— Можеш ли да ми кажеш?
— В момента не.
— Тогава кое е извънредното?
— За Моро. Чист е.
— Радвам се да го чуя. Но нашето посолство не е.
— Струва ми се, че си мъдър и справедлив съдия. Ако си много напрегнат и не знаеш към кого да се обърнеш…
— Почакай, Уес, нямам проблеми с Витковски — прекъсна го Латъм.
— И аз, но не знаем кой го подслушва.
— Съгласен съм, че някой го прави.
— Тогава се обърни към Моро. Той не знае, че си жив, затова, ако решиш да го направиш, обади ми се, за да му разкажа сценария.
— Още ли е изключен от операцията?
— Това е една от най-големите ни грешки.
— Уес, искам да те питам дали случайно не си чувал за Алън Рейнълдс от службата за свръзка в посолството.
— Не съм сигурен, че съм чувал.
— Щеше ми се и ние да не бяхме. Бил е неонацист.
— Бил?
— Мъртъв е.
— Предполагам, че с божията помощ.
— Не мога да твърдя, че е така. Трябваше ни жив.
— Нещата понякога се объркват. Дръж връзка с мен.
20.
Герхард Крьогер работеше над факса от Бон. В лявата си ръка държеше книга за дешифриране, в дясната — молив. Когато привърши работата си, настроението му значително се подобри. Техният информатор от американското посолство бе успял да се справи с това, в което се бяха провалили прехвалените блицкригери. В информацията имаше липсващи моменти, но той беше открил Латъм! Последният източник на информацията бе останал неизвестен, но според него бе напълно достоверен — човек, с когото бе работил години наред, жена, на която бе направил много услуги и която сега живееше далеч по-охолно от преди. Тя не би го излъгала по две важни причини: първо, защото на него дължеше сегашния си охолен начин на живот, и второ — много по-важно от първото — поради заплахата от разобличаване.
Единствената грешка на информатора бе убеждението му, че оцелелият след опита за убийство е не Хари Латъм, а неговият брат, Дру Латъм, служител в Консулски Операции. Крьогер знаеше, че това е нелепо; всички доказателства убедително сочеха противното — доказателства от най-различни източници, които не можеха да бъдат пренебрегнати. Освен полицейските рапорти, пресата и широко отразените изявления на правителството, това се доказваше и от „Дьозием“ — от Моро и неговия сътрудник. Последният бе видял Хари Латъм в метрото да се качва обратно във влака след стрелбата. От всички служители на френското разузнаване Моро беше последният, който би се осмелил да излъже Братството. Ако го беше направил, той щеше да се превърне в жалък парий, в човек, лишен от възможност за избавление. Сумите на финансовите трансфери на неговата сметка в Берн гарантираха това.
„Моят вътрешен източник — завършваше съобщението от Бон, — ми съобщи, че в «Документи и разследвания» собственоръчно са били изработени документи на името на полковник Антъни Уебстър — военна карта за самоличност и заявка от посолството за резервация в хотел «Интерконтинентал» на «Рю дьо Гастийон». По-нататък източникът твърди, че лично тя набързо е видяла пластмасовата карта за самоличност. Снимката върху нея очевидно също е подправена — тя показва мъж със сходни черти, но с руса коса вместо с тъмнокестенява, в униформа, и с очила с големи рамки. Макар че никога не е виждала снимка на Хари Латъм, тя смята, че човекът на снимката е неговият брат Дру Латъм, служител в Консулски Операции. Според архивите на посолството, заверени от охраната, тялото на Дру Латъм е било изпратено на неговото семейство в Съединените щати със самолет. Но според моето лично разследване въз основа на официалните архиви на американската въздушна поща, на датата, за която става въпрос, такъв трансфер не е осъществен. Още повече, че по моя преценка отседналият в «Интерконтинентал» е не Хари Латъм, а неговият брат. Заедно с охраната на посолството и холандката Де Врийс той е изработил стратегия за поставяне на капан за членове на нашето Братство. Надявам се довечера да науча какъв точно е този капан. Възнамерявам да застана на пост пред хотела на Латъм и дори ако това ми отнеме цяла нощ и цял ден, да го заловя и да разбера. Или да го убия по начина, по който бе заповядано.“
„Глупости! — помисли си Крьогер. — Братята често имат сходни съдби. Защо американците да лъжат за убития Латъм? Няма причина за това, а и по всичко личи, че не биха могли да го направят! Списъкът на Хари Латъм беше ключът към организирано преследване на нацистите в целия свят. Те се нуждаеха от него и затова бяха взели всички възможни мерки, за да го запазят жив — от привличането на жалките «Антинеос» до издаването на фалшива военна карта за самоличност и местенето му от хотел в хотел. Хари Латъм — Александър Ласитър — бе много смел разузнавач; той тъгуваше по брат си и искаше да отмъсти на всяка цена…“
Крьогер трябваше да го открие и да му пръсне черепа. Сега вече знаеше къде да отиде, като тайно се надяваше, че техният информатор е осъществил екзекуцията.
Беше десет и десет сутринта. Крьогер облече яке и светъл дъждобран — дъждобранът му беше необходим единствено за да скрие тежкия пистолет с голям калибър, в който имаше шест куршума дум-дум, всеки от които проникваше в плътта и при удара се пръскаше смъртоносно.
— Ще дойдат да те вземат точно в три часа — каза Витковски.
— Не може ли по-рано? — попита Латъм.
— По дяволите, остават само четирийсет и пет минути. Когато слезеш долу, ще те чака една група във фоайето и една — на улицата. Това изисква известна организация, подходящи цивилни дрехи и така нататък.
— Разбирам. Какво става с Карин?
— Тя е в безопасност — както ти пожела. С руса перука и всичко, което го предложи.
— Къде е?
— Не там, където си ти!
— Ти си добро момче, Стенли.
— Говориш като майка ми, мир на праха й.
— Да можех да пожелая същото на теб…
— Ти винаги мислиш за моментното си удоволствие, а аз не мога да позволя това… Един от моите хора ще вземе багажа и дипломатическото ти куфарче петнайсет минути преди да слезеш долу. Ако някой те попита къде отиваш, просто му кажи, че не можеш да заспиш и излизаш на обичайната си разходка на чист въздух. По-късно ще уредим нещата с хотела.
— Наистина ли смяташ, че Рейнълдс е информирал останалите неонацисти тук, в Париж?
— По-скоро не, защото от информацията, която успяхме да съберем, стана ясно, че неговото подразделение от убийци е изчезнало — така че с кого би могъл да се свърже? Едва ли някой би успял да дойде толкова бързо от Германия, а и този Крьогер е лекар, а не убиец. Моето мнение е, че той е тук, за да издаде заповедта, а не да натисне спусъка, дори ако приемем, че знае как да го направи. Рейнълдс е действал сам, защото е бил забелязан на улицата пред дома ми и е искал сам да свърши работата. Твоето убийство е щяло да му донесе допълнителни точки.
— Стенли, не знаем със сигурност дали е разбрал, че сме го забелязали.
— Наистина ли? Тогава защо на другата сутрин не се появи в посолството? Спомни си, момче, че двама
