— Какво става? — попитах аз.
Главата му се подаде от ризата и той ме погледна изтерзано.
— Тръгвам си — кратко обяви той.
Тръгваш си? Как така си тръгваш? — Опитах се да разсея онова, което взех за пред стартова треска. — Всичко ще бъде наред.
Ъкридж се изсмя горчиво.
— Щом ударят гонга, ще забравиш тълпата.
— Не е работата в тълпата — каза глухо Ъкридж, докато надяваше панталоните си. — Корки, старче — продължи сериозно той, — ако някога почувстваш как гневът те обзема до такава степен, че искаш да удариш някой непознат на публично място, опитай се да се сдържиш. Нищо няма да постигнеш по този начин. Този тип Томас беше тук преди малко с мениджъра си, за да уговорим последните подробности. Именно той е човекът, с когото имах неприятности снощи в театъра!
— Онзи, когото си измъкнал от мястото за ушите? — ахнах аз. Ъкридж кимна.
— Веднага ме позна, проклет да е, и ако не беше мениджърът му, много свестен човек, когото харесах, веднага щеше да се нахвърли върху мен.
— Мили Боже! — промълвих аз ужасен от този страховит развой, като същевременно си мислех колко характерно беше за Ъкридж, когато имаше на разположение цял град хора, с които да се заяжда, да избере единствения професионален боксьор сред тях. В този момент, докато Ъкридж завързваше лявата си обувка, вратата се отвори и влезе някакъв мъж.
Новодошлият беше нисък, мургав, с малки блестящи очи и по непринуденото приятелско държание и факта, че когато заговори, допълваше думите си с жестове, заключих, че това трябва да е мистър Изи Превин, отскоро подвизаващ се като Айзък О’Брайън. Той беше въплъщение на самата бодрост.
— И — каза той с ненавременна жизнерадост, — как е момчето?
Момчето го изгледа раздразнено.
— Залата — продължи мистър Превин с почти лиричен възторг — е абсолютно пълна. Натъпкана, препълнена и задръстена. Висят от покрива за клепачите. Всичко ще бъде за чудо и приказ.
Предвид обстоятелствата, той едва ли би могъл да използва по-неподходящ израз. Ъкридж потръпна мъчително, после заговори без всякакво колебание.
— Няма да се бия!
Жизнерадостта на мистър Превин се стопи като сняг през април. Пурата падна от устата му, а кръглите му очички изведнъж заблестяха смаяно.
— Какво искаш да кажеш?
— Случило се е нещо твърде неприятно — обясних аз. — Изглежда този Томас е човекът, с когото Ъкридж е имал неприятности в театъра снощи.
— Какъв Ъкридж? — прекъсна ме мистър Превин. — Това тук е Билсън Тупалката.
— Разказах на Корки всичко — каза Ъкридж през рамо, докато завързваше дясната си обувка. — Стар мой приятел е.
— О! — възкликна мистър Превин с облекчение. — Разбира се, щом мистър Корки е твой приятел и е на ясно, че всичко това е поверително и не трябва да се разгласява, добре. Но какви са тези приказки от теб? Нищичко не разбирам. Какво искаш да кажеш с това, че няма да се биеш? Разбира се, че ще се биеш.
— Томас е бил току-що тук — казах аз. — Двамата с Ъкридж са се сдърпали снощи в театъра и Ъкридж естествено се страхува, че този тип ще се отметне от уговорката.
— Глупости — каза мистър Превин с такъв вид, сякаш се опитваше да успокои непослушно дете. — Няма да се отметне от уговорката. Обеща, че няма да играе грубо и няма да играе грубо. Даде ми джентълменска дума.
— Той не е джентълмен — мрачно заяви Ъкридж.
— Глупости!
— Ще се измъкна оттук колкото мога по-бързо!
— Помисли си! — изстена мистър Превин. — Пълно е с прекрасна публика, натъпкана като сардини, в очакване на началото. Нима очакваш от мен да изляза и да им кажа, че няма да има среща? Учудваш ме! — каза мистър Превин, като се опита да въздейства на гордостта му. — Къде е твоят мъжествен дух? Голям, плещест мъжага като теб, който е участвал в какви ли не побои на времето…
— Не — хладно посочи Ъкридж — и с професионални боксьори, които ми имат зъб.
— Той няма да те нарани.
— Няма да има такава възможност.
— На ринга с него ще се чувстваш приятно и уютно, все едно играеш на топка с малката си сестричка.
Ъкридж отвърна, че нямал малка сестричка.
— Но помисли! — замоли го мистър Превин, като пръхтеше край него като тюлен. — Помисли за парите! Даваш ли си сметка, че ще трябва да ги върнем всичките, до последното пени?
На лицето на Ъкридж премина болезнен спазъм, но той продължи да закопчава яката си.
— И не само това — продължи мистър Превин. — Тия бабаити ще бъдат толкова разгневени, когато чуят, че няма да има среща, че направо ще ме линчуват.
Ъкридж не се разтревожи от тази възможност.
— И теб също — добави мистър Превин.
Ъкридж се сепна. Тази теория изглеждаше правдоподобна, но той очевидно не се беше сетил за нея до този момент. Затова се спря разколебан. В този миг в съблекалнята влезе забързан мъж.
— Какво става? — попита нервно той. — Томас е на ринга от пет минути. Готов ли е твоят човек?
— След половин минута — каза мистър Превин и се обърна многозначително към Ъкридж. — Нали така? Ще бъдеш готов след половин минута?
Ъкридж кимна сломено. Без да продума, той свали ризата, обувките и яката, разделяйки се с тях сякаш бяха стари приятели, които не очаква отново да види. Хвърли замислен поглед към мушамата си, преметната самотно върху един стол. След това, подобно на погребална процесия, ние поехме по коридора, който водеше към главната зала. До нас достигна шум от множество гласове, изведнъж блесна ярка светлина и ние се озовахме там.
Трябва да призная, че любителите на спорта от Луниндно бяха съвсем безпристрастни хора. Макар че не познаваха Ъкридж, когато се качи на ринга, те го посрещнаха отлично. И неговата потиснатост сякаш за миг се изпари, защото шумните аплодисменти имат свойството да оказват тонизиращо въздействие. По изопнатите му устни заигра слаба доволна усмивка и аз си мисля, че тя щеше да прерасне в стеснително ухилване, ако в този миг не беше съзрял вдъхващия страхопочитание мистър Томас, който се извисяваше внушително срещу него. Видях как примигна като човек, който, мислейки си разсеяно за разни неща, изведнъж се блъсва в улична лампа, и отново възвърна нещастния си вид.
Сърцето ми се късаше за него. Ако с помощта на моите дребни спестявания в банката той можеше мигом да се озове в безопасност в лондонската си квартира, бих му ги предложил безрезервно. Мистър Превин беше изчезнал, оставяйки ме да стоя до ринга и тъй като никой не възрази срещу това, аз останах там, загледан в огромната маса от кости и мускули, която представляваше Лойд Томас. Определено имаше много за гледане.
Мистър Томас беше, според мен, от онези мъже, на които не им личи колко са едри, когато са облечени в дрехи — защото иначе не можех да проумея как дори фактът, че е отнел мястото му, би могъл да накара Ъкридж да си послужи с насилие срещу него. В оскъдното облекло, предназначено за ринга, той изглеждаше като човек, от когото всеки би изтърпял смирено всяка обида. Беше висок над метър и осемдесет и навсякъде, където у един мъж се очакваше да пращи от мускули, той пращеше от мускули. За миг тревогата ми за Ъкридж се примеси със съжаление, че никога няма да имам случай да видя този мускулест индивид в действие с мистър Билсън. Битката, помислих си аз, щеше да си струва пътя дори до Луниндно.
Междувременно съдията представи главните действащи лица по краткия, впечатляващ маниер на всички съдии. След това се отдръпна и откъм далечната част, сякаш вестител на лоша поличба, прозвуча гонг. Мъжагата Томас, борейки се, както ми се стори, с обзелите го силни емоции, тръгна тежко към центъра на ринга.
В настоящите спомени за една ярка и изпъстрена с променливи успехи кариера, аз най-често описвам
