беше присъщо:
— Видях една стара приятелка, която тръгна към тоалетната. Аз смятам да направя същото.
Тя стана, прекоси терасата и тръгна след друга жена.
— Какво каза? — попита Дру.
— Каза, че отива до тоалетната — отвърна Диц.
— Съмнявам се — уверено се намеси Антъни.
— Какво искате да кажете? — попита Латъм.
— Тя тръгна след жената, която седеше на масата на Траупман — обясни Витковски.
— Да не е полудяла? — избухна Латъм.
— Ще разберем, след като се върне, момче.
— Това никак не ми харесва!
— Нямаш избор — каза полковникът.
След дванайсет минути Де Врийс се върна на масата.
— Моята нова приятелка не харесва този „перверзен миризлив тип“. Тя е на двайсет и шест и Траупман излиза с нея, за да се перчи. Плаща й и има странни изисквания в секса.
— Откъде знаеш това? — попита Латъм.
— Нали си спомняте, че съм живяла в Амстердам155… Тя е наркоманка, взема кокаин. Имаше нужда от една доза за вечерта. Видях я как смъркаше — добрият доктор й го осигурява.
— Какъв тип! — възкликна капитан Диц. — Това може ли да ни отведе до нещо?
— Ако се промъкнем в апартамента му, много ще ни помогне — отвърна Карин.
— Как? — попита Витковски.
— Записва с камера сексуалните си преживявания.
— Той е болен! — отсече лейтенант Антъни.
— Тя каза, че имал цяла видеотека, подредена в азбучен ред, където имало и малки момченца и момиченца.
— След като сте научила за записите, сигурно сте задала няколко въпроса и за самия апартамент. Така ли е?
— Разбира се. Тримата от охраната си сменят задълженията, за да си почиват. Единият стои пред вратата до маса с телефон, а другите двама обикалят коридорите, фоайето и сградата.
— А асансьорите? — попита Витковски.
— Траупман живее на целия мансарден етаж. За да се стигне дотам, трябва да се набере някакъв код или да се говори с охраната на сградата, която трябва да бъде уведомена, че горе ви очакват.
— Значи пречките са две — охраната на Траупман и тази на сградата.
— Три са — поправи го Карин. — На етажа също има пазач. Той трябва да набере друг код, за да отвори вратата. В противен случай се задействат сирени.
— Момичето ли ви каза всичко това? — попита лейтенант Антъни.
— Нямаше нужда да ми го казва. Това е стандартната процедура. В Амстердам действаше същата система.
— Как ще преодолеем препятствията? — попита Витковски.
— Ние с Джери ще се справим с онзи, който обича да си пийва, и другия, който все се чеше. С вътрешния пост могат да се справят двама с официални документи — и капитанът погледна към Латъм и Витковски.
— Да речем, че успеем — каза Дру раздразнен. — А кой ще се справи с последния в апартамента?
— За това не бях помислил, господине.
— Моля ви, поръчайте ми двойно кафе — загадъчно каза Карин и стана от масата. — Очаква ни тежка нощ.
След това тя тръгна покрай стените зад претъпканите маси към дамската тоалетна.
След пет минути младата жена, която седеше до доктор Ханс Траупман, получи леко главозамайване и също стана от масата.
Осемнайсет минути след това Карин де Врийс се върна при американските си спътници.
— Срещнала си се с момичето в тоалетната? — попита Витковски.
— Казах й, че щом стана от масата и тръгна към входа, тя трябва да си намери някакво извинение и да направи същото, за да се срещнем след три-четири минути.
— Какви са условията? — попита Латъм.
— След като двамата с Траупман влязат вътре, след около час тя ще изключи алармената система и ще отвори вратата. В замяна на това иска виза за Съединените щати и достатъчно пари, с които да се оправи и да живее прилично поне три години. След това се надява, че ще усъвършенства английския си и ще си намери работа.
— Е, можеше да поиска и повече — каза Дру.
Планът за действие беше готов.
36.
Комплексът от луксозни апартаменти представляваше съоръжение от стомана и тъмно стъкло, което събуждаше в човека копнеж по каменни стени, кули и арки. Приличаше повече на компютърен продукт, отколкото на архитектурно произведение. Но все пак беше много внушителен — прозорците бяха високи почти колкото два етажа, фоайето беше облицовано с бял мрамор, по средата имаше широк фонтан, в който светеха подводни фенери. Коридорите на всеки етаж бяха оградени с ниска стена от пъстър гранит, която позволяваше и на най-ниските хора да наблюдават панорамата. Не беше красиво, но създаваше впечатление за технически триумф.
Отляво на входа зад прозрачно стъкло седеше униформен пазач, който пускаше посетителите, представили се по домофона на входа, след като жителите потвърдяха, че могат да ги приемат. За по- голяма безопасност на самите пазачи в офиса имаше аларми за пожар, нахлуване с взлом и директна връзка с полицията. Полицаите се намираха на половин миля от сградата и можеха да пристигнат за шейсет секунди. Комплексът се състоеше от единайсет етажа, а мансардният апартамент заемаше целия единайсети етаж.
Дворът отвън изцяло отговаряше на лукса на сградата. Кръгова алея свързваше един жив плет с друг, а между тях бе посаден чемшир във формата на различни фигури; имаше цветни лехи, бетонни шадравани, в които плуваха златни рибки, павирани пътеки за любители на разходките на чист въздух. Зад сградата срещу средновековна стена се помещаваше плувен басейн с олимпийски размери, фотьойли и открит бар за летните месеци. Очевидно Ханс Траупман живееше много добре.
— Басейнът има аларма — ако докоснеш екраните с ръка, започват да вият сирени. Влакната са чувствителни към топлина — прошепна Латъм на капитан Кристиан Диц, който вече бе огледал наоколо.
— Затова ви казах, че единственият начин е да елиминираме двамата, които обикалят отвън, да минем през охраната на входа и да се качим на единайсетия етаж.
— Наистина ли ще се справите с тях?
— Не е там работата, сър. Джери ще се справи с онзи здравеняк с бутилката, а аз ще се заема с другия. Но не знам дали вие с полковника ще успеете да излъжете охраната.
— Витковски се обади и каза, че всичко е наред. Ще използваме двама-трима души от полицията, които ще се обадят на охраната и ще ни помогнат да влезем.
— „Дьозием“ работи ли с нюрнбергската полиция?
— Вероятно е така, но не това исках да ви кажа. Няма значение дали ще бъдат истински полицаи. Имената ще внушават респект. А и вече минава полунощ, кой ще прави проверка?
— Полковникът добре ли говори немски?
— Говори съвсем свободно…
— Трябва да звучи авторитетно… Вижте, полковникът запали клечка кибрит в храстите. Нещо става.
