използваше сателитните кодове.
— Освен ако е използвал прикрития, за да предаде съобщение — каза Хайторн. — Вашият син е бил прав. Това е безполезно… Научихте ли нещо друго от вилата извън телефонните разговори?
— Да, открих кореспонденция с фирма за недвижими имоти в Лозана. Очевидно Ван Ностранд е притежавал собственост край езерото под чуждо име. Испанско име. Самият той беше записан като собственик.
— И тук няма нищо важно. Но дори и да има, ще е необходимо много време, за да се научи. Нещо друго?
— Да — Ингерсол се усмихна тъжно. — Списък с двайсет имена и адреси върху хартия на Гемайншафтбанк в Цюрих. Преди осемнайсет месеца той беше в стенния шкаф на Ван Ностранд. Аз платих десет хиляди долара, за да се неутрализират алармите и сейфът бе отворен от един възхитителен престъпник. Двайсет имена, господин Хайторн. Двайсет.
— Останалите Скорпиони! — прошепна Тайръл. — Синът ви знаеше ли?
— Аз съм опитен юрист, Хайторн. Знам кога да представя подпечатано доказателство и кога не, особено ако доказателството може да причини голяма вреда на адвоката.
— Какво означава това?
— Да го кажем грубо. Дейвид не беше нито дорасъл, нито подготвен за позицията, която го принудиха да заеме. Той беше добър адвокат, но не и адвокат за престъпния свят. Не ставаше за юридически юмрук на подземния свят. Играеше добре ролята си на Скорпион три, но беше само роля. Той често биваше изплашен, склонен към периоди на депресия и моменти на паника. Ако му бях дал списъка, той спокойно можеше да го използва, за да се освободи от пристъпите си на тревога.
— Би ли могъл?
— Господи, използвайте главата си, млади човече! Ван Ностранд, близък приятел на президента, с връзките си из целия Вашингтон. О’Райън, водещ аналитик, посветен в най-дълбоките тайни на страната. И един списък с неизвестни имена, представен от един паникьосан човек, който не може да обясни логично нищо за него.
— Ами сателитните кодове?
— Веднага щяха да бъдат преустановени от Скорпионите, които са в състояние да обявят тревога… Ако аз се занимавах с убийството на Джон Кенеди, бих могъл да обясня как е направено прикритието, заблудило напълно комисията Уорън. Скорпионите са доказателство как може да бъде направено.
— Защо беше убит вашият син?
— Той се е паникьосал. Нямам представа от какво, но трябва да е било нещо, станало наскоро. Както ви казах, ние никога не си позволявахме писмена или телефонна връзка. Той беше убеден, че къщата и офисът му се наблюдават от Повелителите.
— Подслушват ли се?
— Къщата не. За офиса не зная. Фирмата е голяма, със сложна телефонна система. Подслушвателните устройства биха събудили подозрение.
— Сигурен ли сте за къщата?
— Имам свои хора, които можеха да я проверяват веднъж месечно, но никога не успях да убедя Дейвид. Той все казваше: „Ти не знаеш на какво са способни те.“ Съгласен съм, че не знаех, просто настоявах, че къщата е чиста. Подслушвателните апарати се откриват лесно в жилищата, както добре знаете.
— Кои са Повелителите?
— Не съм сигурен. Мога да ви дам само ориентири. Някакви хора посещаваха Ван Ностранд с частен самолет и естествено аз пръснах малко пари наоколо, в летището Марбела и в митницата. О, да, господин Хайторн, аз имам имената и мястото, откъдето са излитали всички, с които той се е срещал. Между тях определено има някой от Повелителите, но за мое съжаление, нищо не се разкриваше. Фалшификациите са нормални за такива документи, но там нямаше ядро, нямаше център, който мога да изровя… Но имаше един мъж и една жена, той от Милано, тя от Бахрейн, които се появяваха много по-често от другите. В началото си мислех, че са любовници, използващи дискретното гостоприемство на Ван Ностранд. После разбрах глупавата си наивност. И двамата бяха твърде възрастни, величествени, огромни. Ако бяха любовници, никой не би могъл да обладае другия без помощници… Не, Хайторн, те не бяха любовници. По мое мнение те бяха от Повелителите, ако не техните лидери, то поне от най-висок ранг.
— Милано, северният канал за Палермо, мафията — каза Тайръл меко. — Бахрейн с всичките пари на света, често главен източник за долината Бекаа. Можете ли да ги идентифицирате, да ми кажете кои са?
— Шшшт! — Ингерсол рязко вдигна дясната си ръка с длан надолу! — Някой идва през арката.
Хайторн започна да се обръща, но закъсня. Чу се силен пукот, стреляха с пистолет със заглушител. Куршумът пръсна челото на стария човек. Тайръл се втурна надясно към един розов храст, ръката му се плъзна по колана за оръжието, но не успя. Някаква фигура се надвеси над него като гигантска птица и изпълни погледа му с тъмнина. Един тежък метален предмет се разби в черепа му и всичко изчезна.
29.
Хайторн усети първо острата агонизираща болка, а после поточетата кръв, които се стичаха по лицето му. Борейки се за въздух, той се опита да надигне глава, само за да издере косата и кожата си в бодлите. Беше паднал сред розовия храст, бодливите стебла се притискаха към дрехите му така, сякаш някой допълнително беше забил болезнените връхчета в тялото му. Навярно убиецът, който беше довършил живота на Ричард Ингерсол, бащата на Скорпион три.
Бавно, несигурно, отблъсквайки мрежата от бодли, Тайръл стана на крака и усети, че в ръката му има пистолет, твърде голям, твърде тежък, за да бъде неговият. Оръжието беше 38-калибров магнум с перфориран заглушител, прикрепен към дулото, същият пистолет, с който е бил убит старият Ингерсол. Клопка, помисли си Хайторн, едва сега усещайки, че нещо пулсира в джоба му — едно, две три… едно, две, три, — Пул се опитваше да се свърже с него чрез сигнала за тревога. От колко време, не би могъл да каже.
Той се измъкна от меката пръст на лехата, опитвайки се да се ориентира, докато вадеше ризата и попиваше кръвта от лицето си с краищата й. Нямаше никой, само трупът на Ингерсол. Целият му череп бе подгизнал в кръв, лицето му — като блестяща червена маска. Инстинктивно Тай се втурна напред. Той изтегли тялото на Ингерсол от бялата пейка и го довлече под високия плет на градината. Претърси джобовете на стария човек. Нямаше нищо освен портфейл, пълен с пари и кредитни карти. Той ги остави и взе чистата кърпичка от джоба на сакото на Ингерсол. Откъм басейна дойде светлина. Вода!
Хайторн се втурна към басейна, поглеждайки зад ъгъла, докато пъхаше магнума под колана си. Отново никой. Приглушените тихи гласове потвърждаваха присъствието на няколко дузина фигури, движещи се бавно зад плъзгащите се врати на хола. Той накисна кърпичката в басейна и я прокара по главата и лицето си. Ако успееше да се промъкне през модерната кухня, без да го забележат, щеше да стигне по коридора до офиса на младия Ингерсол. Трябваше! Трябваше да се свърже с Джаксън, да научи за какво беше тревогата, да му разкаже какво се беше случило. Видя някакъв пешкир на един стол. Грабна го, без да е сигурен какво точно ще прави с него, освен някак да прикрие мръсните си дрехи. Изведнъж си спомни, че от безсъзнанието беше излязъл благодарение на слабите, но непрестанни електрически сигнали от пластмасовата запалка на гърдите му. Без електронната намеса той щеше да бъде намерен на сантиметри от потъналото в кръв тяло на Ричард Ингерсол и да бъде арестуван от полицията за убийство. Така щяха да бъдат премахнати двама души, може би единствените двама души извън терористката Баярат, които знаеха тайните на Скорпионите. Движи се, сега!
Тайръл притискаше кърпата към лицето си и пробяга равния път до вратата на кухнята. Той навлезе в мелето, сякаш беше някой смазан оплаквач, човек, който от мъка беше пил твърде много в този дом на смъртта. Онези, които забелязаха жалкото му присъствие, се извърнаха. Те си имаха свои грижи. В тесния коридор той избърза към студиото, благодарен да види, че вратата все още беше затворена. Вмъкна се вътре и затвори вратата зад себе си, после спусна пердетата на всички прозорци. Раната на главата му се беше отворила отново, но слава богу, шевовете на бедрото още държаха. Имаше кръв отгоре, но не и отдолу, допълнителните лепенки на Пул вършеха работа. В студиото на Ингерсол имаше баня, вратата беше
