само няколко мига преди това те смятаха, че вързаната в кърпа победа едва ли би могла да се изплъзне от ръцете на техния фаворит. Оставаха този рунд и още един след него — някакви си шест минути схватка, а мистър Билсън водеше толкова убедително по точки, че нищо освен случайното му нокаутиране би могло да го лиши от победата. А човек само трябваше да погледне Уилбърфорс Билсън, за да осъзнае абсурдността на подобно предположение. Дори аз, който го бях наблюдавал в „Уандърлънд“, отказвах да се замисля над подобна възможност. Ако за някого можеше да се
