пистата.
— Времето беше добре оползотворено — каза Хайторн, изучавайки своя домакин, почти хипнотизиран от излъчването му. Голям мъж… със сива коса, висша класа… Като тези по модните списания. — Имате страхотна охрана.
— О’Брайън ли? — Ван Ностранд се засмя меко, грациозно, гледайки мило шефа на охраната си. — Понякога моят добър приятел взема работата си прекалено насериозно. Надявам се, че не е имало неудобства.
— Никакви, сър — О’Брайън напъха пистолета в джоба си. — Предложих на капитана питие, вашето Поуили Фюм, но той отказа.
— Наистина? То е от чудесна реколта! В такъв случай може би господин Хайторн предпочита бърбън…
— Чували сте нещо за мен — каза Тайръл, — но се опасявам, че това е минало.
— Да, казаха ми. Би ли ни оставил, О’Брайън? Имаме да обсъждаме поверителни неща с нашия човек от Амстердам.
— Разбира се, сър. — Бившият агент от тайните служби отвори вратата и излезе.
— Сега сме сами, капитане.
— Ние сме сами, а вие направихте едно необикновено изявление относно жена ми и капитан Хенри Стивънс. Искам да знам с какво можете да го подкрепите.
— Ще стигнем и до там. Моля седнете, ще побъбрим няколко минути.
— Не ми се бъбри! Защо каза това за жена ми? Отговаряш, че можем да говорим за други неща, но това ще бъде страшно кратка среща.
— Да, казаха ми че не можеш да останеш за вечеря, нито да приемеш гостоприемството ми за през нощта.
— Не съм дошъл за вечеря или на гости. Дойдох да чуя какво имаш да кажеш за убийството на жена ми в Амстердам и капитан Хенри Стивънс. Той може и да знае нещо, което аз да не знам, но ти говореше за съвсем друго. Обясни ми го!
— Няма нужда. Колкото ти гориш от желание да научиш за тези обстоятелства, така и аз съм изпълнен с любопитство да науча какво се случи на един неизвестен остров в Карибите.
Тишина. Стояха на няколко метра един от друг със стиснати очи. Накрая Хайторн проговори.
— Ти си Нептун, нали?
— Разбира се, че съм аз, капитане. Както и да е, твоето разкритие никога няма да напусне тази стая.
— Сигурен ли си в това?
— Абсолютно. Ти ще умреш, Хайторн. Влизай, Брайън!
18.
Изстрелите раздраха тишината в голямото имение. Пул и Катерин Нелсън панически натискаха спусъците на пистолетите и разбиха стъклата на библиотеката на парчета, които се посипаха отвътре и отвън. Младият лейтенант се хвърли през отвора, направи кълбо и се изправи на крака с насочено към падналите тела дуло.
— Добре ли си? — извика той на зашеметения Хайторн, който се беше хвърлил в ъгъла зад един стол.
— Откъде, по дяволите, се появяваш? — извика останалият без дъх Тайръл, като се изправяше неуверено. — Моята беше свършена, отивах си!
— И аз си мислех такова нещо…
— Тази прекалена раздяла с пилотите? — прекъсна го Хайторн задъхан, с лееща се по челото му пот. — И горещият душ, който не си вземал от дни?
— Нашият шофьор е в храстите и няма къде да мърда. Кати и аз заобиколихме къщата, видяхме те тук и когато сладкодумната горила влетя с пистолет в ръка, решихме, че няма време за мислене.
— Благодаря за немисленето. Той ми каза, че ще бъда убит.
— Трябва да се измъкваме оттук!
— Ще ми помогне ли някой да вляза през този проклет прозорец, без да се нарежа? — оплака се Кати. — Някакви мъже се приближават бързо към вратата.
— Ще ги върнем обратно — каза Хайторн — Двамата с Пул прехвърлиха майора през прозореца, после той се върна към вратата на библиотеката и я заключи. Когато чукането започна, Тайръл се постара да имитира гласа на Ван Ностранд.
— Всичко е наред. Брайън ми демонстрира новия си пистолет. Върнете се на постовете си.
— Да, сър — чу се краткият отговор. Те автоматично реагираха на познатото име, произнесено от гласа на господаря. Стъпките се отдалечиха.
— Сега е чисто — каза Тайръл.
— И ти си си загубил ума! — прошепна Кати. — Тук има два трупа.
— Не казах завинаги, просто засега.
— По план самолетът трябва да излети след трийсет и пет минути — каза Пул. — Мисля, че трябва да излетим с него.
— Трийсет и пет минути? — възкликна Хайторн.
— Това е само част от плана. Техният пасажер е трябвало да бъде Ван Ностранд, посоката — международното летище Шарлот, Северна Каролина. С дипломатически пропуск. Време твърде недостатъчно за ленива вечеря или приятен нощен престой, освен ако не смяташ някоя яма в горите, хубаво място за почивка.
— Господи, планирано е било до минути!
— Да си обираме крушите по-скоро.
— Още не, Джаксън — настоя Тай. — Тук има много неща. Ван Ностранд е човекът, когото Алфред Саймън описа като Нептун. Това означава, че е бил сред посетителите на padrone, а това значи и основна връзка за Баярат.
— Сигурен ли си, че си разбрал правилно?
— Абсолютно, лейтенант. Той сам призна, че е Нептун, пояснявайки, че информацията няма да надживее моята екзекуция.
— Уха!
— Една кола влезе, когато ние тръгвахме — каза Нелсън. — Би ли могло да има връзка с тази вечер?
— Нека го научим — каза Тайръл.
— Има вилички, поне четири-пет из цялото имение, вероятно за гости — каза Пул, докато с Тайръл помагаха на Катерин да излезе през прозореца. — Зърнах ги от лимузината.
— Никъде не виждам светлини — каза Хайторн, заобикаляйки източния край на къщата.
— Видях ги само преди няколко минути.
— Той е прав — каза Кати. — Ето в тази посока. — Тя посочи югозапад. Там също беше тъмно.
— Може би ще трябва да се върна на пистата и да кажа на пилотите, че всичко е наред. Тия момчета бяха нервни още преди стрелбата.
— Добра идея — съгласи се Тайръл. — Кажи им, че Ван Ностранд е демонстрирал колекцията си от оръжия и че в къщата има стрелбище.
— Никой няма да повярва! — каза Кати.
— Ще повярват на всичко, стига да е обяснение. Те очакват да излетят от тук след половин час с тлъсти чекове и ги е грижа само за това… Всъщност, ако видят теб, то ще ги успокои. Отиди с Джаксън, а?
— А ти какво ще правиш?
— Ще разузная наоколо. Ако с Пул сте видели светлини преди малко, защо сега ги няма? Можем да предположим, че в къщата няма никой освен готвачката, като се има предвид това, което Ван Ностранд ми беше приготвил. А той едва ли би приел други гости, след като се е канел да излита веднага.
— Ето ти оръжието — каза лейтенантът, вадейки пистолета от колана си. — Взех го от джоба на
