— Вие практически си отговорихте — с грейнали очи се засмя Герхард Крьогер. — Отстранете „транс“ от „трансплантация“ и го заменете с буквите „и“ и „м“.
— Имплантация?
— Имплантирал сте стоманени пластини, нали?
— Разбира се. За защита.
— И аз… Извършвал сте лоботомия, нали така?
— Естествено. За освобождаване от електрическото налягане.
— Току-що казахте друга вълшебна дума, Ханс. „Електрически“, също като „електрически импулси“ — мозъчни електрически импулси! Аз само микрокалибрирам и действам върху тях с обект толкова безкрайно малък в сравнение с пластината, че наподобява сянка от рентгенов лъч.
— Какво, по дяволите, ще е това?
— Компютърен чип, изцяло съвместим с електрическите импулси на индивидуалния мозък.
— Какво?…
— След години психологическото индоктриниране ще принадлежи на миналото. Промиването на мозъци ще бъде история!
— Бихте ли повторил?
— През последните двайсет и девет месеца експериментирах с… оперирах трийсет и двама пациенти, често петима или повече наведнъж в различни стадии на развитие…
— Точно това ми дадоха да разбера — прекъсна го Траупман. — Пациенти, доставени чрез снабдители от затвори и така нататък.
— Подробно изследвани, Ханс. Всички — от мъжки пол и с интелигентност и образование над средното. Тези от затворите са били осъдени за такива престъпления като незаконно присвояване или продаване на вътрешна поверителна информация, фалшифициране на официални правителствени доклади за лична изгода. Престъпления, основани върху измами, които изискват някакви познания и интелигентност, а не насилие. Съзнанието на насилника лесно може да бъде програмирано. Трябваше да докажа, че моята програма може да бъде успешна и на по-високо ниво.
— Доказахте ли го?
— Беше твърде добро, както пише в Библията.
— Дочух, че има и отрицателни резултати, Герхард.
— Да, има един такъв. В момента имплантът функционира не по-малко от девет дни и не повече от дванайсет.
— Какво става после?
— Мозъкът го отхвърля. Пациентът скоростно развива мозъчен кръвоизлив и умира.
— Искате да кажете, че мозъкът експлодира.
— Да. Двайсет и шестима от пациентите ми си отидоха така, но последните седем издържаха прогресивно от девет до дванайсет дни. Убеден съм, че по-нататък, с помощта на микрохирургичната техника, ще успея да преодолея фактора време. Накрая — това може да отнеме години — чипът ще функционира постоянно. Политици, генерали и държавници по целия свят ще изчезват за по няколко дни и след това ще се превръщат в наши последователи.
— И при сегашните обстоятелства вие вярвате, че онзи американски агент Латъм е готов да бъде пуснат навън, така ли?
— Това е безспорно. Сам ще се убедите. Днес му е четвъртият ден; остават му минимум пет, максимум осем дни. Нашите хора в Париж, Лондон и Вашингтон ни информираха, че ще му бъдат необходими приблизително от четирийсет до седемдесет и два часа, така че рискът е минимален. Дотогава ще знаем всичко, което е известно на враговете ни, а ще имаме и по-голяма полза: Латъм ще насочи всички в грешна посока.
— Моля ви, нека се върнем малко назад — каза Траупман и вдигна краката си върху белия пластмасов стол. — Преди да пристъпите към операцията, какво точно правите с този ваш имплант?
— Разбирате ли от компютърни чипове, Ханс?
— Съвсем малко. Оставил съм това на моите помощници, същото правя и с анестезията. Разбирам горе-долу. Но съм сигурен, че вие ще ми обясните това, което не разбирам.
— Най-новите микрочипове са дълги само три сантиметра и широки по-малко от десет милиметра и могат да поемат еквивалент на шест мегабайта софтуер. Това е достатъчно, за да побере всички произведения на Гьоте, Кант и Шопенхауер. Като използваме горелка E-PROM за въвеждане на информация в чипа, а после активираме ROM — Read-Only-Memory36, той реагира на звукови инструкции, които получава по същия начин, по който компютърният сървър37 реагира на кодовете, които програмистът въвежда в процесора. Има едно леко забавяне, през което мозъкът в мисловния си процес се приготвя да улови променливата дължина на вълната, но това само по себе си е от полза за нас, защото може единствено да накара този, който задава въпрос, да повярва, че субектът наистина мисли, подготвя истински отговор.
— Можете ли да го докажете?
— Елате, ще ви го покажа.
Двамата мъже станаха и Крьогер натисна едно червено копче на тежката стоманена врата отдясно. След секунди се появи униформена медицинска сестра. В ръката си държеше хирургическа маска.
— Грета, това е знаменитият доктор Ханс Траупман.
— Да, знам — отвърна сестрата. — Чудесно е, че ви виждам отново, докторе. Маската ви, моля.
— О, разбира се, че ви познавам! — радостно възкликна Трауман. — Грета Фриш, една от най-добрите сестри, които някога са влизали в моята операционна! Скъпо мое момиче, казаха ми, че сте се пенсионирала, а за млад човек като вас това изглеждаше не само достойно за съжаление, но и доста невероятно.
— Бракът ме пенсионира, хер доктор. Омъжих се за този господин — Грета кимна към Крьогер, който се усмихваше.
— Не бях сигурен, че я помните, Ханс.
— Как да не я помня? Не бих могъл да забравя сестра Фриш: тя е толкова изпълнителна! Честно казано, Герхард, отсега нататък ще имам по-голямо доверие във вас… Но защо ми е тази маска, Грета? Нали няма да оперираме?
— Съпругът ми ще ви отговори, господине. Нищо не разбирам от тези неща, независимо от това колко често ми ги обяснява.
— Става дума за ROM, Ханс, за Read-Only-Memory. В мозъка на този пациент няма да въвеждаме много лица за идентифициране; не бих искал да запомни вашето.
— Дано да е така, сестра Фриш. Много добре, нека се заемем с работа.
Тримата влязоха в дълъг, широк коридор, боядисан в зелено. От двете му страни имаше големи квадратни прозорци. Зад тях се виждаха приятно обзаведени стаи — във всяка имаше легло, бюро, кушетка и други предмети, като например телевизор, радио и врата, която водеше към баня с душ. На външните стени също имаше прозорци, които гледаха към ливади с избуяла полюшваща се висока трева и пролетни цветя.
— Ако това са болничните стаи на пациентите, те са най-приятните, които съм виждал.
— Естествено, радиото и телевизорите са препрограмирани — каза Герхард. — Всичко това е безобиден маскарад, освен радиоизлъчванията през нощта, когато предаваме информация, която прониква във всеки отделен пациент.
— Бих искал да знам какво да очаквам — каза неврохирургът от Нюрнберг.
— Ще видите един външно нормален Хари Латъм, който все още вярва, че ни е измамил. Отговаря на името, под което работи — Александър Ласитър — и ни е изключително благодарен.
— Защо? — прекъсна го Траупман. — За какво ви е благодарен?
— Той вярва, че е преживял катастрофа и едва е оцелял. Използвахме един от нашите големи планински камиони и разиграхме събитието напълно убедително, като обърнахме камиона, „заклещихме“ Латъм под него и предизвикахме огнени експлозии наоколо… В този случай позволих да се използват наркотици и хипноза — направихме го в началото, за да изтрием първите му минути тук, в долината.
— Сигурен ли сте, че са изтрити?
