— Разбира се. Тя беше отменена и преместена в Торонто месец по-късно.
— Спомняш ли си защо?
— Как иначе. Бяхме прихванали информация, че дузина бойни групи се готвят да убият президента… и някои други.
— Точно. Министър-председателя на Англия и президента на Франция също бяха между тях.
— Но каква е връзката?
— Ще ти обясня, когато дойдеш тук. След като разпознаеш двамата непознати, което съм сигурен, че можеш да направиш. Моят самолет ще бъде на летището на Сан Хуан към четири и половина, контролът ще те насочи… Казвам се Ностранд, Нилс Ван Ностранд. И ако имаш някакви съмнения спрямо мен, чувствай се свободен да се свържеш чрез морските си контакти с държавния секретар, директора на ЦРУ и секретаря по отбраната. За Бога, не споменавай нито дума от това, което ти казах. Вярвам, че те ще гарантират за мен.
— Това са важни птици.
— Също и мои близки приятели и колеги от много години. — Ван Ностранд го прекъсна. — Ако просто кажеш, че в настоящия ти професионален статус съм поискал да се срещна с теб, аз съм съвсем сигурен, че те ще те окуражат да го направиш.
— Което премахва нуждата да се обаждам — отбеляза Хайторн. — Ще пътувам с двама съдружници, господин Ван Ностранд.
— Да, зная. Майор Нелсън и лейтенант Пул, прикрепени към теб от военновъздушната база Патрик. Ще се радвам да те придружават, но се опасявам, че няма да могат да присъстват на нашата среща. Има един хубав мотел на няколко мили надолу по пътя. Аз ще направя резервации за своя сметка, разбира се, и след като се приземите, моята кола ще ги закара до там.
— Исусе! — избухна Хайторн изведнъж. — Ако си имал тази информация, защо, по дяволите, си чакал толкова дълго, за да се свържеш с мен?
— Изобщо не е било толкова дълго, капитане, и по очевидни причини сега му е времето.
— По дяволите, кой е мъжът на снимките, който си идентифицирал? Аз съм професионалист, Ван Ностранд, и съм носил в главата си имената на повече двойни и тройни агенти, отколкото можеш да си представиш. Имал съм приятни вечери с всички тях.
— Настояваш ли?
— Настоявам!
— Много добре. Човекът, когото подозираш от пет години. Капитан Хенри Стивънс, в момента шеф на военноморското разузнаване — Ван Ностранд направи пауза, после продължи. — Той нямаше избор. Или ти щеше да го убиеш, или руснаците щяха да убият жена ти. Стивънс и жена ти бяха любовници в продължение на седем години. Той не можеше да я остави.
17.
Човекът се движеше по сенките, хвърляни от уличните лампи край пътя във вашингтонския парк Рок Крик. Той чу шума на поточето отдолу и разбра, че е близо до мястото на срещата. Имаше една пейка на еднакво разстояние от лампите, полуосветена, защото нито един от двамата мъже не трябваше да бъде виждан заедно с другия. Това беше задължение, което не трябваше да се нарушава никога. Всеки от тях беше Скорпион.
Виждайки своя колега, вече седнал на пейката със запалена пура в ръка, Дейвид Ингерсол приближи, оглеждайки се наоколо, за да се увери, че са сами.
— Здравей, Дейвид — каза Скорпион две, един набит и оплешивяващ мъж, с червена коса, издуто лице и сплескан нос.
— Добър вечер, Пат. Влажна нощ, нали?
— Казват, че няма да вали, но тези задници винаги грешат. Дори си взех сгъваемия чадър, защото спокойно можеш да си го сложиш в джоба. Това е почти единственото нещо, за което става.
— Аз забравих за чадъра. Много неща са ми наум.
— Това е съвсем ясно. Последният път, когато се срещнахме, беше преди повече от три години.
— Сега е много по-лошо.
— Така ли?
— Положението е ненормално, трябва да го знаеш — каза Скорпион три.
— Аз не правя такива изводи. Достатъчно богат съм, за да изпълнявам заповедите, а не да ги оспорвам.
— С цената на саморазрушението си?
— Хей, стига, Дейви, ние напуснахме бригадата на Прислужниците преди години, когато продадохме душите си на Доставчиците.
— Такъв сорт философски абстракции не са ми интересни. Интересува ме да защитавам активите, които сме натрупали, това, което сме спечелили. Онзи извратен стар болен човек е мъртъв, и с него си отиде сенилната лудост, която предизвика този абсурд… Попитай се, О’Райън, каква полза можем да очакваме от едно или няколко убийства?
— Никаква, освен че не пречим, поради което може да останем живи, а не да бъдем убити.
— Велики боже, от кого?
— От маниаците, чиято страст е тази операция. Тя не действа сама. Има последователи, като Абу Нидал и хора от неговия тип. Може би е по-малък кръг, но са не по-малко фанатици, нито по-малко осигурени. Не, Дейвид, ще правим това, което Скорпион едно ни нареди, и ако се случи нещо, той ще може да докладва, че ние сме изпълнили задълженията си. Никой няма да може да ни вини.
— Докладва…
— Господи, адвокате, не намалявай уважението ми към юридическите ти способности, като ми казваш, че не си мислил какво е мястото на Скорпионите в схемата на обществото. Добре, може би правото не изисква такъв злокобен анализ, в което аз въобще не вярвам, но съм офицер в разузнаването от двайсет и шест години и мога да разпозная разположението на силите по пирамидата. Ние можем да сме на три четвърти от основата й, дори на седем осми, но има и по-високо ниво, и ние не сме на него.
— Напълно осъзнавам йерархията, О’Райън. Има нещо, което изобщо не ти е известно.
— Трудно ми е да го повярвам, тъй като след Скорпион едно аз бях главната връзка между padrone и нашата малка фракция тук. Откровено, като номер две бях последният човек, с когото той говори, преди да изчезне. Даде ми да разбера това.
— Подозирам, че е направил още едно обаждане.
— Оо?
— За добро или лошо, от утре сутринта аз ще бъда Скорпион едно. Опасявам се, че са намерили за по- подходящо да ме поставят над теб. Просто ще трябва да позвъниш на тайния му номер и ще разбереш, че той стига до мен. Това ще бъде ли доказателство?
Аналитикът на Централното разузнавателно управление се вгледа в мъждукащата светлина в равните, твърди черти на лицето на Дейвид Ингерсол. Накрая каза:
— Няма да се опитвам да скрия разочарованието си, тъй като бях много по-полезен и съм много по- неизвестен сред обществото от теб. От друга страна, ти имаш фирма, определени хора те слушат, и предполагам, че на такова ниво това е неизбежно. Все пак поради професионалните си способности ще трябва да те предупредя. Бъди внимателен, много, много внимателен. Прекалено си прозрачен.
— Ти не разбираш О’Райън. Това е моето прикритие. Аз съм олицетворение на порядъчността.
— Тогава никога не се връщай в Пуерто Рико.
— Какво? — Ингерсол сякаш бе блъснат от голям камион. — За какво…
— Знаеш за какво говоря. Да кажем, че предвиждах новините, които току-що ми съобщи. Дебелият ирландски клоун, който яде твърде много и има избухлив характер, а понякога дори носи бели чорапи… прескочен в полза на шибания известен адвокат с добри връзки. Ох, трябва да повярвате, че той има подходящо университетско образование, баща върховен съдия, семейство, принадлежащо към елитните клубове. И това те прави Скорпион едно, а? Наистина ли си мислиш, че ще го приема?… Padrone знаеше, че аз съм неговият главен канал тук, и не мога да повярвам, че е дал такива инструкции. Ти изобщо нямаш
