— Това е много интересно, млади човече — прекъсна го Витковски, — но ние сме тук по спешна работа.
— Ще се погрижим за това, полковник.
— Между другото — продължи Витковски, — изразът, който използвах, беше полски.
— Не съм убедена в това — намеси се Карин. — Мисля, че произходът му е галски, всъщност — ирландски.
— Това изобщо не ме интересува! — изкрещя Дру. — Би ли се концентрирала върху датите, които трябва да си припомниш, Карин?
— Вече го направих — отвърна Де Врийс и отвори чантата си. — Ето, заповядайте, господин Роу — и тя подаде на компютърния експерт лист от бележник.
— Точно така — каза експертът, като отчасти имаше предвид и разговора за диалектите.
— Опитах се да ги подредя в хронологичен ред.
— Това не е проблем за най-мощната птица във Франция.
— Защо наричате това нещо птица? — попита Латъм.
— Защото се носи в ефира.
— Съжалявам, че ви попитах.
— Това ще ни помогне, госпожо Де Врийс. Ще се подготвя, така че, когато Джоуел пристигне, шоуто да започне.
— Шоуто?
— На екрана, полковник, на екрана.
Докато Роу вкарваше кода, който му даваше достъп до неговата част от огромния компютър, и въвеждаше данните, металната врата на подземния комплекс се отвори и другият експерт — около трийсетгодишен мъж — влезе. Това, което го отличаваше от неговия колега, бе дългата стегната „конска опашка“, вързана с малка синя лентичка ниско на тила.
— Здравейте — учтиво поздрави той. — Аз съм Джоуел Грийнбърг, тукашният шеф. Как я караш, Джакмън?
— Чакам теб, гений номер две.
— Хей, аз съм номер едно, забрави ли?
— Просто те замествам, защото пристигнах тук пръв — отговори Роу, докато все още пишеше.
— Вие сигурно сте прехваленият полковник Витковски — каза Грийнбърг, като протегна ръка към изненадания шеф на охраната, чийто свиреп поглед не издаваше голямо удоволствие от срещата със слабия мъж в сини джинси и маскировъчно яке с разкопчана яка, а да не говорим за „конската опашка“. — За мен е чест да се запозная с вас, сър, наистина.
— Поне сте трезвен — каза разтревожен полковникът.
— Но снощи не бях. Танцувахме истинско фламенко!… А вие би трябвало да сте госпожа Де Врийс. Слуховете не лъжат, госпожо. Вие сте очарователна!
— Аз също съм служител в посолството, господин Грийнбърг.
— Обзалагам се, че заемам по-високо положение от вашето, но какво значение има това… Извинете, госпожо, не исках да ви обидя. Просто съм много емоционален. Не се обидихте, нали?
— Разбира се, че не — каза Карин и тихо се засмя.
— А вие сигурно сте нашият господин от Консулски Операции, нали? — предположи Грийнбърг, докато се ръкуваше с Дру, а след това изведнъж стана сериозен. — Искрено ви съчувствам, сър. Да загубиш родител е нещо, за което всички сме подготвени, нали разбирате какво искам да кажа? Но да загубиш брат — да, Джакмън и аз сме в течение на събитията — това е съвсем друго. Особено по начина, по който това се е случило на вас. Не знам какво друго да кажа.
— Много добре се изразихте; благодаря ви… Кой освен вас тук знае за това, което току-що ми казахте?
— Никой друг, само Роу и аз. Имаме още две смени помощници. Последната замина, когато пристигна Джакмън, но никой от тях не разполага с кодовете, с които действа нашата суперптица. Ако на някого от нас се случи нещо — злополука или смърт, заместникът се изпраща директно от НАТО.
— Никога не съм ви виждал в посолството — каза Витковски. — Сигурен съм, че бих ви запомнил, ако бях ви видял.
— Не ни е разрешено да контактуваме с другите, полковник. Имаме отделен вход и отделен малък асансьор.
— Изглежда невероятно.
— Защото не знаете какво има в нашата машина. Единствените, които се приемат на тази длъжност, са доктори на науките, мъже и несемейни. Изглежда невероятно, но така стоят нещата.
— Въоръжени ли сте? — попита Латъм. — Интересувам се просто от любопитство.
— Имаме по два револвера „Смит & Уесън“, деветмилиметрови. Единия носим в кобур на кръста, другият е закрепен за крака. Освен това знаем как да ги използваме.
— Можем ли да започнем работа? — спокойно попита Карин. — Надявам се, че вашият колега е въвел данните, които му дадох.
— Не можем да започнем, преди аз да се включа — каза Грийнбърг, приближи се към стола от лявата страна на гигантското съоръжение, седна и въведе своя код. — Разпечатай го, Джакмън, нали може?
— Изпращам го при теб — отговори Роу. — Вече е там. Повтори го и натисни клавиша за принтиране.
— Свързах се — Джоуел Грийнбърг се завъртя на стола си и се обърна с лице към тримата посетители. — Когато повторя неговите данни, всичко ще излезе на принтера под централния екран. Така няма да е необходимо да помните всичко от киното?
— Киното?
— От екрана, полковник, от екрана — поясни Джак Роу.
След като принтерът започна да бълва страница след страница, дата след дата, Карин откъсна няколко и започна да ги изучава. Минаха двайсет минути. Когато разпечатването приключи, тя прегледа отново всяка страница, като на места отбелязваше нещо с червен молив. Накрая тихо, но твърдо изрече:
— Намерих ги. И двата пъти, в които трябваше да отида до „Транспорт“. Сега си спомних… Бихте ли могли да извадите имената на служителите от „Документи и разследвания“, които са работили от лявата страна на последния коридор? — и тя подаде разпечатката с данните, оградени с червено, на Грийнбърг.
— Разбира се — едновременно отвърнаха докторът на науките с „конската опашка“ и неговият колега. — Готов ли си, Джак?
— Готов съм, номер две.
— Задник!
Имената се появиха на екрана, а след десет секунди се включи и принтерът.
— Това няма да ви хареса, госпожо Де Врийс — каза експертът на име Роу. — През шестте дни, които определихте, вие три пъти сте била там.
— Но това е лудост — невъзможно е!
— Ще извикам вашите данни, може и да си припомните.
Информацията се появи на екрана.
— Да, това са моите данни! — извика Карин, загледана в новопоявилите се редове със зелени букви. — Но аз не бях там!
— Голямата птица не лъже, госпожо — каза Грийнбърг. — Не знае как да направи това.
— Опитайте с другите, с техните данни — настоя Латъм.
Светлозелените букви отново се появиха на екрана — този път данните бяха от други офиси. И отново сред многото данни откриха, че Карин е била в два от тях.
— Какво да ви кажа? Не бих могла да бъда в три офиса едновременно. Някой е измамил вашите съвършени компютри.
— Това изисква толкова много кодове, въвеждания и изтривания, че трябва да го е направил някой с повече знания, отколкото имаме ние с Джоуел — каза Джак Роу. — Не ми се иска да казвам това, но от информацията, която получихме за вас от Брюксел, става ясно, че сте голям експерт в тази област.
