знам, че този Ингерсол е правил не една услуга на ЦРУ при бизнеспътуванията си до Европа.
— И това ме отдалечава от истината?
— За него имат добро мнение в Ленгли. ЦРУ не е от любимите ми организации наоколо. Те се ровят постоянно из нашите работи, но проверките, които правят за наетите от тях хора, са безупречни, мога да се подпиша под това. Не вярвам да са използвали човек като Ингерсол, без да поставят главата му под микроскоп.
— Тогава са пропуснали по-долните му части.
— Какво?
— Виж, както казва моят източник, той може и да не знае нищо. Но посещава едно място, където ходи друг човек, наистина замесен.
— Добре, в добри отношения съм с директора на ЦРУ. Ще отида направо при него. Кой е следващият?
— Един авиодиспечер от Сан Хуан на име Корнвал. Той е мъртъв.
— Мъртъв?
— Малко преди да стигнем до него, в един часа тази сутрин.
— Как го откри?
— Чрез друг човек. Това е четвъртото име и за него ще трябва да действаш слепешката.
— Толкова ли е вътре?
— Не, има нещо странно около него. Той е източникът, за когото току-що ти споменах. Действа без имена, но някой в твоя град го държи на верижка. Ако разберем кой държи верижката, можем да се надяваме на успех.
— Според теб тази Баярат има съучастници във висшата администрация? Не просто отделни служители, а съучастници от правителството?
— Ще трябва да го повярваш!
— Как се казва?
— Саймън, Алфред Саймън. Бил е пилот във Виетнам.
— ЦРУ — каза Стивънс. — Тези хубави стари гадни дни. Чували с пари за подкуп, пускани на племената от хълмовете в Лаос и Камбоджа. Планинците нямаха късмет, защото им пращаха най-много неща, така че пилотите крадяха най-много от тях… Как би могъл някой във Вашингтон да държи на верижка такъв човек? Обратното би било по-нормално.
— Те са му поверили допълнителен самолет, накарали са го да подпише много съмнителни документи за трансфер. Вероятно е бил пиян. По този начин са го набедили за наемник и крадец, рейнджър, воюващ само заради парите и нямащ нищо общо с нашия чист американски персонал.
— После са издърпали чергата под краката му и са завели дело за корупция срещу него. Той си е пъхал мръсната ръка във вашингтонския буркан с мармалад, докато нашите храбри момчета са умирали.
— Всичко това е една мръсотия.
— Да, от класически вид. Не е нужно да е бил пиян, просто е бил алчен. Той си мисли, че му е дадена стока за няколко милиона, особено когато е млад, но не осъзнава, че е на куката на въдицата… Знам към кого точно да се обърна, за да открия какво е погребано в архива за някой си Алфред Саймън, пилот във Виетнам.
— Сигурен ли си, че никой няма да разбере какво търсим?
— Напълно — потвърди главата на военноморското разузнаване. — Нашият източник беше офицер по презокеанските дела, който се премести при анализаторите. Тая жена също си беше пъхнала ръката в буркана с мармалада на ЦРУ, но я пипнахме. Естествено, не беше разгласено, но можеш спокойно да смяташ, че е наша до гроб.
— Обади ми се в хотела — каза Хайторн. — Ако се забавя или не съм там, предавай всичко, което имаш, на майор Нелсън. Сега тя е втора по старшинство след мен.
— За нещо друго използвана ли е?
— Не ми се бъркай, капитане. Без нея щяхме да сме мъртви.
— Съжалявам, просто се опитах да разсея една много напрегната ситуация.
— Ти си железен, Хенри. Задействай се, обади ми се и след това върви при жена си да си гукате… — Хайторн тресна телефона. Усещаше капчиците пот, които се бяха събрали на челото му. Сега какво? Трябваше да продължава да се движи! Трябваше да действа, не можеше да мисли за онова, за което не смееше да мисли. И все пак трябваше! Можеше да лъже другите, но не и себе си. Стига толкова. Саба, усамотения чичо, довереницата в Париж, уважителни причини, желания за любов. Само лъжи.
Доминик! Доминик Монтен беше Баярат!
Той щеше да я залови, или да бъде убит при опита си. Нищо на земята не можеше да го спре.
Тя го беше предала!
В Централното управление на полицията в Сан Хуан, в отдела за убийства, жената на убития авиодиспечер, някоя си Роуз Корнвал изпълни цяло представление за полицията на Пуерто Рико. Тя беше твърда и смела въпреки трагичната загуба, която я разтърсваше… Не, не, тя не можеше да помогне. Нейният любим съпруг нямал врагове, защото бил най-милият, най-любезният човек, на когото добрият Господ някога е давал живот. Попитайте пастора. Дългове? Не. Живеели добре, но винаги според бюджета си. Навици като хазарт в казиното? Рядко, и то само на машините за по двайсет долара. Наркотици? Никога. Той рядко взимал дори аспирин и намалил цигарите до една на ден след ядене. Защо са дошли от Чикаго в Пуерто Рико преди пет години? Тук имало много по-приятен стил на живот, климатът, плажовете, Дъждовната гора — те обичали да се разхождат с часове из нея. Нямало го ужасното напрежение на чикагското летище.
— Сега може ли да си отида? Искам да остана сама за малко, докато извикам нашия свещеник. Той е чудесен човек и ще уреди всичко.
Роуз Корнвал беше придружена от полицаи до Исла Верде, но тя не се обади на свещеника си. Вместо това позвъни на един телефон в Маягуез.
— Слушай, кучи сине, прикривах ви мръсотиите, а сега си искам своето.
Телефонът в апартамента на хотел „Сан Хуан“ иззвъня, докато Катерин Нелсън четеше във вестника за убийството на летището. Тя се пресегна бързо и вдигна слушалката.
— Да?
— Стивънс е, майоре. Искам да говоря с Хайторн. Предполагам, че е там, тъй като говорих с него преди час и половина.
— Да, той ме предупреди. Сега е под душа. И двамата са под душа, и сигурно ще останат дълго там. Това място мирише на порове.
— На какво…?
— Били са в публичен дом, капитане.
— Какво?
— Вие се повтаряте вече, сър?
— Изкарай го оттам! Той поиска спешно тази информация.
— Надявам се, че няма да го шокирам. Изчакайте, моля — Нелсън мина през спалнята на Хайторн и спря до вратата на банята. Там се поколеба, после я отвори, за да намери един гол Тайръл, бършещ се с голяма кърпа.
— Съжалявам, че досаждам, капитане. Вашингтон на телефона.
— Някога да си чула, че трябва да се чука?
— Не и когато душът е пуснат.
— О… забравих.
Загърнат в кърпата, Хайторн мина бързо покрай нея, запътен към телефона в спалнята.
— Какво откри, Хенри?
— За „Нептун“ почти нищо…
— Какво значи почти?
— Компютрите за южното полукълбо познават само един такъв. Преди години е имало някакъв Нептун в
