за което си спомням, са истерични викове. После разбрах, че главата ми е затисната — никога не бях изпитвал подобна болка… — занарежда Латъм думите, програмирани от Герхард Крьогер, и когато свърши, вдигна глава. Погледът му беше бистър. — Останалото го знаете, господа.
Членовете на трибунала се спогледаха. Всички поклатиха глави — очевидно бяха объркани. След това американецът се обади:
— Виж, Хари — внимателно каза той. — През следващите няколко дни ще прегледаме всичко, което си ни донесъл, о’кей? А после — дълга почивка, заслужил си я, нали?
— Бих искал да отлетя за Париж и да се срещна с брат си…
— Естествено, не се притеснявай — макар че той работи за Консулски Операции, а това не е любимият ми отдел.
— Разбрах, че доста добре се справя с работата.
— Страхотно — съгласи се шефът на ЦРУ, — Беше много добър, когато играеше хокей с „Айлъндърс Фарм Тийм“ в Монитоба. Тогава работех в Канада и, казвам ви, този здравеняк прилагаше бодичек55 на много по-едри от него играчи. Можеше да стане голяма звезда в Ню Йорк.
— За щастие — каза Хари Латъм, — успях да го измъкна от тази изпълнена с толкова насилие професия.
Дру Латъм се събуди в съвършено мекото легло на апартамента в „Мьорис“ на улица „Риволи“. Той примигна с очи, погледна телефона на нощното шкафче и натисна бутона за румсървиса. И тъй като германците плащаха, Дру реши да си поръча пържола „портърхаус“ с две яйца на очи отгоре и каша с много, много сметана. Казаха му, че поръчката ще пристигне след трийсет минути. Той се протегна в леглото. Автоматичният пистолет под възглавницата убиваше на лявата му ръка. После затвори очи за още няколко последни минути почивка.
Чу се драскане. Драскане на метал по вратата. Това не беше нормално — изобщо не беше нормално! Изведнъж се чуха силни отчетливи удари с пневматичен чук — чукаха шест етажа по-надолу, на улицата. Някаква ремонтна бригада бе започнала работа необичайно рано тази сутрин… Необичайно — съвсем необичайно! Едва съмваше! Дру грабна оръжието и се смъкна от лявата страна на леглото; претърколи се няколко пъти, докато достигна ъгъла на далечната стена. Вратата се отвори и дъжд от куршуми разкъса леглото, раздра дюшека и възглавниците в синхрон с оглушителния шум отвън. Латъм вдигна пистолета и изстреля пет последователни куршума в черния силует на вратата. Мъжът падна по очи. Дру се изправи. Ударите на пневматичния чук секнаха и той притича към потенциалния си убиец. Човекът беше мъртъв. Когато Дру го сграбчи за раменете, тесният му черен пуловер се разкъса. На гърдите му бяха татуирани три малки светкавици. Блицкриг. Die Bruderschaft56.
6.
Жан-Пиер Вилие стоически изслуша критиката, отправена му от Клод Моро.
— Това беше един наистина смел жест от ваша страна, мосю. Бъдете сигурен, че издирваме въпросния автомобил, но моля ви, разберете, че ако с вас се беше случило нещо, цяла Франция щеше да се опълчи срещу нас.
— Струва ми се, че това е силно преувеличено — каза актьорът. — Както и да е, радвам се, че поне малко ви помогнах.
— Помощта ви е доста съществена, но вече се разбрахме, нали? Няма повече да ни помагате, нали така?
— Както желаете, макар че за мен беше доста лесно да играя тази роля и можех да събера още информация…
— Жан-Пиер! — възкликна Жизел Вилие. — Няма повече да правиш подобни неща, няма да го позволя!
— Бюро „Дьозием“ няма да го позволи, мадам — прекъсна я Моро. — Без съмнение ще разберете по- късно през деня, така че по-добре да ви го кажа още сега. Преди три часа е бил извършен втори опит за убийство на американеца Дру Латъм.
— Господи…
— Добре ли е? — наведе се към Моро Вилие.
— Цяло щастие е, че е останал жив. Той е, меко казано, наблюдателен човек; научил е едно-друго от нашите негласни парижки правила.
— Моля?
— Времето е било пресметнато така, че да съвпадне с извънредно силния и натрапчив шум от бригадата за ремонт на улиците, която започнала работа по времето, в което по-голямата част от гостите на Париж току-що са си легнали, след като са се наситили на развлеченията, които предлага нашият град. Това особено важи за тези, които отсядат в скъпите хотели.
— Лято е — поклати глава Жизел. — Има доста недостатъци в начина ни на поведение спрямо тях.
— Нашият приятел Латъм инстинктивно е разбрал това. Нямало е ремонтна бригада — само един човек с хилти под прозореца му. Това ми напомня за заглавието на един ваш филм, мосю Вилие — „Прелюдия към фаталната целувка“, ако не греша. Той е сред любимите филми на жена ми.
— Трябва да забранят излъчването му по телевизията — лаконично отвърна актьорът. — Трябваше да се целуна с една лоша актриса, която се притесняваше повече за това под какъв ъгъл я снима камерата, отколкото за репликите си, и рядко ги казваше правилно.
— Тъкмо затова беше чудесна — присъедини се жена му. — Беше толкова достоверно несигурна, че това правеше твоята страст към нея да изглежда страшно убедителна: един объркан мъж, доведен до лудост, защото не може да проникне в тайните на жената, която мисли, че обича. Ти беше наистина много добър, скъпи мой.
— Ако съм бил поне малко поносим, то това е било, защото се опитах да накарам тази глупачка да играе.
— Струва ми се, че мосю Моро не е дошъл тук да слуша актьорски оплаквания, скъпи.
— Аз не се оплаквам, просто казвам истината.
— Нито пък го интересува актьорското его…
— О, аз съм очарован, мадам! Жена ми би попила всяка дума!
— Полицейските разпити не са ли поверителни? — попита Жизел.
— Така е, разбира се. Не се изразих правилно.
— Можете да го разкажете, Моро — усмихна се Жан-Пиер. — Поне на жена си го разкажете. Разбирате ли, както може би вече сте се досетил, моята жена по-рано работеше като адвокат, а въпросната актриса много отдавна изостави професията си, след като се омъжи за американски нефтен магнат от Тексас или Оклахома, забравих точно откъде.
— Имате ли нещо против да се върнем на темата, която обсъждахме?
— Разбира се, че не, мадам.
— След като Дру Латъм се е спасил от смърт, разполагате ли с някаква информация за неуспелия убиец?
— Да, разполагаме. Той е мъртъв. Мосю Латъм го е застрелял.
— Идентифицирахте ли го?
— Не. Открихме само три малки татуировки в дясната част на гърдите му. Три светкавици — символът на нацисткия блицкриг. Латъм вярно предположи произхода им, но не знае какво означават. Ние обаче знаем… Такива татуировки се правят при много специални случаи, само на извънредно добре обучени, елитни групи на по-голяма неонацистка организация. По наша преценка те наброяват не повече от двеста в Европа, Южна Америка и Съединените щати. Наричат се „блицкригери“: това са убийци — обучени, усъвършенствани в много начини за убиване. Подбират ги специално според тяхната преданост, физическа сила и най-вече желание — дори необходимост — да убиват.
