Което не мога да приема е, че ще отнеса в гроба тайната, превърнала един непочтен живот в напълно безчестен. С това предизвиках убийството на сина си.
— Отговорът на Нептун? — настоя Тайръл.
— Даден със същата злокобна усмивка и леденостудени очи, зад които гореше огън. Спомням си думите точно, те са врязани в паметта ми… „Защото ние доказахме, че можем да го направим, Дики, стари приятелю — над две поколения. С времето можем да въртим на пръста си правителството на Съединените щати — ние, Марс и Нептун. Исках ти да го видиш, да го знаеш, да разбереш, че не можеш да направиш нищо.“ … Това беше неговото удовлетворение, да ми го хвърли в лицето, в лицето на един безпомощен човек, чието преродено богатство се основаваше на корупция. Но когато убиха сина ми, знаех, че трябва да сляза от луксозното небе на моя ад и да намеря някой, на когото мога да кажа истината. Не бях сигурен откъде да започна, защото има някои неща, които не могат да бъдат казани. Имам чудесен внук, когото трябва да пазя — той ще бъде по-добър от своя баща и дядо — но останалото трябва да бъде казано. И когато ви чух в студиото, господин Хайторн, аз обърнах стола и ви открих. Вие сте избраният, млади човече. Във вас има нещо, което вдъхва доверие. — Очите на Ингерсол бяха вперени в тези на Хайторн. — Вие не просто си вършите работата — каза той. — Вие сте й се посветил, това вероятно обяснява вашето появяване тук.
— Аз не съм актьор, Ингерсол.
— Ние всички сме актьори, Хайторн, ние, които влизаме и излизаме от живота на другите хора или за самосъхранение, облагодетелстване, или за да уреждаме сметки.
— И след това какво става?
— Както казах, всички сме актьори… А сега да минем към моя устен договор…
— Какъв договор?
— Аз съм подготвен да дам определена информация, стига да се разбере, че моята самоличност не трябва да се разкрива. Ще бъда вашият неизвестен „източник“, нашите комуникации трябва да бъдат лични, далеч от чужди очи и уши.
— Но това е безсмислено. Аз имам нужда от потвърждение.
— В такъв случай след погребението аз ще се върна в Коста дел Сол. И ако Ван Ностранд се появи, моето последно действие ще бъде да извадя малък револвер от джоба си, да го застрелям в главата и да се оставя на милостта на испанския съд. Един акт на лично отмъщение, без театралност. И други са го извършвали.
— Ван Ностранд няма да се появи. Той е мъртъв.
Старият човек гледаше Тайръл.
— По новините не беше съобщено…
— Вие сте един от малкото привилегировани, които го научават. Не е разгласено.
— С каква цел?
— За да се обърка врагът, ако това ви харесва като отговор.
— „Врагът“? Значи ви е известно, че съществува организация?
— Да.
— Създадена чрез вербуване, както беше вербуван моят син. Изнудване, шантаж, гарантиран провал, ако кандидатите не се подчинят. И гарантиран престиж, ако приемат.
— Освен малкото, които намерихме, или си мислим, че намерихме — всички мъртви, — ние не знаем нито кои са те, нито къде са. Можете ли да ни помогнете?
— Искате да кажете, мога ли да помогна на вас?
— Мои приятели бяха убити. Друг един вероятно е осакатен за цял живот. Това достатъчно ли е?
— Приемам вашия отговор… Те се наричат Скорпионите, от едно до двайсет и пет, като първите пет са над останалите, защото те препредават заповедите от, да го кажем, борда на директорите.
— Какъв борд на директорите?
— Те са наречени доста подходящо Повелителите.
— Кои са те?
— Приемате ли договора с мен? Вие!
— Как можете да искате да си мълча? Нямате представа докъде са стигнали нещата.
— Не искам да замеся моя внук. Целият живот е пред него и отказвам да го опетня като наследник на корумпирани хора.
— Разбирате, че бих могъл да ви излъжа.
— Може да си го помислите, но не вярвам, че ще го направите. Особено ако ми дадете дума. Това е риск, който мога да приема… Вашата дума?
Тайръл направи няколко сърдити крачки надясно от Ингерсол, погледна за малко към бледата луна, после се обърна и погледна отново тъжните, но прями очи на стария човек.
— Вие искате от мен да предавам информация от неизвестен източник? Това е лудост!
— Не мисля така. Понякога се случва „неизвестният източник“ да е най-информиран.
— Можете ли да ми дадете нещо конкретно?
— Мога да ви дам насоки, които според мен са съществени. Останалото трябва да установите вие.
— Тогава имате думата ми — каза Хайторн меко накрая. — Аз не лъжа… Продължавайте.
— Ван Ностранд имаше една от онези малки, но много скъпи вили, правени за самотни хора, които не ги е грижа за преспиващи гости, освен за любовници, разбира се. След като ми каза кой е и какво е направил, поставих вилата под наблюдение, както казвате вие в разузнаването: „под микроскоп“. Подкупих прислужниците му, както и местната поща и операторите в нашите клубове. Знаех, че не мога да го убия без последствия. Ако можех да науча всичко, което можеше да се научи за копелето, може би щях да контрирам хватката, с която държеше сина ми и мен.
— Като използвате неговата собствена техника? — прекъсна Тайръл. — Изнудване? Да го заплашите, че ще разгласите това, което сте научили?
— Точно… в комбинация с това, което синът ми ми каза. Трябваше да бъдем изключително внимателни. Никакви писма, никакви телефони, нищо такова… Дейвид пътуваше много и колкото и да е странно, предаваше на Централното разузнавателно управление информацията, която му искаха.
— Казаха ми това — намеси се Хайторн отново. — Когато за първи път споменах името му, шефът на морското разузнаване ми каза, че съм идиот.
— Звучи иронично, нали?… Въпреки това ние се срещахме тайно, взимайки всички предпазни мерки да не ни видят заедно. В тълпите на Трафалгарския площад, в пълните кафенета на Рив Гош или в неизвестни селски кръчми. Дейвид ми даде телефонните кодове — те са за сателитни трансмисии…
— Знаем това…
— Напреднали сте.
— Не много. Продължавайте.
— Той познаваше Ван Ностранд и в обществото, това беше неизбежно сред вашингтонските кръгове, където се движеха, макар че рядко говореха помежду си на обществено място. Тогава при една неотложна аналитична операция на ЦРУ Ван Ностранд инструктира моя син да предаде получената информация на Скорпион две.
— Скорпион две?… О’Райън?
— Да. Нали разбирате, Дейвид беше Скорпион три.
— Той е бил един от първите пет!
— С върховно нежелание, уверявам ви.
— Кои са другите двама? От петте най-висши Скорпиони, имам предвид.
— Той никога не научи точно, но предполагаше, че единият е сенатор, защото Ван Ностранд веднъж му казал, че Сенатският разузнавателен комитет е чудесен източник на информация. Колкото до петия човек, Дейвид каза, че О’Райън го бил проследил, но казал само, че Скорпион пет е „тежка категория“ — най- тежкият в Пентагона.
— Това е многолюдно място с доста хора от най-тежка категория — отбеляза Тайръл.
— Съгласен съм. Все пак то потвърди нещо, което научих в Коста дел Сол. Когато беше там, Ван Ностранд правеше по няколко обаждания до Вашингтон, много от тях до Пентагона. Въпреки това, както отбелязваше Дейвид, списъкът беше недоказуем. Ако Нептун искаше да се свърже с някой Скорпион, той
