достъпа до международното разузнаване, който имам аз.
— Защо Пуерто Рико? — попита Ингерсол монотонно, без да слуша тирадата на Скорпион две.
— Имам писмените клетвени показания — само аз ги имам, никой друг — от проститутките в един бардак на Кале дел Очо в стария Сан Хуан.
— Аз отидох там, защото Скорпион едно ме инструктира! Проверявах пилота!
— Да го кажем направо, Скорпион три, ти отиде твърде далеч. Една вечер дори си заспал…
— Съвсем за кратко, не повече от минута, и нищо не се случи. Парите ми, портфейлът ми, всичко беше непокътнато! Просто бях изтощен!
— Това е без значение, нали? Аз имам снимките, благодарение на собствените си източници в Кале дел Очо, които нямат нищо общо с нашето малко братство тук.
Ингерсол неколкократно разклати глава с бавни, мъчителни движения. Дишаше тежко, вече не така самоуверен, усетил собствения си провал.
— Какво искаш, Патрик?
— Контрол. Аз съм много по-подготвен от теб. Всичко, което ти знаеш, си го научил от мен. Аз съм в кръга на Момиченцето-кръв, а ти не си.
— Не можеш да променяш нещата. Моето име е вече утвърдено.
— О, за бога, запази си титлата. Не мисля да ти я отнемам. Ако го направя, ти ще трябва да изчезнеш, а това би повдигнало твърде много въпроси. Не ти си Скорпион едно и ще останеш такъв, докато ти дойде времето, само че аз ще дърпам конците. Така е по-добре за всички. Няма да ти се стори трудно, ще бъдеш информиран за всичко.
— Много щедро от твоя страна — каза адвокатът саркастично.
— Не, необходимо. Аз не съм щедър човек, но мога да бъда хрисим, не е ли прекрасна тази дума? Например съгласен съм с теб, тази лудост трябва да бъде спряна. Тя може да доведе единствено до хаос, от който ще пострадат всички. Всяко камъче ще бъде обърнато и прегледано. Не можем да си позволим това.
— Но по твоите думи ние не смеем да застанем на пътя им. Ако нещо се издъни, първо ще бъдат заподозрени Скорпионите, а аз не горя от нетърпение да получа в гърлото си нож от долината Бекаа.
— Тогава просто няма да ни има и заслугата ще бъде на нашата невероятно ефикасна разузнавателна служба.
— Те биха могли да те разкрият, знаеш го.
— Едно откритие, заради което едва ли ще заплачеш, Дейвид, но те няма да успеят. Ще бъда на запис как изпращам подразделенията в друга посока, с бурни извинения след това. Къде е сега жената, знаеш ли?
— Никой не знае. Сякаш потънаха. Биха могли да са навсякъде.
— Аз ги вкарах през имиграционното в Лодърдейл, откъдето отидоха в Уест Палм Бийч. Според Скорпион двайсет и две, за последно са били регистрирани в един мотел, след това са изчезнали.
— Изчезнали — повтори Ингерсол. — Не знаем как изглеждат, нито къде са. Нямаме описания, нито снимки…
— МИ-6 и Дьозием ни изпратиха снимки, за които претендират да са нейни. Откровено казано, те са безполезни. Би могло да бъде едно лице, но могат да са и три различни жени. Като имам предвид нейната способност да променя външния си вид, изобщо не вършат работа.
— Както казваш, те са изчезнали. Дори не знаем дали пътуват заедно или поотделно, нито каква е функцията на младежа.
— Той е комбинация от тъп бодигард, който прави каквото му се каже, и необходим компаньон.
— Не разбирам.
— От това, което си спомнят на митницата в Марсилия, той е някакво хлапе, за което се съмняват дали може да чете и пише, но вероятно би могъл да прекърши на две човек, ако му се нареди.
— Какво значи „необходим компаньон“?
— Психиатрите разработиха профил, основан на всичко, което научихме от Мосад, от Париж и Лондон. Доста психарски жаргон, но имаше също и разбираеми неща. Като повечето фанатици тази Баярат стига във всичко до крайност. Профилът предполага, че тя би могла да е сексуално хиперактивна, до границата на нимфоманията, но твърде предпазлива, за да се хвърля в непознати легла, освен ако не го прави с друга цел. В резултат на което има нужда от някой тъп хлапак, за да се задоволява.
— Те са изчезнали. Действително биха могли да са сред всеки срещнат, навсякъде, да се приближават все повече и повече. Какво можем да направим? Биха могли да бъдат обикновени туристи, посещаващи Белия дом, демонстранти пред него или на всеки завой с чанта гранати…
— Всички обиколки на Белия дом временно са прекратени, а всички президентски разходи из Вашингтон са спрени. И двете забрани са излишни, откровено казано, защото възможностите, които предоставят, не са в стила на Баярат. Тактиката й е да надхитри и да удари, а не да извади оръжието и после да убива. Това е свързано с детството й.
— Детството й?
— И това е част от информацията, която аз имам, а ти нямаш, Дейви. Ето защо аз ще бъда Скорпион едно във всичко, без името.
— Може би тя сама си е уредила нещата.
— Никой в сферата на тези операции не разчита само на обстоятелствата, за да постигне целта си. Това е още едно нещо, което ти не знаеш, Скорпион три. Аз съм имал тайни агенти, които са правили неразкриваеми сделки с три други разузнавания, считайки, че бих могъл и да не ги подсигуря. Това е нормално. Лоялността е боклук, важното е оцеляването.
— Значи смяташ, че тя ще ми се обади?
— Ако има мозък в главата си. Знам, че при нея е в излишък… Ще се обади.
Амая Баярат мина през фоайето на хотела небрежно, както подобаваше на една четирийсетгодишна контеса. Изведнъж се спря и тялото й се парализира. Русокосият мъж пред рецепцията — русата коса беше свежо боядисана — беше таен агент на Мосад, който в миналото имаше тъмнокестенява коса. Тя го познаваше от Хайфа, беше спала с него в Хайфа! Събирайки мислите си, тя изтича към асансьорите, взимайки веднага очевидното решение. С Николо трябваше да се преместят незабавно. Но къде? И с какво обяснение? Толкова много важни обаждания идваха в хотела, обаждания от важни хора в Сената, от депутати, от политици. Не на последно място обаждаше се сенаторът Несбит, човекът, който би могъл да я заведе до президента на Съединените щати. Щеше да бъде като повторение на „Вълчата бърлога“, но тяхната операция щеше да бъде много по-успешна, отколкото операцията на отчаяните генерали, които се противопоставиха на Хитлер… Достатъчно! Сега трябваше да изчезне от хотела! Тя влезе в отворения асансьор и натисна етажа на апартамента си.
— Не е ли красива, Каби? — изписка Николо. Той седеше пред телевизора в хола и гледаше някакъв уестърн с Анжел Капел. — Говорих с нея преди час, можеш ли да повярваш? И ето я сега тук!
— Стига, Нико! Помни, че тя е впечатлена от младия барон на Равело, а не от някакъв беден боклук от доковете на Портичи.
— Защо ме нараняваш, сеньора? — попита Николо, с вперени в нея сърдити очи. — Ти каза, че е добре да изпитвам определени чувства към Анжелина.
— Вече не. Местим се!
— Защо?
— Защото аз казвам така, глупаво момче… — отговори Бай, отивайки до телефона на бюрото. — Приготви нещата и на двама ни. Веднага! — Баярат набра номера, който беше запечатан завинаги в изключителната й памет. Беше единствено обаждане, така че можеше да използва номера на хотела.
— Да? — каза гласът във Феърфакс, Вирджиния.
— Аз съм. Нужно ми е убежище. Не в хотел, не във Вашингтон.
— Невъзможно е. Не тук. Не тази вечер.
— Заповядвам ти в името на padrone и всичките му връзки от Бекаа, до Палермо и Рим! Те ще те
