Те се спряха в коридора. Погледът на нюрнбергския доктор фиксираше Крьогер.
— Напълно. Травмата от „катастрофата“, наред с разиграното насилие и болката, която му внушихме, потиснаха всички спомени около пристигането му. Тези спомени са блокирани. Естествено, използвахме повторна хипноза, за да го потвърдим. Спомня си само писъците, разкъсващата болка и пламъците, от които са го измъкнали при спасяването.
— Стимулите са психологически достоверни — забеляза неврохирургът и кимна. — А факторът време? Ако го осъзнава, то как си обяснява изминалото време?
— Това е най-лесното. Когато Латъм се събуди, горната част от черепа му беше дебело бинтована и докато вземаше леки успокоителни, ние му казахме — непрекъснато му повтаряме — че е получил тежки телесни увреждания, че е бил подложен на три отделни операции и е бил в продължителна кома, по време на която не е издал нито звук.
— Добре сте го казали. Сигурен съм, че наистина ви е благодарен… Той знае ли къде се намира?
— О, да, нищо не крием от него.
— Ами тогава как ще го отпратим? Боже мой, той може да им разкрие къде се намира долината! Ще изпратят самолети да ви бомбардират, ще ви унищожат!
— Това няма значение, защото — както Фон Шнабе без съмнение ще ви обясни — ние вече няма да сме тук.
— Моля ви, Герхард, не ми съобщавайте всичко така изведнъж! Няма да мръдна оттук, докато не ми обясните!
— По-късно, Ханс. Първо елате да поздравите пациента ни и после ще разберете.
— Скъпа ми Грета — обърна се Траупман към съпругата на Крьогер, — вашият съпруг има ли нещо общо с логичното мислещо човешко същество, което познавах преди?
— Да, докторе. Тази част, която той ще ви обясни сега, и аз я разбирам. Тя е блестяща, господине, ще видите.
— Но първо елате да видите пациента ни. Той е зад следващия прозорец, в съседната стая отдясно. Запомнете — името му е Ласитър, а не Латъм.
— Какво да му кажа?
— Каквото желаете. Предлагам да го поздравите по случай възстановяването му. Елате.
— Аз ще изчакам до бюрото — обади се Грета Фриш-Крьогер.
Двамата лекари влязоха в стаята, където Хари Латъм стоеше с бинтовани слепоочия до големия външен прозорец. Той се обърна и се усмихна. Беше облечен в риза и сив фланелен панталон.
— Здравей, Герхард. Днес е хубав ден, нали?
— Ходихте ли на разходка, Алекс?
— Още не. Колкото и да променяте един бизнесмен, не можете да отделите човека от бизнеса. Занимавах се с изчисления: в Китай човек може да направи състояние. Нямам търпение да отида там.
— Позволи ми да ти представя доктор… Шмит от Берлин.
— Радвам се да се запознаем, докторе — Латъм се приближи с протегната ръка. — Щастлив съм да се запозная и с друг от лекарите на този забележителен комплекс — за всеки случай, ако Герхард не си свърши работата.
— Струва ми се, че досега се справя добре — Траупман се ръкува с него. — Между другото, дочух, че сте много примерен пациент.
— Мисля, че нямах друг избор.
— Извинете ме за маската, хер… Ласитър. Малко съм настинал, а тукашният хирург е абсолютен педант, както казвате вие, американците.
— Мога да го кажа и на немски, ако желаете.
— Всъщност бих предпочел да упражня английския си. Поздравявам ви — възстановяването ви върви чудесно.
— Е, и доктор Крьогер заслужава поздравления.
— Любопитен съм от медицинска гледна точка. Ако това не ви затруднява, бихте ли си припомнил как пристигнахте в долината?
— Ах, да — Латъм-Ласитър помълча малко и погледът му за момент се разфокусира. — За катастрофата ли… О, Господи, беше ужасно. Повечето от спомените ми се губят, но първото нещо, за което си спомням, са истерични викове. После разбрах, че главата ми е затисната — никога не бях изпитвал подобна болка. А наоколо беше пълно с хора; те се опитваха да вдигнат това, което ме притискаше. Най-накрая ме извадиха и започнаха да ме влачат по тревата; тогава аз изкрещях, защото видях огън, усетих горещината и си помислих, че цялото ми лице ще изгори. И тогава припаднах — както се оказа, за дяволски дълго време.
— Ужасно преживяване! Но вие сте на път да оздравеете напълно, господин Ласитър, и това е най- важното.
— Ако по някакъв начин успеете да издействате за Герхард имение в Нова Германия край Дунава, аз съм готов да му го купя.
Сега очите на Латъм бяха съвсем бистри, погледът му — фокусиран.
— Направихте достатъчно за нас, Алекс — каза Крьогер и кимна към Трауман. — Доктор Шмит просто искаше да се запознае с нашия щедър благодетел и да се увери, че съм се справил, точно както той ме е учил… Разходете се, ако желаете — след като свършите с пресмятанията и плановете за това как да спечелите още много милиони от Азия.
— Никак не е трудно, повярвайте ми. Далечният Изток не само обича парите: той ги обожава. Когато прецените, че мога да си тръгна, Герхард, Братството ще забогатее още повече.
— Винаги ви споменаваме в тевтонските си молитви, Алекс.
— Оставете молитвите, трябва да построите Четвъртия Райх.
— Ще го построим.
— Приятен ден, хер Ласитър.
Траупман и Крьогер излязоха, минаха по коридора и влязоха в стерилно чистото преддверие.
— Вие бяхте прав — каза берлинчанинът и седна. — Забележително!
— Одобрявате ли работата ми?
— Как бих могъл да не я одобря! Паузата в говоренето, отнесеният поглед… Съвършено! Успял сте!
— Но не мога да отрека, Ханс, че има и недостатъци. При една постоянна анормалност на условията мога да гарантирам само от пет до осем дни, не повече.
— Но вие казахте, че в Лондон, Париж и Вашингтон смятат, че това е достатъчно, нали?
— Да.
— А сега ми кажете защо долината повече няма да съществува. Това е шок за мен! Защо?
— Вече не сме необходими тук. Ще се разпръснем. През последните години сме индоктринирали… обучили повече от двайсет хиляди последователи…
— Тази дума ви допада, нали?
— Подходяща е. Те не само искрено вярват, те са и водачи, и второстепенни кадри, и потенциални водачи… Навсякъде сме изпратили от тях, най-вече в Германия, но тези, на които се удават чужди езици и притежават необходимите умения, са изпратени в други страни; на всички е оказана финансова подкрепа и те са готови да заемат местата си с внимателно подбрани професии и занятия.
— Толкова ли сме напреднали? Нямах представа!
— Значи в бързината не сте забелязал, че тук живеят вече значително по-малко хора. Започнахме евакуацията преди седмици, двата ни планински камиона денонощно превозват персонала и оборудването. Сякаш колония от мравки се премества от един мравуняк в друг в името на нашата цел и съдба — Нова Германия.
— А какво ще стане с американеца, с Хари Латъм? Освен да поддържа контакт и да събира приготвената от нас информация, което вероятно можем да постигнем с подставени информатори, каква друга функция има? Или това е всичко? Плюс доказателството в полза на теорията ви, която ще се използва в бъдеще.
— Разбира се, това, което ще научим от него, е от голямо значение. Ще се наложи да използваме електронен компютър с умалени размери в близък радиус около него. Той лесно може да се скрие в малък
