Стенли Федърстоунхо Ъкридж като проницателен мислител. Сега щях да си спомня, че освен всичко друго, той беше и човек на действието. Още докато мистър Томас се тътреше към него, левият му юмрук се стрелна и с глух звук се стовари върху ребрата на противника му. Накратко, в деликатна и трудна ситуация, Ъкридж се държеше съвсем адекватно, което ме изненада. Колкото и голямо да беше нежеланието му да участва в това състезание, щом склони, той започна да се бие мъжки. Някъде към средата на първия рунд си дадох сметка каква беше истината. Колкото и засегнат да беше мистър Томас, джентълменското споразумение все още беше в сила. На думата на Томас можеше да се вярва безрезервно. Колкото и силна да беше неговата неприязън към Ъкридж, след като беше обещал, че през първите три рунда ще удря леко и ще се въздържа, той възнамеряваше да се придържа към договорката. Вероятно в промеждутъка между посещението му в съблекалнята на Ъкридж и появата му на ринга мениджърът му си беше поговорил сериозно с него. Дали досегашното му държане се дължеше на авторитета на неговия мениджър или пък на собствения му благороден характер, не знам, но не можех да оспоря факта, че той се отнасяше към Ъкридж със забележителна въздържаност и последният се добра до своя ъгъл на ринга след края на първия рунд на практика непокътнат.
И именно това му изигра лоша шега в края на краищата. Едва гонгът беше възвестил началото на втория рунд, когато той изскочи от своя ъгъл с повишено самочувствие и заподскача около мистър Томас като дервиш.
Можех да прочета мислите му, сякаш ги беше изговорил. Беше съвсем ясно, че той не бе успял да проумее истинското положение на нещата. Вместо да оцени въздържаността на своя противник и да му бъде благодарен за нея, той беше изпълнен с престъпна гордост. Пред мен, мислеше си той, стои мъж, който определено ми има зъб — и, по дяволите, изобщо не успя да ме удари както трябва. Което говореше, че той, Ъкридж, е в по-добра форма, отколкото беше предполагал и може да покаже на многобройните почитатели на спорта нещо, което си струва да се види. Резултатът от всичко това беше, че докато един разумен човек би схванал ситуацията от пръв поглед и би се опитал да покаже благодарността си, давайки предпазлив отпор на мистър Томас, шепнейки успокоителни комплименти в ухото му при всеки клинч, в опит се да положи основите на една красиво приятелство преди срокът на джентълменското споразумение да изтече, Ъкридж извърши най-непростимото. За миг в центъра на ринга произтече леко финтиране, после се чу рязко изплющяване, последвано от изненадано скимтене и мистър Томас, с постепенно наливащи се с кръв очи, се отпусна на въжетата и започна да си мърмори на уелски.
Ъкридж го беше праснал по носа.
И отново трябва да отдам дължимото на безпристрастната публика на Луниндно. Удареният беше един от тях може би дори любимият син на Луниндно — и въпреки това постижението на госта бе възнаградено с неподправен възторг. Прозвуча вик, сякаш Ъкридж беше направил на всеки един от присъстващите лична услуга. Викът продължи, докато той енергично приближаваше своя противник, и — за да покажа колко непредубедена е публиката в Луниндно и напълно лишена от пристрастия — стана дваж по-силен, когато мистър Томас, размахал юмрук като свински бут, трясна Ъкридж и го повали по гръб. Каквото и да се случваше, при положение, че включваше достатъчно насилие, изглежда доставяше удоволствие на тази толерантна публика.
Ъкридж с мъка се надигна на коляно. Сетивата му бяха замъглени от този неочакван удар, около петнадесет пъти по-силен от онези, които беше получавал от началото на мача, но той беше човек с висок дух. Без значение колко смирено отстъпваше пред заплашителната си хазайка или чевръсто се шмугваше из някоя странична уличка при вида на някой приближаващ кредитор, бойният му дух никога не го напускаше, когато ставаше дума за схватка между двама мъже, в която няма замесен финансов елемент. Той с мъка се изправи, докато мистър Томас, вече определено забравил джентълменското споразумение, кръжеше край него с готови юмруци, възпиран единствено от факта, че ръкавиците на Ъкридж все още докосваха пода.
Именно в този напрегнат миг, някакъв глас прошепна в ухото ми:
— Половин момент, мистър!
Една ръка леко ме избута настрани. Нещо едро скри светлината от погледа ми. И Уилбърфорс Билсън, провирайки се между въжетата, изпълзя на ринга.
За целите на летописеца беше добре, че в първите няколко мига след тази смайваща случка публиката изпадна в изумено мълчание. В противен случай щеше да бъде трудно да търся мотиви и да обяснявам скрити причини. Според мен зрителите бяха или твърде изненадани, за да за крещят, или за няколко кратки секунди си помислиха, че мистър Билсън представлява авангард на отряд от цивилни полицаи, които всеки момент щяха да нахлуят в залата. Факт е, че в продължение на минута те останаха безмълвни и мистър Билсън успя да каже онова, крето искаше.
— Боксирането — изрева мистър Билсън — не е праведно!
Откъм публиката се разнесе притеснено шумолене.
Съдията колебливо подвикна:
— Ей! Ей!
— Греховно е — обясни мистър Билсън с глас, подобен на сирена, която предупреждава корабите в дъждовно и мъгливо време. Речта му беше прекъсната от мистър Томас, който се опитваше да го заобиколи и да нападне Ъкридж. Тупалката леко го бутна назад.
— Гуспуда! — изрева той. — Аз също бях побойник! Удрял съм мъже, когато съм бил ядосан. Р-р-р, аха. Ама получих просветление. О, братя мои…
Никой не успя да чуе следващите му думи. С изненадваща внезапност смразяващата тишина се стопи. Навсякъде из залата наскачаха изпълнени с възмущение посетители, които държаха да изложат мнението си за ставащото.
Съмнявам се обаче, че дори и да му бяха дали възможност да продължи речта си, мистър Билсън щеше да говори по-дълго, защото в този момент Лойд Томас, който гризеше връзките на ръкавиците си с вид на човек, чието търпение е изчерпано, изведнъж захвърли тези пречки, предпочитайки в замяна по-свободната самоизява и като пристъпи с голи ръце, удари силно мистър Билсън в ченето.
Мистър Билсън се обърна. Виждаше се, че е засегнат, но повече душевно, отколкото физически. За миг той сякаш не беше сигурен какво да направи. После обърна и другата страна.
Кипящият от гняв мистър Томас удари и нея. Сега вече Уилбърфорс Билсън преодоля своята нерешителност и съмнения. Той очевидно сметна, че е направил всичко, което би могло да се очаква от един пацифист. Човек има само две страни. Той протегна подобната си на мачта ръка, за да блокира трети удар, контрира с точност и дух, които запратиха нападателя му с олюляване към въжетата, след което свали бързо сакото си и се захвана за работа с онова непросветлено усърдие, което го беше направило несъмнен любимец на публиката в стотици пристанища. А аз внимателно подхванах Ъкридж, докато падаше от ринга и бързо го подбрах по коридора към неговата съблекалня. Бих дал какво ли не, за да остана и наблюдавам суматохата, която обещаваше да се превърне в битката на всички времена, ако полицията не се намесеше, но задълженията на приятелството винаги са стояли на първо място за мен. След десетина минути обаче, когато Ъкридж, измит, облечен и възстановен възможно най-близо до нормалното състояние, което може да постигне човек, изпитал цялата тежест на Лойд Томас в някоя жизненоважна точка на тялото си, протягаше ръка към своята мушама, през междинните врати долетя вик, който беше толкова завладяващ, та моят спортен дух отказа да го пренебрегне.
— Връщам се след минутка, старче — казах аз.
И пришпорван от този все по-гръмовит рев, аз препуснах обратно към залата.
В промеждутъка, докато помагах на моя пострадал приятел, в залата очевидно бяха успели да въведат известно благоприличие. Конфликтът беше загубил първоначалната си бурна невъздържаност. Поддръжниците на благоприличното начало в спора бяха успели да придумат мистър Томас да надене ръкавиците си, бяха успели да намерят един чифт и за Тупалката. Освен това беше ясно — възникналият конфликт се ръководеше от етикета на турнира, защото бяха определили рундове и един от тях току-що беше свършил. Мистър Билсън седеше отпуснат на един стол в своя ъгъл, а секундантите се грижеха за раните му. В другия ъгъл се извисяваше мистър Томас. Дори един поглед към двамата мъже беше достатъчен, за да добия представа какво беше предизвикало внезапният страхотен изблик на ентусиазъм сред патриотите на Луниндно. В последните секунди на рунда, който току-що беше приключил, местният син очевидно категорично беше излязъл напред по точки. Може би някой случаен удар беше успял да си
